Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Ранчо „Каменный столб“, 1961 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Любомир Димитров, 1964 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Александър Грин
Заглавие: Ранчото „Каменния стълб“
Преводач: Любомир Димитров
Година на превод: 1964
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо (не е указано)
Издател: „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС
Град на издателя: София
Година на издаване: 1964
Тип: повест
Националност: руска (не е указана)
Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 30.XI.1964 год.
Редактор: Надя Чекарлиева
Художествен редактор: Тончо Тончев
Технически редактор: Лазар Христов
Художник: Борис Ангелушев
Коректор: Елена Иванова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17506
История
- —Добавяне
VI
Когато остана сам, Линсей разгледа реката. Водата беше намаляла, по пясъчните плитчини прелитаха ята лимиколи[1], водни кокошки, недалеч стояха до коляно във водата три фламинго, които изглеждаха като червени макове.
Отсрещният, по-висок бряг беше скрит долу от гъста тръстика, а горе — от спущащите се от зеления склон корени и клони на храсталаците, осеяни с розови, сини и жълти цветове.
Край брега се простираха нашироко огромни листа на водорасли.
Изведнъж една остра точка, като оставяше по водата разсейваща се следа, бързо пресече течението от ниския бряг към стръмния и там, където тя се скри в тръстиката, Линсей забеляза видра, която мъкнеше сребриста рибка.
Линсей видя големи кадифеночерни и червеникави водни кончета, които се носеха едно след друго; великолепни жълти пеперуди с черни ивици; огромен клон, бавно плуващ във водата; една клонка от него стърчеше нагоре и по нея се виеше златиста, с оранжеви петна змия каскавела. Змията бе навела главата си и се оглеждаше — дали ще може да изпълзи на брега.
— Мила Южна Америка! — въздъхна старецът. — Рио Гранде до Сул! Рио Негро!
И той се разсмя от удоволствие.
В отговор на неговия дрезгав гръден смях се чу звънливият смях на момчето.
— Роберт — обърна се към него Линсей, — аз съвсем забравих за тебе. — Ти май още не си ял. На, вземи това. Ти защо се разсмя?
— За същото, за каквото и вие.
— Хм — смутено измърмори Линсей. Той извади от чантата на седлото две галети, малко пушен салам и ги подаде на Роберт, който без лъжливо смущение веднага унищожи без остатък тази твърда за зъбите храна и поиска вода.
— Нима сам не можеш да пиеш? Водата е до краката ти.
— Аз бих могъл и сам да пия — каза Роберт, — но ако сляза от тази овча кожа, ще ви се наложи да ми помагате да се кача на коня, а аз не искам да се безпокоите. Вие сте висок и ако влезете в реката до корема на коня, ще гребнете вода, без да слизате. Не ми ли се сърдите?
— О, не, мили! — каза Линсей. — Аз просто не съобразих. Ти си прав.
Линсей подкара коня към реката и гребна вода с емайлираното си канче. Роберт пи. Едва бяха започнали да говорят, когато храстите зашумяха и от тях излезе Ретиан.
— Сега ще дам на Роберт да хапне — каза Ретиан. — Ще трябва да се препуска галоп, за да не пристигнем много късно за нощуване в ранчото на Енрико Хименес.
— Аз вече ядох — каза Роберт.
— Аз му дадох да хапне — потвърди Линсей.
Ретиан извади от джоба на седлото парче тънка връв и като слезе от коня, направи на момчето стремена: привърза примки от връв от двете страни на овчите кожи, които служеха за седло.
— Така няма да паднеш — каза Ретиан, — иначе без стремена кожите ще започнат да се свличат встрани и ти ще се измъчиш, ако спираш да ги оправяш.
Ретиан се метна на седлото и подкара коня по плиткото, косо срещу течението; след него яздеха Роберт и Линсей.
По бързото течение се образуваха шумни пенливи струи около краката на предпазливо стъпващите коне; белият с черна грива и черна опашка кон на Звездата на Юга се отклоняваше от пътя, но като дръпна поводите и заудря с пети, момчето го застави да слуша.
Пръски летяха в лицата; конете пръхтяха и високо виреха глави. Очите им блестяха диво и напрегнато.
В средата на течението водата стигна до стремената и зашумя около конските шии, но пристъпвайки бързо по твърдото дъно, силните животни преодоляха бързея и почнаха да излизат от водата.
Щом стигнаха плиткото, конниците един след друг преминаха в галоп през клисурата в крайбрежната стръмнина и се изкачиха на равнината.
Конете зацвилиха и се отърсиха.
Като погледна часовника си, Линсей каза:
— Вече е четири часа. Далеч ли е оттук ранчото на Хименес?
— На около тридесет и пет километра — отговори Ретиан, — и затова трябва да препускаме, без да спираме.