Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (59)

Минута за един милион долара

Най-големият чек, който спечелих, докато живеех в „Челси“, бе за режисирането на телевизионна реклама за безалкохолната напитка „Ройъл краун кола“. Предложиха ми рекламата най-вероятно защото идеята за нея идваше от епизода с прослушването в „Излитане“, където един след друг монтирахме петдесет певци, изпълняващи по откъсче от една и съща песен. Рекламната агенция искаше същия ефект за песничката, посветена на тяхната напитка — няколко души щяха да изпеят един след друг заразителната мелодия на отделни откъси пред камерата.

Приех да заснема рекламата, като си мислех, че ще е лесно да се подберат певците, да научат песничката, да се поставят пред камерата и да пеят, а след това да се монтира резултатът. Не съзнавах, че ми предстои пътешествие през заешката дупка в страната на чудесата — Америка на корпорациите.

Последва една безкрайна серия заседания и простичката идея се разду до истински кошмар, приличащ на мащабна военна операция. Хората от рекламата решиха всичко да се заснеме в Лондон, защото в един рекламен клип за „Ройъл краун кола“ — „Кола на кралската корона“, трябва да се види кралската емблема с короната, която се мъдри над сцената във всеки театър във Великобритания. Това решение беше напълно безсмислено. Емблемата щеше да се вижда само във фона като огромна палачинка и при всички случаи можеше спокойно да се направи копие и то да се окачи в обикновено тонстудио в Ню Йорк.

Нямах нищо против да се поразходя до Лондон обаче и затова останах настрана от спора по този абсурден повод. Скоро вече летях в първа класа над Атлантика с още трийсет души. Някои от изпълнителните продуценти бяха взели и жените си. Беше един грандиозен пикник, „Всичко е само за пари!“ беше постоянният рефрен през цялото време на работата. Имах само ден за подготовка в Лондон, на следващия заснех целия материал за рекламата, монтирах го за още два-три дни и прибрах десет хиляди долара.

Открих, че няма нужда да се връщам в Прага при нейната комунистическа бюрокрация, за да се озова пак в истинска кафкианска история. Съвсем наскоро бях отдал две години от живота си, за да направя игрален филм за осемстотин и десет хиляди долара, когато за производството на една минута рекламен клип се харчеше цял един милион. Бях започнал да свиквам с бесните скорости на Америка.