Ингар Йонсрюд
Виенското братство (95)

Глава 95

Листа, ноември 1943 година

Колбайн Монсен се събуди внезапно от превъртането на ключа в ключалката. Беше задрямал. Явно. А беше толкова сигурен, че сънят няма да го навести тази нощ.

Вратата бавно се отвори. Една сянка внимателно влезе и затвори вратата зад себе си. Чак тогава светна лампата. Хел Клепшлан носеше униформата си на Хирдата, а пистолетът висеше на колана му. Подпря бастуна си на стената. Държеше дрехи и платнена раница.

— Друго не ти трябва. — Клепшлан го гледаше безизразно. — Пари, разрешително за пътуване и документи за самоличност. Ако те спрат, казваш, че си тръгнал към Кристиансан да ти направят очила по поръчка. Всичко го пише в документите. Там ще отидеш в магазина на Гунда Хансен, където ще попиташ дали някой не иска да купи кутиите цигари, които съм сложил в раницата. След това ще се свържат с теб. Това е всичко, което знам. Вътре има също така и две ръчни гранати и един пистолет. За всеки случай…

Колбайн се обличаше, докато Клепшлан говореше. Униформата на Вермахта му ставаше. На рамото му бе пришит символът на подофицерския ранг. Провери дали съвпадаше с ранга на шапката.

— Всички съобщения са предадени? — попита Колбайн.

— Всичко е предадено.

Преди да изгасят светлината и да се измъкнат от лабораторията, той застана пред мъжа от Хирдата.

— А твоите хора?

— Карен е на сигурно място. Майка й пътува към нея. Ако всичко върви по план, до няколко дни ще сме в Швеция.

— Благодаря ти за съвместната работа — каза Колбайн и му подаде ръка.

Светлината от прожекторите хвърляше постоянно движещи се сенки в лабораторията. Първо пробягваха от едната страна, после от другата. Колбайн пропълзя на колене до сейфа под работната маса. Коленичи пред него. След това завъртя колелцето. 0-0-1-0-0-4-3-4. Вратата си остана заключена.

— Докторът обикновено сменя цифрите на кода по номерата на костите на рафтовете — прошепна Колбайн през рамо и опита отново. Изщрака. Завъртя дръжката и отвори вратата. — Съветски съюз, Източен Урал, май 1942 година — промърмори той. След това се обърна към Клепшлан. — С колко време разполагаме?

— Часът е три и петнайсет. Дежурството се сменя след петнайсет минути.

— Добре. Достатъчно ми е.

В сейфа бяха натрупани папки с документи. Колбайн ги взимаше, четеше заглавията и прелистваше набързо първите страници.

— Какво търсиш?

— Готови доклади. Комуникацията му с Елса, асистентката му в Гърция. Доказателства, че провеждат експерименти върху цивилни хора от местното население. Че отравят водата — отговори Колбайн.

Извади две от папките и ги прибра в раницата. Сложи разрешителното за пътуване, документите за самоличност и парите в страничния си джоб.

— Всичко, произлязло от Виенското братство, се намира в тази стая. Цялото научно наследство на Елиас Бринк. Неговият живот като учен свършва тази нощ. Неговият живот като човек ще свърши, когато тази сатанинска война приключи. Тези доклади са достатъчни, за да бъде пратен на бесилото.

— Радвам се да го чуя — промълви Клепшлан.

— Далеч не толкова, колкото се радвам аз — отвърна Колбайн.

Нацистът се промъкна внимателно до вратата. До рамката имаше една туба и от нея се разнесе сладникавата миризма на бензин. Започна от прозорците, после разля течността по пода, по стените и документите. Колбайн бе почти готов, когато Клепшлан приключи.

— Ще те изчакам отвън — каза мъжът от Хирдата.

— А охраната на наблюдателната кула?

— Те ще са достатъчно заети да се опитват да избягат от пожара. Ще изчезнем в хаоса.

Клепшлан излезе в антрето. Колбайн грабна още няколко папки, които можеха да представляват интерес за британците. За да има място, остави ръчните гранати. Клекна и метна раницата на раменете си, така че презрамките да застанат добре на мястото си. Пое си дълбоко въздух. Оставаше му да свърши още едно нещо. Моментът, от който се бе страхувал.

Изправи се и отиде до шкафа с архивите в края на стаята. Елиас никога нищо не изхвърляше. Значи трябваше да е тук. Отне му по-малко от минута. Три писма. Първото беше с пощенски печат от юли 1937 година. Последното — от юни 1942 година. И трите бяха маркирани с Landes-Heil- und Pflegeanstalt Bernburg. Държавен санаториум и клиника за психичноболни Бернбург. Колбайн отвори последното писмо. Беше адресирано до Елиас Бринк и вътре нямаше нищо друго, освен сив лист хартия. Смъртен акт. Безименно момиче на пет години. Пневмония.