Катрин Стоун
Модерни жени (25)

Глава 25

Манхатън, Февруари 1990

— Щастлив Свети Валентин! — с вълнение каза Джефри, току-що престъпил прага на дома си. Беше 10 вечерта и той се връщаше от работа.

— Щастлив Свети Валентин, скъпи.

— Ти слушаш музика?

— Купих албум с някои мои любими лирични песни. Издадени са специално за Деня на влюбените. — Джулия му се усмихна с обич. Джефри беше безкрайно романтичен, но нямаше навика да слуша любовни песни. — Само да изключа уредбата и идвам в спалнята.

Бяха си създали нов навик — да си лягат веднага, щом Джефри се прибере от студиото.

Джефри последва Джулия в хола. Когато тя посегна към скалата на радиограмофона, погледът му попадна върху светлата обложка на албума. На нея с красиви пурпурни букви пишеше: „Сам Хънтър. Спомени на любовта“. Акцентът беше върху една песен, озаглавена „Кралицата на сърцата“.

— Джефри? — Джулия беше забелязала внезапния интерес в погледа му, който само след миг премина в объркване и замисленост. — Скъпи? Какво има?

Джефри би могъл и да си замълчи пред Джулия. Да не споменава името на Даяна. Да не възкресява старите болезнени спомени. Но най-новата песен на Сам Хънтър беше озаглавена „Кралицата на сърцата“ и той беше длъжен да я чуе. Можеше да го направи като се върне в хола през нощта, когато Джулия е заспала. Но в любовта между тях вече нямаше място за тайни.

— Съжалявам, че трябва да ти кажа още нещо за Даяна. — Джефри замълча извинително.

— Слушам те, Джефри.

— Преди да се омъжи за Чейс, тя е била влюбена. И тази нейна отдавнашна любов е така силна, както моята към тебе.

Джулия разбираше, че щом съпругът й е заговорил за Даяна, става дума за нещо важно.

— Разкажи ми.

— Голямата й любов е Сам Хънтър. Учили са заедно в гимназията в Далас.

Джулия леко се намръщи. Това признание не беше истинска изненада. Тя познаваше и обичаше песните на Сам, особено онези, написани преди десет години. От много време тя знаеше, че жената, която певецът обича, се казва Даяна.

— Сам я е напуснал. Това дълбоко я е наранило. Въпреки че е било отдавна, Даяна никога не е преставала да го обича. Както и да е, забелязах, че новата му песен се нарича „Кралицата на сърцата“, и се чудех…

— Сам е бил принуден да напусне Даяна, Джефри — прекъсна го мило, но уверено Джулия. — Не е искал, но е трябвало.

— Но ти откъде знаеш?

— Има го в песните му. Всички са тук, Джефри, в този албум. Има и брошура със стиховете и датите, когато ги е написал. Ако искаш, може заедно да ги прегледаме и да ги изслушаме. Но, скъпи, аз съм сигурна, че те са написани за Даяна. В тях се казва, че той напуска любимата си, защото я обича.

— Той я назовава по име?

— Отначало не. Най-хубавите му песни, до тази новата, са „Песни за Даяна“. Те бяха издадени точно преди Даяна Спенсър да се омъжи за принц Чарлз. По това време Сам живееше в Англия и човек би могъл да си помисли, че ги е написал за красивата кралска булка. Но аз винаги съм смятала, че и те са за онази жена, за която винаги е пял. Сам я възпяваше, но тя не се е връщала при него. Самата аз съм забелязала, че песните му, въпреки че бяха хубави и мелодични, в един момент станаха някак тъжни.

— Даяна ми е казвала, че никога не е слушала песните му, Джули.

— Защо не ги е слушала? Те звучаха и по радиото.

— Не е могла. Не е имала сили за това.

— Разкажи ми, моля те.

Джефри се поколеба, но реши, че трябва да разкаже на Джулия всичко.

— Когато Сам я е напуснал, ти си права, моя прелестна Джули, че е бил принуден да го направи, Даяна е била бременна от него. Сам и до ден-днешен не е разбрал за тяхната дъщеря. Кръстила я е Джейн, на неговата майка. Момиченцето се родило със сериозен сърдечен дефект и починало един месец след това.

— О, не! — Джулия си спомни за нежната загриженост и съчувствие, което беше усетила в кабинета на доктор Шепърд.

— Животът и любовта на Даяна към Сам и Джейни са били изпълнени с музика. Джейни починала, а Даяна повярвала, че Сам я е напуснал, защото не я е обичал достатъчно. Тогава престанала да слуша музиката му. Споменът за починалата дъщеря и за изгубената любов е бил достатъчно болезнен. В деня, когато си ни видяла в Хайд парк, Даяна беше много тъжна, защото тогава чу мелодия, която й напомни за музиката, обичана от Джейни.

— Но Сам е обичал Даяна толкова много!

