Джени Хан
P.S. Все още те обичам (11)

10

Този следобед имаме събрание в голямата зала. Председателят на нашия клас Рийна Пател е на сцената и представя презентация на „Пауър Поинт“ за годишния отчет — колко пари сме събрали за бала, предложението за екскурзията догодина. Аз се свивам на мястото си, облекчена от този кратък отдих, когато хората не гледат мен, не си шушукат и не ме осъждат.

Тя кликва на следващия слайд и тогава се случва. „Толкова съм надървен“ избухва от високоговорителите и нашето видео — моето и на Питър — просветва на големия екран. Някой го е свалил от инстаграма на Аноникучката и му е сложил саундтрак. Освен това са го редактирали и сега подскачам в скута на Питър с три пъти по-голяма скорост.

О, не, не, не, не, не. Моля те, не.

Всичко се случва едновременно. Хората започват да пищят, да се смеят, да сочат и да викат: „УУУ!“ Господин Васкес скача да изключи проектора, а Питър изтичва на сцената и грабва микрофона от ръката на смаяната Рийна.

— Който и да го е направил, това е пълен боклук. И не е ваша работа, но с Лара Джийн не сме правили секс във ваната.

Ушите ми звънят, а хората се извъртат на местата си, за да ме погледнат, после се обръщат отново към Питър.

— Ние само се целувахме, така че майната ви! — Господин Васкес, съветникът на нашите класове, се опитва да му вземе микрофона, но Питър успява да го удържи. Вдига го високо и вика: — Ще разбера кой е направил това и ще му наритам задника!

В суматохата изпуска микрофона. Хората ликуват и се смеят. Питър е изведен от сцената и трескаво оглежда множеството. Търси мен.

Това слага край на събранието и всички започват да излизат, но аз оставам на мястото си. Крис идва с пламнало лице и ме сграбчва за раменете.

— Олеле, това беше невероятно! Той направо ги хвърли във въздуха!

Аз още съм в шок, може би. Видеото току-що беше на големия екран и всички го видяха. Господин Васкес и седемдесетгодишният господин Глеб, който дори не знае какво е Инстаграм. Единствената страстна целувка в живота ми — и всички я видяха.

Крис ме разтърсва за раменете.

— Лара Джийн! Добре ли си? — Аз кимам безмълвно и тя ме пуска. — Той щял да нарита задника на онзи, който го е направил? О, умирам да го видя! — Пръхти и отмята глава назад като диво пони. — Искам да кажа, че трябва да е пълен идиот, ако и за секунда се съмнява, че някой друг, а не Джен е качила видеото. Трябва да има много сериозни капаци на очите. — Тя спира да пръхти и оглежда лицето ми. — Сигурна ли си, че си добре?

— Всички ни видяха.

— Да… гадно е. Сигурна съм, че е работа на Джен. Тя е накарала някой от жалките си слуги да преработи презентацията на Рийна. — Клати глава с отвращение. — Каква кучка само! Радвам се, че Питър им го каза направо. Е, не съм му голям фен, но беше много рицарско от негова страна. Никое момче не го е правило за мен.

Знам, че си мисли за момчето през първата година в гимназията, което каза на всички, че е правила секс с него в съблекалните. И си мисля за думите на госпожица Дювал. Тя сигурно би решила, че Крис е от купонджийките, момичетата, които спят с когото сварят, момичетата, които са „такива“. Но ще сгреши. Всички сме еднакви.

След училище тъкмо излизам от класната стая, когато телефонът ми вибрира в чантата. Питър е.

Пуснаха ме условно. Чакам те в колата!

Хуквам към паркинга, където той седи в колата на включено парно. Усмихва ми се и казва:

— Няма ли да целунеш своя мъж? Току-що ме пуснаха от затвора.

— Питър! Не е смешно. Отстраниха ли те?

Той се подхилва.

— Не. Оправих се със сладки приказки. Директор Локлан ме обича. И все пак можеха да ме отстранят. Ако беше някой друг…

О, Питър…

— Моля те, не ми се фукай точно сега.

— Когато излязох от кабинета на Локлан, ме чакаха много момичета, за да ме поздравят. „Кавински, толкова си романтичен.“ — Той натиска клаксона и аз го поглеждам накриво. Дърпа ме към себе си. — Хей, те знаят, че съм зает. Само едно момиче искам да видя по бански тип амиши.

Смея се, не мога да се сдържа. Питър обича вниманието и аз не искам да съм поредното момиче, което му го дава, но той наистина е неустоим. Освен това определено беше романтично. Залепва целувка на бузата ми и търка нос в лицето ми.

— Казах ли ти, че ще се погрижа, Кови?

— Каза — признавам и го галя по косата.

— Е, добре ли се справих?

