Анджей Сапковски
Сезонът на бурите (30)

Интерлюдия

Дванайсет дни по-късно

Фонтанът тихичко бълбукаше, коритото му миришеше на мокър камък. Ухаеха цветята, ухаеше и бръшлянът, който пълзеше по стените на вътрешния двор. Ухаеха и ябълките в купата, поставена на мраморната масичка. Две чаши се бяха изпотили от изстуденото вино.

Край масата седяха две жени. Две магьосници. Ако наблизо се беше оказал някой с артистичен усет, притежаващ живописно въображение и способен на лирически алегории, изобщо нямаше да му е трудно да си ги представи. Огненорижата Лита Нейд с роклята си в яркочервено и зелено приличаше на залязващо слънце през септември. Йенефер от Венгерберг, чернокоса, облечена в съчетание от черно и бяло, пораждаше мисли за декемврийско утро.

— Повечето съседни вили — наруши мълчанието Йенефер — лежат в руини в подножието на скалата. А твоята е невредима. Дори една керемидка не е паднала. Късметлийка си ти, Корал. Съветвам те да се замислиш върху купуването на лотарийни билети.

— Свещениците — усмихна се Лита Нейд — не биха нарекли това късмет. Щяха да кажат, че е защита от боговете и небесните сили. Боговете простират защитата си над праведниците и пазят добродетелните. Награждават честните и порядъчните.

— Разбира се. Награждават. Ако поискат и се окажат наблизо. За твое здраве, приятелко.

— За твое здраве, приятелко. Мозаик! Налей на госпожа Йенефер. Чашата ѝ е празна.

— Що се отнася до вилата — Лита изпрати с поглед Мозаик, — тя може да бъде купена. Продавам я, защото… Защото трябва да замина. Аурата на Керак престана да ми служи.

Йенефер повдигна вежди. Лита не я остави да чака дълго.

— Крал Вираксас — рече тя с едва доловима подигравка — започна управлението си с нови кралски укази. Primo, денят на коронацията му се обявява в Керак за държавен празник и неработен ден. Secondo, той обяви амнистия… за престъпниците, но политическите си остават в затвора, при това без право на свиждане и кореспонденция. Tertio, вдигат се със сто процента митата и пристанищните такси. Quarto, в продължение на две седмици Керак трябва да бъде напуснат от всички не-хора и такива със смесена кръв, които вредят на икономиката на страната и лишават от работа хората с чиста кръв. Quinto, в Керак се забраняват заниманията с каквато и да е магия без разрешение от краля, а на магьосниците не се разрешава да притежават земя или каквато и да е недвижима собственост. Живеещите в Керак магьосници трябва да се отърват от имотите си и да получат лиценз. Или да напуснат кралството.

— Голяма благодарност — изсумтя Йенефер. — А казват, че точно магьосниците са поставили Вираксас на трона. Че те са организирали и финансирали завръщането му. И са му помогнали да вземе властта.

— Правилно говорят. Вираксас ще плати добре на Капитула и всъщност затова вдига данъците и разчита на конфискацията на имуществото на не-хората. Указът засяга лично мен, нито един друг магьосник не притежава къща в Керак. Това е отмъщението на Илдико Брекл. Както и отмъщение за оказаната на местните жени медицинска помощ, която съветниците на Вираксас смятат за неморална. В моя случай Капитулът би могъл да окаже натиск, но не го направи. Не му стигат получените от Вираксас търговски привилегии, дялове в корабостроителниците и морските компании. Продължава преговорите и няма намерение да отстъпва от позициите си. И тъй като съм обявена за persona non grata, се налага да емигрирам в търсене на нови пасища.

— Което, предполагам, ще направиш без особено съжаление. Мисля, че при сегашната власт Керак няма големи шансове да спечели конкурс за най-приятно място под слънцето. Ще продадеш тази вила, ще си купиш друга. Дори да е в Лирия, в планината. Лирийската планина сега е на мода. Много магьосници се преместиха там, защото е красиво и данъците са разумни.

— Не обичам планините. Предпочитам морето. Не се притеснявай, с моята специалност ще си намеря някакво убежище без особени проблеми. Жени има навсякъде и всичките се нуждаят от мен. Пий, Йенефер. За твое здраве.

— Все ми доливаш, а ти едва си намокряш устните. Какво ти има, болна ли си? Не изглеждаш твърде добре.

Лита въздъхна театрално.

— Последните дни бяха трудни. Дворцовият преврат, тази страховита буря, ах… Пък и сутрешното гадене… Знам, че след първите три месеца ще премине. Но това са още цели два месеца.