— И Даяна го е обичала. Ако беше слушала песните му, тя щеше да отиде при него. И си мисля, че все още би го направила.

— Сам продължава да я обича, Джефри. Затова е написал „Кралицата на сърцата“. Трябва да я е видял отново.

— Да. Видяха се. През октомври той помоли Даяна да оперира малката му шестмесечна дъщеря… Джейни. Даяна се съгласи, не без вътрешна борба, и се справи чудесно. Операцията мина успешно, бебето се възстанови бързо и двамата със Сам се върнаха в дома си в Малибу.

Очите на Джулия бяха плувнали в сълзи. Джефри се надяваше, че Даяна няма да му се разсърди, дето е разкрил тайната й. Той беше разказал истината на Джулия, защото трябваше да я помоли за нещо. Но не се наложи.

— Трябва да й кажеш, Джефри. Трябва да отидеш при Даяна и да й кажеш!

 

 

— За моите Валентини — обяви Джефри на закуска, като подаде и на двете по една кутийка, опакована в розово и бяло.

— Татко! — възкликна Мери, поклащайки във въздуха красив златен медальон. — Мамо, това е Дафне!

— Колко е красива! — каза Джулия, като разглеждаше перфектно пресъздадената героиня от своята приказка. — Джефри, как го направи?

— Занесох една от илюстрациите на бижутер.

— Великолепно се е справил.

— И аз така мисля. Но няма ли да погледнеш и своя подарък?

За Джулия имаше колие, което приличаше на елегантния й венчален пръстен. Нежна усукана нишка от бяло и жълто злато.

— О, Джефри!

— Харесва ли ти? Да ви кажа и друго нещо, преди Мери да бяга за училище. Планирах си отпуск за пролетната ваканция. След около месец трябва да започнем да правим планове.

— Може и да си зает, татко.

— Не, Мери. През тези дни няма да работя.

— Ако обаче изникне нещо много важно, като Мирната конференция, не е нужно да се притесняваш, татко.

— Много си мила, дъще. — Любовта между тях двамата вече беше в безопасност. — Но може да се случат и две ваканции една след друга. Така че предлагам да започнем с плановете.

 

 

Пет минути, след като Мери излезе, Джефри и Джулия отидоха в антрето да чакат колата, която щеше да го откара в студиото.

— Харесвам колието, Джефри. И идеята ти за ваканцията. Но ние още не сме прекарали нашия меден месец, забрави ли?

— Мислех, че можем да го отложим, докато се родят всичките ни бебета. Не мога да си представя да отидем в отпуск без Мери.

Колата пристигна и Джефри неохотно се откъсна от жена си. В куфарчето му беше албумът на Сам Хънтър.

— Довиждане и лек ден, Джули!

— Искам да направиш това, Джефри. Аз също желая щастие за Даяна.

 

 

— Здравей, Даяна — каза Джефри, когато тя вдигна слушалката в кабинета си.

— Джефри…

— Трябва да те видя. Важно е.

— Джефри…

— Това е идея на Джулия.

— ?!

— Свободна ли си тази вечер?

— Не. Заминавам на едноседмична почивка във Флорида.

— Защо не в Малибу?

— Познаваш ме много добре. Понякога имам мазохистични хрумвания. Отново ми е необходимо да остана сама със себе си.

— Имаш ли някакви проблеми?

— Други, освен Сам? Да, директорството на Института. С Том вече не воюваме. Ако ме питаш, смятам, че той е по-подходящ за това място. Мисля да оттегля кандидатурата си.

— Имам чувството, че всичко доста ще се промени!

— Така ли? Какво забележително чувство, базирано на липсата на факти, водещ!

— Мога ли да те видя, преди да заминеш, Даяна? „Имам фактите!“

— Този следобед?

— Когато се освободиш.

— Свободна съм по всяко време. Имам само писмена работа.

— След един час съм в апартамента ти.

 

 

— Привет. — Джефри се усмихна съзаклятнически на старата си приятелка.

Даяна беше изморена, но очевидно й беше приятно, че го вижда.

— Здравей. — В гласа й се долавяха нотки на недоверие. — Това наистина ли е идея на Джулия?

— Да. Снощи с Джулия заедно направихме едно откритие. Тя разбра колко е важно то и сама ми предложи да дойда при теб. — Джефри се насочи към ъгъла на луксозния хол. — Тази уредба работи, предполагам.

— Да. На нея Чейс слушаше любимите си опери.

Джефри извади плочата на Сам от куфарчето си и я пъхна в ръцете на недоумяващата Даяна. След това бързо заговори:

— Сам те обича, скъпа. Винаги те е обичал.

Даяна дори не погледна албума. Беше се втренчила като хипнотизирана в тъмносините очи, на които толкова вярваше. Джефри знаеше за любовта й към Сам и никога нямаше да я нарани.

— Как разбра?

— Всичко е тук. Сам току-що е издал най-хубавите си песни. С всяка песен той ти казва, че те обича и че желае да бъде отново с теб.

