Ингар Йонсрюд
Виенското братство (83)

Глава 83

— Искали сте информация за Виенското братство?

— Точно така — каза Кафа. Подаде снимката на Стайн Брьонер и той си сложи тънките очила за четене.

Докато той разглеждаше снимката, тя проследи с очи тънката ивица слънчева светлина, която се прокрадваше през процепа между пердетата. Минаваше върху лакираното в черно бюро, осветяваше петната по ориенталския килим на пода и продължаваше към стената с грозния портрет на Ото Рюге. Генералът, водил битката срещу немците през 1940-та. До него висеше плосък британски стенен часовник, който тиктакаше толкова силно, сякаш всяка секунда, изминала тук вътре, се отчиташе. Времето тече. Историците обичаха нещо да потвърждава този факт.

Кафа седеше пред претрупаното бюро, а якият мъж бе избутал стола си на колелца в центъра на стаята, така че тя го виждаше в цял ръст, а не само червенокосото му теме.

Фредрик я бе помолил да се свърже с Брьонер. Военният историк, с който се бе запознал по време на разговора си с Кари Лисе Ветре и с ветерана Колбайн Име Монсен на сбирката на Военната общност. Името на Колбайн И. Монсен беше изписано на задната част на снимката, която бяха намерили в лабораторията на бункера.

— Нали знаете, че… — каза Брьонер с намръщена физиономия — … очевидците измират. — Остави снимката. — Снимката е правена пред Виенския университет — заключи той. След това се облегна назад, скръсти ръце и започна да разказва.

Няколко години преди края на 19-ти век в квартала на Осло, който днес се нарича Вика, се родил един мъж. Кварталът тогава се казвал Пипервика, а градът — Кристиания. Цялата местност била бедняшка. Мъжът бил кръстен Елиас Бринк, като първоначално името му се изписвало Brink, но после заменил k-то със ch през първата есен на следването си. Израснал в голяма мизерия, но имал брилянтен ум. Бил толкова умен, че Университетът на крал Фредерик — тоест Университетът на Осло, добави Брьонер — го наградил със стипендия. Заминал за Австрия, за да защити докторантура в сферата на биологията. Сред буйния живот във Виена той открил две неща, които обикнал повече от специалността си. Жените и политиката. На 18 май 1925 година било основано Виенското дружество за расова хигиена. Имало тържествена церемония в актовата зала на Виенския университет. Един от гостите бил Елиас Бринк. Бринк бил нацист, занимавал се с расова хигиена и бил един от най-видните учени на своето време.

Стайн Брьонер я погледна многозначително през очилата си.

Младият Бринк си поставил за цел да представи на света най-обширната Encyclopedia Homo Sapiens, съставяна някога. Да опише всички човешки раси по света. Физиологически, психологически и в културно отношение. Отначало той и хората му събирали елементарни факти. Като данни за височина и тегло, цвят на кожата, форма на главата, форма на тялото, ъгъл на челото и ъгъл на носа. Постепенно започнали да описват окосмяване на тялото, форма на половите органи, мускулна маса и мазнини, плодовитост и майчин език. Занимавали се с описания на интелигентност, тестове на сетивните органи, поносимост на болка, културни различия и писменост.

— Накратко казано: това било безпрецедентно расово изследване. За да изпълни целите си, Бринк събрал група от млади изследователи. Нарекли се Виенското братство.

Военният историк толкова нежно се погали по щръкналия мустак, че на Кафа й стана неудобно. Устни на ларва — така ли го беше нарекъл Фредрик? Може би това му беше някаква ерогенна зона.

— Бринк обаче не се задоволил само с документиране на различните черти на расите. Той искал да се научи да използва тези разлики. Като мерки за расова хигиена и премахване на етноси, ненавиждани от нацистите. Евреи. Цигани. Славянски народи и други Untermenschen^[1].

Брьонер поклати мрачно глава.

Използваният от тях метод бил жесток. Експериментирали върху затворници, пациенти с психически заболявания и умствено изостанали. Изпробвали отровни вещества и заразявали хората с различни болести. Документирали, че медикаментите имат различно действие върху различните раси. И не само медикаментите. Някои раси по-лесно приемали хранителни вещества от други. Витамини. Соли. Ваксини. Отровни вещества.

— И това преди избухването на войната! — Той удари с ръка по масата.

Кафа го гледаше със сбърчено чело. Имаше нещо, което не разбираше. Ако Колбайн Име Монсен бе извършвал подобни жестокости, какво тогава беше търсил на среща на норвежките ветерани от войната?

Брьонер вдигна отново снимката и забоде късия си пръст в челото на Бринк.

— По време на войната професорът командвал работнически лагер за руски пленници в Листа. Броят на мъртвите бил екстремно висок. Толкова висок, че норвежките власти в Лондон се намесили^[2]. Свързали се с Колбайн Име Монсен.

Стайн Брьонер посочи усмихнатия, привлекателен мъж със сресан на една страна перчем.

— В продължение на много години Колбайн е бил във Виенското братство. Впоследствие обаче осъзнал колко грешно е всичко това. Още преди да избухне войната, заминал за Лондон. След това бил изпратен като агент в Листа. Разбрал, че това, с което се били занимавали преди войната, е нищо в сравнение с нечовешките престъпления, извършвани от Бринк. Накрая Колбайн получил сигнал за действие от Лондон и изпълнил някаква акция. Спасил много животи.

— А какво се е случило с Елиас Бринк?

— Изчезнал е. Разразил се ужасяващ пожар и той изчезнал в пламъците. Колбайн все още има белези от тогава. Бил награден за своята жертвоготовност. Може да се каже, че навреме е избрал правилната страна.

 

 

На вратата тя му благодари за помощта.

— Ей, сетих се нещо. — Брьонер задържа ръката й. — Освен самия Колбайн Име Монсен има и други хора, които добре познават тази история. Трябва да разговаряте със сина му.

— Синът му ли?

— Герхард Монсен.

— Политикът?

— Точно така. Той е син на Колбайн.

— Сериозно ли? Благодаря — отвърна объркано Кафа.

Излезе на чакълестия паркинг пред старата военна база в крепостта Акешхюс, където бе офисът на историка. Герхард Монсен. Син на Колбайн Име Монсен. Тя извади телефона си. Фредрик най-сетне вдигна.

— Ти не каза ли, че Герхард Монсен е бил на погребението на майка ти?

— Да?

— И той ти беше казал, че е баща на Себастиан Кос?

— Да?

— Колбайн Име Монсен е дядото на Себастиан Кос! Дядото на Себастиан Кос е бил расов изследовател.

След това и двамата замълчаха. Тя — в Осло, той — в Поршгрюн. Пред очите им сякаш Виенското братство и сектата в Сулру се сляха в едно.

Общността беше избрана от Бог. Елиас Бринк пък принадлежеше към избраната арийска раса. Докато сектата се чувстваше застрашена от религиозното и морално падение, множащият се подчовек беше заплаха за свръхчовека, der Übermensch. Нацисти и фундаменталисти бяха стигнали до едно и също окончателно решение, Endlösung^[3]. Да експериментират върху група от хора преди началото на едно масово и преднамерено изтребване. Ето го спасението. Чрез чума или газови камери. Основано на идеология или религия? Къде всъщност беше разликата?