В настъпилата тишина можеше да се чуе жуженето на осата, която кръжеше над ябълките.

— Ха-ха — наруши мълчанието Корал. — Пошегувах се. Жалко, че не можеш да си видиш лицето. Хвана се! Ха-ха.

Йенефер погледна към горната част на стената, обрасла с бръшлян. И дълго я гледа.

— Хвана се — продължаваше Лита. — Обзалагам се, че въображението ти веднага заработи. Признай си, че веднага свърза състоянието ми с… Не се прави, не се прави. Новините сигурно са стигнали до теб, слуховете се разпространяват като кръговете във водата. Но бъди спокойна, в слуховете няма и капчица истина. Шансовете ми да забременея са не по-големи от твоите, в това отношение нищо не се е променило. А с твоя вещер имам изключително делови отношения. Професионални въпроси. Нищо повече.

— Аха.

— Хората са си хора, обичат да сплетничат. Ако видят някоя жена с мъж, веднага си измислят някоя любовна афера. Признавам, че вещерът често ме е посещавал. И наистина са ни виждали заедно в града. Но това беше, повтарям, свързано единствено с делови отношения.

Йенефер остави чашата си, облегна лакти на масата и допря краищата на пръстите си, като образува колибка. После погледна магьосницата в очите.

— Primo — Лита леко се прокашля, но не отмести поглед, — никога не бих причинила нещо такова на приятелка. Secondo, твоят вещер изобщо не се заинтересува от мен.

— Не се заинтересува ли? — Йенефер повдигна вежди. — Нима? Как да си обясня това?

— Може би — усмихна се леко Корал — просто е престанал да се интересува от жени в напреднала възраст? Независимо от външността им? Може би иска нещо наистина младичко? Мозаик! Ела тук. Само я погледни, Йенефер. Цъфтяща младост. И до съвсем наскоро — невинност.

— Тя? — изду устни Йенефер. — Той е с нея? С твоята ученичка?

— Е, Мозаик? Молим те, разкажи ни за любовното си приключение. Много бихме искали да го чуем. Обожаваме романсите. Историите за нещастна любов. Колкото по-нещастна, толкова по-добре.

— Госпожа Лита… — Вместо да се изчерви, момичето пребледня като мъртвец. — Моля те… Нали вече ме наказа за това… Колко пъти ще ме наказваш за едно и също провинение? Не ме карай да…

— Разказвай!

— Остави я на мира, Корал — махна с ръка Йенефер. — Не я мъчи. Пък и не ми е кой знае колко интересно.

— Това вече наистина не го вярвам. — Лита Нейд се усмихна. — Но добре, ще простя на момичето, всъщност вече я наказах, простих ѝ вината и ѝ позволих да продължи обучението си. И на мен вече не ми е забавно да слушам как мърмори признанията си. Накратко: влюбила се във вещера и избягала с него. А той, като му омръзнала, просто я зарязал. Една сутрин се събудила сама. Мястото му в леглото било студено, от него нито следа. Тръгнал си, защото бил длъжен. Разнесъл се като дим. Отнесъл го вятърът.

Мозаик, макар това да изглеждаше невъзможно, пребледня още повече. Ръцете ѝ трепереха.

— Оставил е цветя — рече тихо Йенефер. — Букет цветя, нали?

Мозаик вдигна глава. Но не каза нищо.

— Цветя и писмо — повтори Йенефер.

Мозаик мълчеше. Но цветът бавно се завръщаше на лицето ѝ.

— Писмо — каза Лита Нейд, като гледаше изпитателно момичето. — Нищо не ми каза за писмо. Не си ми споменавала за него.

Мозаик сви устни.

— Ето защо, значи — с привидно спокойствие завърши Лита. — Ето защо се върна, въпреки че можеше да очакваш много по-сурово наказание, отколкото получи накрая. Той те е накарал да се върнеш. Ако не е бил той, е нямало да го направиш.

Мозаик не отговори. Йенефер също мълчеше и навиваше черен кичур коса на пръста си. Внезапно вдигна глава и погледна момичето в очите. И се усмихна.

— Накарал те е да се върнеш при мен — каза Лита Нейд. — Казал ти е да се върнеш, макар да е можел да си представи какво би могло да последва от моя страна. Признавам, че това не съм го очаквала от него.

Фонтанът бълбукаше, миришеше на мокри камъни. Ухаеше на цветя, ухаеше на бръшлян.

— Това ме изненада — повтори Лита. — Не го очаквах от него.

— Защото не си го познавала, Корал — спокойно отвърна Йенефер. — Изобщо не си го познавала.