— Назовавал ме е по име?

— След смъртта на баща си, когато е станало безопасно, да. А преди това, скъпа, красноречиво ясно е, че песните му са били винаги за тебе.

— През всичките тези години… — промълви Даяна с усещането на неизмерима загуба — той ме е обичал?

— Да, точно както те обича и сега. Знаеш ли как е нарекъл най-новата си песен? „Кралицата на сърцата“! Винаги съм мислил, че това име страшно ти подхожда, Даяна, въпреки че ти не го харесваш. Но Сам много добре знае, че прозвището отговаря на състоянието ти. В тази своя песен той доказва, че пее единствено и само за теб. — Джефри нежно докосна лицето й и се вгледа в обнадеждените, но все още невярващи очи. — Трябва да тръгваш, скъпа. Не се отдавай на спомени, защото ще изпуснеш самолета.

— Полетът ми е в 7.

— Не, в 4 е. — Джефри извади самолетен билет от джоба си. — Пристига в Лос Анджелис в 8:30. Запазил съм ти място 2Б.

— Джефри, приятелю…

— Билетът е еднопосочен.

— Май трябва да се видя с него, нали?

— Горещо се надявам.

— Е, Джефри, благодаря ти! И предай моята признателност на Джулия.

— Тя ме помоли за същото.

 

 

Даяна още пазеше листчето, на което Сам й беше написал телефонния си номер. Досега не беше го докосвала, но то си стоеше, пъхнато в тефтера с адресите. Не беше го преписала там, но и не го беше изхвърлила.

Когато пристигна в Лос Анджелис, с треперещи пръсти набра номера му.

— Сам? Даяна е.

— Даяна?

— Помниш ли ме? — попита тя тихо. Неочаквано й дойде на ум, че Сам й беше задал същия въпрос в онази дъждовна нощ в Бостън.

— Мога ли да те забравя?… Къде си?

— На летището.

— Дошла си да ни видиш?

— Да, Сам. Наистина искам да ви видя.

— Нека да повия оздравялото си малко момиче и тръгваме веднага.

— Джейни спи ли?

— Да, но няма проблеми, ако се събуди. В колата ще заспи пак.

— Ще взема такси и след малко съм при вас.

 

 

Сам я чакаше пред входната врата.

През октомври двамата внимателно бяха прикривали чувствата си. Но сега любовта просто струеше, лъчиста и силна, от сапфирените й очи.

— Даяна, мила — прошепна той. — Как само ми липсваше!

— Ти също ми липсваше, Сам.

С тръпнещи пръсти той нежно докосна лицето й. После с едната си ръка посегна към куфара й, а с другата взе нейната. Качиха се в неговата спалня и се загледаха в пенещите се вълни на мастиленочерния океан. После Сам я поведе през хола към стаята, където Джейни спеше спокойно. Даяна се наведе над детското легълце.

— Здравей, малката ми.

Джейни не се събуди. Само дългите й черни мигли трепнаха, а розовите й устенца се извиха в лека усмивка. Сякаш беше познала гальовния глас.

— Тя е съвсем здрава, Даяна. И вече може да се смее, защото белите й дробчета са чисти. — Сам сепнат се спря, взирайки се в пълните с влага очи срещу себе си. — Даяна? Какво има, кажи ми?

— Може ли да се върнем в твоята стая и да поговорим?

— Разбира се.

Двамата седнаха на леглото. Лицата им се осветяваха от луната. Той обгърна с длани тъжното й лице и изпи сълзите, които безмълвно се стичаха по него. После хвана ръцете й в своите, търпеливо изчаквайки вълната на скръбта да премине.

— Има нещо, което трябва да знаеш — отрони накрая тя, мислейки за болката, която ще причини на Сам с разказа за изгубената им дъщеря. — Може би утре…

— Добре, скъпа…

— Тази вечер искам да ти кажа, че непрекъснато те чаках да се върнеш при мен. Знам, че ти обещах да слушам песните ти, но никога не го правех.

— Вместо да дойда при теб, Даяна, аз пеех. След като умря баща ми, не исках да ти се натрапвам. Мислех си, че може би си намерила нова любов.

— Не се върна и защото си бил убеден, че ако те чакам, бих слушала песните ти!

— Но ти не си го правила. И ето как непрекъснато сме се разминавали…

— Сам, чак вчера прочетох стиховете ти. Такава прекрасна лирика!

— За най-прекрасната любов! — Сам целуна треперещите й устни. — Ще прекарам живота се да пея за теб, Даяна.

 

 

Сам и Даяна танцуваха под златната луна, както някога, в оня парк. Устните и телата им се докосваха. Сенките им се люлееха в такт с музиката на любовта.

В един момент техният танц се превърна в прегръдка на любовта. Бавно и нежно, в ритъм с радостта, обещаваща вечност, Сам се люби със своята Кралица на сърцата!