— Да. — Толкова му трябва да е щастлив: да му кажа, че се е справил добре. Усмихва се по целия път до дома. Но аз още мисля за случилото се.

Отказвам да отида на купона на отбора по лакрос, където щяхме да ходим тази вечер. Казвам, че трябва да се приготвя за срещата с Джанет на другия ден, но и двамата знаем, че не е само това. Той може да възрази и да ми напомни, че си обещахме винаги да си казваме истината, но не го прави. Познава ме достатъчно и е наясно, че просто имам нужда да се заровя за известно време в моята малка хобитска дупка, а когато съм готова, ще изляза и всичко ще бъде наред.

Тази нощ пека бисквитки чай с канелено-яйчена глазура — като прегръдка са. Печенето им ме успокоява; стабилизиращо е. Това правя, когато не искам да мисля за нещо. Печенето е дейност, която изисква много малко от теб — просто следваш указанията и накрая си създал нещо. От съставките до истински десерт. Като магия е. Хоп — и вкуснотия.

След полунощ поставям бисквитките на скарата за охлаждане и си обличам пижамата с котенца. Тъкмо си лягам да почета, когато някой чука на прозореца ми. Мисля си, че е Крис, и отивам да проверя дали е заключено, но не — отвън е Питър! Вдигам прозореца.

— О, господи, Питър! Какво правиш тук? — шепна аз, а сърцето ми бумти. — Татко си е у дома.

Питър влиза. Носи плетена шапка като командос и яке с пухен елек. Сваля шапката, усмихва се и казва:

— Тихо. Ще го събудиш.

Хуквам да заключа вратата.

— Питър! Не бива да си тук! — Едновременно съм паникьосана и развълнувана. Не знам дали някога момче е стъпвало в стаята ми, не и след Джош, а това беше преди векове.

Той вече си събува обувките.

— Позволи ми да остана само няколко минути.

Скръствам ръце, защото не съм със сутиен, и казвам:

— Щом е за няколко минути, защо си сваляш обувките?

Той не отговаря, а се хвърля на леглото ми.

— Защо не си по бански тип амиши? Много е секси. — Понечвам да го ударя по главата, а той ме хваща през кръста и ме прегръща. Притиска глава към корема ми като малко момченце. Казва приглушено: — Съжалявам, че всичко това се случва заради мен.

Докосвам го по главата; косата му е мека, копринена под пръстите ми.

— Няма нищо, Питър. Знам, че не си виновен ти. — Поглеждам към будилника. — Можеш да останеш петнайсет минути, но само толкова. — Той кима и ме пуска. Аз сядам на леглото до него и облягам глава на рамото му. Надявам се минутите да изтекат бавно. — Как беше на купона?

— Скучно без теб.

— Лъжец.

Той се смее нехайно.

— Какво изпече тази вечер?

— Откъде знаеш?

Подушва ме и отвръща:

— Миришеш на захар и масло.

— Бисквитки чай с яйчена глазура.

— Може ли да си взема малко на тръгване?

Кимам, облягаме се на стената и той ме обгръща в успокояваща прегръдка.

— Остават дванайсет минути — казвам в рамото му и усещам, че се усмихва.

— Тогава нека ги използваме добре.

Започваме да се целуваме. Определено не съм се целувала с момче в леглото си. Това е съвсем ново за мен. Съмнявам се, че вече ще мисля за леглото си по същия начин. Между целувките Питър пита:

— Колко време ми остана?

Поглеждам часовника.

— Седем минути. — Дали да не му отпусна още пет…

— Тогава може ли да легнем?

Блъскам го по рамото.

— Питър!

— Просто искам да те прегърна за малко! Ако мислех да опитвам нещо друго, щяха да ми трябват повече от седем минути, повярвай ми.

И така, ние лягаме, аз съм с гръб към него, а той се е притиснал към мен и ръцете му обгръщат моите. Притиска брадичка във вдлъбнатината между шията и рамото ми. Това май ще се окаже най-хубавото нещо, което сме правили. Толкова ми харесва, че все си напомням, че не бива да заспиваме. Искам да затворя очи, но се взирам в часовника.

— Много обичам така — въздиша той и ми се иска да не го беше казвал, защото ме кара да се питам колко ли пъти го е правил с Дженевив.

Точно на петнайсетата минута сядам толкова бързо, че той подскача. Плесвам го по рамото.

— Време е да си вървиш, приятел.

Той се цупи.

— Стига, Кови!

Клатя решително глава.

Ако не ме беше накарал да мисля за Дженевив, сигурно щях да ти дам още пет минути.

Изпращам Питър с торбичка бисквити, лягам и затварям очи — представям си, че ръцете му още ме обгръщат и така заспивам.