Милош Форман, Ян Новак
Повратна точка (47)

„Забранен за вечни времена“

Докато все още имаше някакъв шанс филмът ми да донесе известно количество твърда валута за държавната хазна, никой не смееше да нападне „Балът на пожарникарите“, но щом загубих италианския си покровител, неприятностите започнаха. Партийният отдел по културата открито обяви кампания срещу филма и това, че комунистът президент Антонин Новотни бе поръчал отделна прожекция за себе си, само влоши нещата. Казаха ми, че президентът направо „се изправил на нокти“, след като гледал филма.

Във филма имаше един доста възрастен заместник-шеф на пожарната, когото поставят да пази наредените на една маса награди за лотарията. Той е много съзнателен, но често задрямва, така че подаръците започват да изчезват. Съпругата му отначало се ядосва само на неговата пълна некомпетентност, но после, когато кражбата на лотарийните награди се превръща в истинска епидемия из залата, тя го обвинява вече за глупостта му: защо, по дяволите, и той не свие нещичко за себе си, преди да са изкрали всичко до шушка?

Масата почти се изпразва, когато най-сетне проблемът е доведен до знанието на шефа на пожарната. Шефът, изигран гениално от стария диригент Вострчил, произнася гневна обвинителна реч пред гостите на бала. Твърде много неща са изчезнали и твърде много хора са замесени в кражбите, а това е петно върху честта на всички присъстващи. Макар че е склонен да извика полицията, той великодушно обявява амнистия: ако крадците върнат откраднатото, случаят ще бъде забравен.

Но никой не пристъпва напред да си признае и шефът нарежда да се угаси осветлението в залата, така че крадците, които върнат плячката си, да могат да запазят анонимност. И така, гасят осветлението. Когато лампите отново светват, в техния блясък всички виждат при масата само стария заместник-шеф. Горкият човек припада от унижението — той тъкмо връща буца сирене, открадната от жена му след кавгата помежду им. Потресен, шефът на пожарната свиква съвещание на пожарникарите в една задна стаичка. Започва оживен спор. Някои от съвещаващите се поддържат тезата, че постъпката на заместник-шефа е много морална — връщайки сиренето, той доказва, че единственият честен човек в залата е от тяхната огнеборска бригада. Другите пък настояват, че щом веднъж е откраднал сиренето, той не би трябвало изобщо да го връща. Нарушил е честта на пожарната не с кражбата, а с връщането, защото по този начин е изложил всички пожарникари като глупаци.

В тази история с плячкосаната лотария водещите умове на Чешката комунистическа партия съзряха сатира, насочена срещу самите тях. В миналото те просто щяха да забранят прожекциите на филма, но в странната епоха преди Пражката пролет на комунистическия елит не му издържаха нервите и се опитваше да позамаже непопулярните си решения. Сега те вече устройваха по една прожекция на филмите, които искаха да забранят, пред специално подбрана публика. Сред зрителите поставяха по няколко провокатори, които трябваше да изкрещят, че филмът обижда трудовите хора, а после щяха да спрат филма от разпространение на основанието, че народът е поискал това.

Първата предварителна прожекция на „Балът на пожарникарите“ трябваше да се направи в самия Врхлаби. Апаратчиците от културата избраха това място, защото разчитаха, че хората от града ще се почувстват обидени, като се видят как съм ги показал на екрана. Мислеха, че моите пожарникари ще се вбесят, и затова ми наредиха да не отивам във Врхлаби — не гарантирали личната ми безопасност, ако се появя на прожекцията.

В действителност публиката във Врхлаби се заливаше от смях през цялото време. Когато започна дискусията, първият от партийно-подставените лица издекламира заучената си реч за това как филмът обижда трудовите хора. След като свърши, господин Новотни, един от пожарникарите, участвали във филма, който нямаше никакви роднински връзки с президента, вдигна ръка.

— Да — откликна другарят, който водеше дискусията, предвкусвайки подходяща реакция. — Да, кажете какво мислите, другарю!

Пожарникарят се изправи.

— Ами, не знам, другари, просто не знам. Не съм образован човек, не съм и кой знае какъв оратор, но… не знам. Казвате, че било обидно за нас — може би е така, но не си ли спомняте, когато козарникът на Ира се запали? А ние всички поркахме в кръчмата?! И как когато най-накрая се замъкнахме там, се оказа, че сме забравили струйниците на маркучите? А? Помните ли? И после как пожарната кола се хлъзна по леда? Не си ли спомняте, че на Ира козата изгоря? По дяволите, та ние дори изглеждаме по-свестни във филма!

Публиката, която се състоеше от нашите актьори, от семействата, роднините и приятелите им, започна да ръкопляска. Другарят водещ набързо благодари на господин Новотни и закри дискусията.

Културните апаратчици се хванаха в собствения си капан, защото забравиха да предвидят в изчисленията си магията на киното. Когато хората от Врхлаби се видяха на белия екран, внезапно престанаха да бъдат само пожарникари, те бяха артисти. Бяха се запечатали във филма завинаги, бяха по-значителни от живота и нямаше да позволят на никого да им отнеме това.

Предварителната прожекция във Врхлаби завърши с пълно поражение за партията, но за апаратчиците не представляваше никаква трудност да намерят други пожарникари, които пък да са против филма. Повечето от пожарните команди в Чехословакия се попълваха от доброволци и профсъюзът на огнеборците бързо декларира, че няма да запише повече нито един, ако на тази злобна подигравка бъде разрешено да замърсява родните киносалони. „Балът на пожарникарите“ бе забранен от партията „за вечни времена“.

„За вечни времена“ никога не е завинаги. Обозначава по-дълъг или по-кратък период от време в зависимост от съдбата на тези, които са заповядали забраната.

През януари 1968 г. Александър Дубчек дойде на власт в Прага и през лятото на същата година „Балът на пожарникарите“ бе по кината на цяла Чехословакия, така че най-после имах възможността да го гледам заедно с обикновена, случайна публика в едно пражко кино. Зрителите страшно се забавляваха, което ме направи много щастлив и горд.

През август съветските танкове влязоха в Прага и филмът още веднъж бе спрян от разпространение. Нямаше да го прожектират още двайсет години.