Доминик Мезон
Пирът на зверовете (32)

31

Сенатор Едгар Маркиони,

Жудекс знае.

 

Жудекс знае, че не само опропастявате и опозорявате, но и убивате хора. Маркиони, за да изкупите престъпленията си, Жудекс Ви заповядва да дадете половината си състояние на Агенцията за социално подпомагане. Трябва да го направите най-късно до утре, осемнайсет часа.

Години наред Жудекс е гледал жалкото зрелище на Вашето лицемерие. За да пощади живота Ви, Жудекс иска да му предложите друго зрелище — телевизионни самопризнания в централните новини утре вечер.

Жудекс знае, че сте потъпкали всички правила на демокрацията, за да организирате масови измами: насила изтръгнати пълномощни, подправени избирателни списъци, отчитани гласове на починали избиратели, измамени старци… И то във всички секции на Вашия избирателен район, за да си подсигурите нечестно преизбиране между 1986 и 2002 година.

Жудекс знае, че докато сте заемал министерски пост, сте участвал в незаконното финансиране на Вашата партия, приемайки суми в брой от всеизвестни престъпници като Пол Дзукети и Оливие Леонети в замяна на помилване и прекратяване на криминални разследвания.

Жудекс знае, че сте организирали корупционна схема за издаване на разрешителни за строеж във Вашия департамент — Вар, и че сте наредили на Енцо Франкуци от фамилията Леонети да убие Вашия бивш заместник Яник Пиера, който е заплашвал да разкрие всичко.

Жудекс знае, че сте злоупотребявали с депутатския, кметския, министерския и сенаторския си пост за лично облагодетелстване, в ущърб на обществения интерес, че сте се сприятелявали със злосторници и с присвоените суми сте участвал във финансирането на китайското казино „Боа Дай“.

Жудекс знае, че сте наредили на друг член на фамилията Леонети да убие журналиста Тибо Гарсия, който твърде настоятелно се е интересувал от тъмните петна във Вашата кариера.

Жудекс знае, защото има доказателства за всички тези престъпления. Когато удари часът, Жудекс ще ги огласи.

Жудекс знае, че сте недосегаем за правосъдието, Жудекс обаче Ви е осъдил.

 

Маркиони,

Вие сте срам за републиката, Вие сте червеят, който разяжда плода и го разваля.

Откажете се от неморалното си богатство, изповядайте се публично, или утре Жудекс ще Ви убие.

 

Вие, които познавате лицето на неправдата, присъединете се към нас.

 

Утре Жудекс ще бъде легион.

Изтощени от последните дни, настаналите се около масата присъстващи са в шок. Само членовете на ГДВС са успели да стигнат до заседателната зала в съседство с кабинета на Бониперти. Льотерие и Фавие поздравяват майор Роси, който сяда, след като прочита текста на стенния екран. Маркиони — Стария лъв от Вар, основна фигура в политическия живот през последните трийсет години, редовно преизбиран в своя бастион въпреки насъбралите се дела, прекратени поради липса на доказателства, и неизменно придружаван от незатихващи слухове. Клиентелист от старата школа, който раздава уютни постове на приближените си и приспива недоверието на масите със словоохотливостта и южняшкото си добродушие. Роси не проумява как е било възможно подобен съмнителен субект за кратко да стане министър на вътрешните работи. Само че Маркиони не е просто известен бандит, а страстен защитник на лаическа, републиканска Франция, особено в тъмния период между 1960 и 1970 година, когато политическата борба се е водела с пистолети. Подобни позиции пораждат приятелства и солидна отплата, когато човек има добра памет и досие.

Текстът на Жудекс не намеква за годините на открита борба, а се съсредоточава върху политическия живот на Стария лъв тогава, когато се е налагало ГДВС да си затваря очите за някои негови действия — по заповед или от раболепие. Този удар по институцията май ще се окаже по-силен от предишните нападки. Ще излязат на показ много повече кирливи ризи, ще бъдат замесени множество публични фигури. Маркиони няма да се остави да го съсипят, без да реагира — често е заплашвал да огласи част от архивите си, когато се е случвало съдът прекалено настоятелно да се заинтересува от кариерата му. Ако е получил писмото на Жудекс, сигурно вече доста телефони звънят. Маркиони е на седемдесет и пет години, полека-лека напуска политическия живот, привършва последния си сенаторски мандат и не е изявявал желание да се бори за нов. Чрез него Жудекс се цели в институцията, в системата, която е създала подобни корумпирани плутократи и им е позволила да благоденстват.

Съвещанието затъва в напоителен порой от лъжи. Обсъжда се аутопсията на Льо Морван, ограниченото разпространение на посланията на Жудекс, проследяването на произхода на използваните оръжия… Роси внася своята лепта, докладвайки подробно за хода на издирването на Юго Кастелен и проследяването на Люси Мерпаз. Бониперти притиска подчинените си и изисква пълна и непробиваема охрана за Маркиони. След фиаското с Льо Морван, уточнява той, нито службата за охрана, нито той самият би следвало да участват в мерките за сигурност, а ГДВС ще трябва да поеме цялата отговорност. Майорът е вбесен от ставащото, което смята за опасна заслепеност, и се възползва от малкия брой присъстващи, за да изкаже най-после гледната си точка.

