Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (9)

Татко

По това време баща ми бе още жив. Ние все още получавахме писма от него и му изпращахме колети. И аз все още не знаех защо тези двама вежливи мъже в кожени палта го бяха извели от моя живот. Какво искаха от него? Никой не искаше да ми каже.

Бях твърде малък, за да ми имат доверие и да ми кажат истината, която се оказа следната — баща ми бил член на нелегална група на Съпротивата. Тази група се наричала Прибина и била създадена от запасняци от чешката армия още преди да дойдат германците. Баща ми изпълнявал длъжността на офицер за свръзка, тоест предполагам, че е бил дълбоко законспириран. На Гестапо не му отнело кой знае колко време, за да разгроми организацията. Скоро след като започна войната, двама от офицерите от Прибина в Прага изпели всичко, което знаели. Може би са били измъчвани, може би са се надявали да спасят живота си, но единственото, което направили, било да се замесят още по-дълбоко поради самия факт, че знаели за тази организация. И накрая увиснали на бесилките. Дали на Гестапо трийсет и четири имена, по едно-две от всички малки градове между Прага и Часлав. Определено последното име, за което са успели да се сетят, било това на баща ми, защото арестите спряха точно в Часлав. Баща ми знаел за други хора от веригата, която продължавала на изток и което говори много зле за конспираторските методи на групата, но той отричал всичко. Затова след войната ние имахме няколко благодарни посетители, чийто живот беше спасил по този начин. Мъкнеха го по затворите в Колин, Ческа Липа, Будищин, Зхорелец, Улм и Прага, но когато в края на краищата Гестапо не могло да го пречупи, той бе предаден на гражданските съдебни власти, така че може би беше приближил точката, в която придобиваше някакъв шанс за спасение. Дотогава цялото семейство вече се бе разпръснало. Само брат ми Павел успя да присъства на съдебното дело на баща ми в Прага, където бе отишъл инкогнито.

В съда татко изглеждал много мършав и прежълтял, но все пак приличал на себе си. Усмихнал се на Павел и Павел му се ухилил от галерията за публиката. Той не можел да свали поглед от стария и единственото, което искал, било да се приближи по-близо до него. Подскочил от радост, като чул присъдата. Съдът осъдил баща ми на срока, който той вече бил излежал в предварителния арест по време на следствието, а това в тези времена означавало направо оправдателна присъда. Павел продължил да си мисли, че татко скоро ще бъде освободен и че след няколко дена ще си е при нас. Но ние никога не го видяхме повече. Никога не го освободиха и присъдата на този съд никога не влезе в действие.

След войната не можаха да ни кажат защо не освободиха баща ми според съдебното разпореждане на пражкия съд, но братята ми изровиха истината за това, което се бе случило, след доста усилена детективска работа. От съда в Прага делото на татко било върнато обратно в Гестапото в Колин, където същият гестаповец, който бил причината за ареста на майка ми, същият този нощен пазач от вила „Рут“ поставил печата „Завръщането нежелателно“ и върху делото на баща ми. Така той също бил изпратен в ада на концентрационните лагери. Отначало в Терезиенщат, после в Аушвиц и Бухенвалд. Хора, които се бяха върнали оттам, говореха за него с обич. Те казаха, че е имал силна вяра в Бога и никога не се е поддал на озверяването, което ги заобикаляло отвсякъде. Помагал и подкрепял хората и запазил достойнството си до самия край.

Приливът на войната в това време достигнал и до нощния пазач от Гестапо, когото изпратили на Източния фронт. Там го застреляли и там умрял. Ако е имал късмет, може би тялото му е било избутано с булдозерите в някой общ гроб, но може би не е имал късмет, може би е бил още жив, докато големите черни гарвани на Украйна са кълвели очите му.

Баща ми починал от червен вятър, когато от войната оставала само година без един ден. Не умря в Часлав, както се бе заклел, че ще стори.