Доминик Мезон
Пирът на зверовете (73)

72

Гълъбът стои невъзмутимо на перваза на прозореца. Налага се Луи Видал да плесне с ръце и да викне, чак тогава изненаданата птица литва над Площада на Бастилията. Главният редактор не го е познал веднага — едва когато скалният гълъб почука с човка по прозореца на тесния кабинет в таванското помещение на жилището му, Видал отвори капандурата и разбра, че бившият му храненик най-после е пристигнал на дългоочакваното посещение. Но заради възрастната съседка, която по цял ден храни с хляб тези своеобразни градски плъхове, на покрива са се навъдили толкова много гълъби, че трудно ги различава.

Не може и да се мечтае за по-дискретен пратеник. Видал поглажда дебелите си мустаци и се усмихва. Пак се е обзаложил, че ще ги обръсне, ако не подкрепи с нужните сведения унищожителната си статия от събота. Ако съди по съдържанието на краткото послание, на засуканите му мустаци им предстои още дълъг живот.

На бюрото, до голямата порцеланова чаша с димящ зелен чай, Видал е оставил писмото с името на доносника, внедрен в неговия вестник, и с кода за сейфа в банка „Барклис“ на „Шанз Елизе“, където се намират оригиналите на документите, както и няколко микрофилма, навяващи спомени за епохата на Студената война. Особено практични са, когато се налага толкова много информация да се смести в пръстена на един пощенски гълъб. Наблюдателният пост на ГДВС пред дома му, следенето, подслушването на всичките му телефонни линии, отварянето на писмата му и проникването в електронната му поща са се оказали безполезни, надиграни от средство за комуникация, датиращо от Средновековието. Журналистът включва компютъра си и ликува, защото разполага с всичко необходимо да всее раздор в тесните кръгове на републиканските паразити. Лошо му се пише на затвореното общество на продажниците, които прикриват своята безпринципност зад държавните интереси. Разобличителят, бунителят на духовете, онзи, който се нарича Жудекс, е удържал на думата си.

Между треперещите от възбуда ръце на Видал се намират поверителните докладни записки и рапорти на ГДВС, „анонимките“, които съдържат съкрушителни доказателства срещу жертвите на Жудекс. Прегрешенията им личат черно на бяло, както и фактът, че ГДВС си е затваряла очите. Службите са потулвали тези истории, оказвали са натиск върху съдиите, за да не дават ход на делата. И още по-лошо — от смъртта на Делоне насам ГДВС използва незаконни средства, за да прикрие естеството на смъртните случаи, да отклони полицията от истинските виновници и да води успоредно разследване. Жудекс му е дал повече от необходимото, за да докаже, че дезинформацията е налице — снимки от реалните местопрестъпления, където са намерили смъртта си Делоне, Маркиони и Льо Морван, протоколи от заседания с участието на началниците на криминалната полиция и на началник-кабинета на министъра, натискът и сплашването на кибер активистите от „Телекомикс“ и на независими журналисти… Полицейската машина е изпаднала в такава паника пред опасността прегрешенията й да станат публично достояние, че трупайки нарушение след нарушение, направо е извършила престъпление в престъплението.

На доста самонадеяни технократи ще им се наложи да слязат от пиедесталите си и да дадат обяснение на народа, на който уж служат. Няма по-голямо удоволствие за Видал.