— Ние се самоубиваме! — започва майорът, за да привлече вниманието на скромната сбирка. — Жудекс очаква да постъпим така. Играем му по свирката, точно това иска от нас. Мъчим се да опазим разни тайни, да потулим неудобните страни на делото и по този начин с всеки изминал ден затъваме все повече и повече в лъжи и беззаконие. Гледа ни какви ги вършим и просто чака плодът да узрее, за да разтърси клона и да ни обрули.

— Спестете ни овощарските си метафори, Роси — охлажда плама му директорът. — Доразвийте си мисълта. Какво предлагате?

— Трябва да огласим всичко публично, да сезираме антитерористичната прокуратура и да проведем нормално разследване. Да обединим всички полицейски сили и да разсекретим — в разумни граници — архивите, които могат да ни помогнат да идентифицираме Жудекс. Няма смисъл да се самозалъгваме, той има връзки, вътрешни съучастници. Знае неща, които не би трябвало да знае, освен ако няма уши сред нас. Не в тази зала — смекчава обвинението майорът, — но най-малкото в ГДВС. Ако искаме да се измъкнем, трябва да предвидим следващите му мишени, да разберем с какво може да ни злепостави и да го изпреварим. Така, в стремежа да си спестим и най-дребната критика, се мъчим да го догонваме в игра, чиито правила определя той… Няма да постигнем друго, освен пълна катастрофа.

— Възможността да разполага с вътрешни съучастници не ни е убягнала, майоре — отвръща директорът с по-спокоен глас, отколкото Роси е очаквал. Опасяваше се, че ще го направят на пух и прах. — Но този аспект на разследването не ви засяга. Нали разбирате, че няма как да служите на двама господари. Успокойте се, не сме пренебрегнали нито една следа. Но ако не се лъжа, не съм длъжен да ви давам отчет, нали така?

— Не, разбира се, но като ни се спуска избирателно информация, ни се връзват ръцете. Ако имахме достъп до всички документи, преди да бъдат цензурирани, може би вече щяхме да сме засекли източниците му. Убеден съм, че разполагаме с данни за деянията, в които Жудекс обвинява Маркиони. Може би не в едно-единствено досие, защото сведенията са прекалено поверителни, но някъде из „анонимките“ са останали следи от тези твърдения. Не съм ли прав? — настоява Роси полугласно, защото знае, че този път ще го срежат здраво.

— С подобни анархистки измишльотини разследването няма да отбележи напредък, майоре! — избухва Льотерие. — Съсредоточете се над вашата част от случая. Мисля, че ви чака още много работа за вършене. И за миг не можем да допуснем мисълта да съдействаме за публичното омаскаряване на достопочтени личности. Тези „анонимки“ са пълна измишльотина, ясен ли съм? Не сме тук, за да даваме храна на жълтите вестници. Или греша?

— Разбира се, ще се подчиня на вашето решение — капитулира Роси, убеден, че лошо му се пише, тъй като е посегнал на култа към тайната, дълбоко вкоренен в службата му.

— За да успокоим тревогите ви, майоре — добавя директор Бониперти, — ще поверим охраната на сенатор Маркиони на крайно ограничен екип. Ако сенаторът се съгласи, ще бъде изолиран на място, известно само на двама служители на ГДВС. Непосредствената му охрана ще бъде осигурена от двама командоси от парашутнодесантните части, избрани с жребий, които ще останат с него без никаква връзка с външния свят до края на изолацията му. Обкръжението му няма да бъде предупредено за нищо, никой няма да бъде предупреден. Жудекс няма да може да предприеме каквото и да било срещу сенатора, освен ако не прочете мислите на двамата доверени избраници.

— Звучи ми благоразумно. Кои са двамата определени агенти?

— Вие и Маликандър. Първата ви задача за тази вечер е лично да убедите сенатора, че мерките са основателни. Уговорили сме среща с него в парижкото му жилище за двайсет часа. Ще отидете там. Бъдете дипломатичен, убедителен, но не разкривайте нищо относно смъртта на Делоне и Льо Морван. В ръцете на Маркиони тези сведения биха се превърнали в истинска бомба със закъснител.

Роси потвърждава с кимване, че е съгласен. Знае, че този „подарък“ е истински катапулт. Ако нещо пак се обърка, той и Малик ще изгърмят като бушони. Льотерие и Бониперти се изтеглят от бойните действия и излагат двамата си верни слуги на вражеския огън. Не само мекушави, но и подли — Жудекс може да продължи унищожителното си отмъщение, а противниците му сами си надяват въжето. Поне Роси разполага с един спасителен коз: ако убеди Маркиони да се съгласи с предложените мерки, ще се погрижи Стария лъв да стане неуязвим — скрит и затворен в такова убежище, че ще трябва ядрено оръжие, за да го убият.