Ингар Йонсрюд
Виенското братство (77)

Глава 77

Листа, ноември 1943 година

В стаята без прозорци Колбайн бе загубил представа за времето. Един час му изглеждаше като минути. Минутите пък бяха безкрайни.

От седем нощи беше заключен в стаята. Всяка сутрин Хел Клепшлан го будеше, мрачен и сериозен, с поднос със закуска в ръце. Сух хляб и херинга. Никога не разменяха и дума.

След закуска идваше Елиас. Колбайн трябваше да оправя стаята, в която бяха пили чай. Останалата част от времето прекарваха в лабораторията.

Затворниците изглеждаха просто като сиви сенки през немитите прозорци. Правоъгълната стая беше с размери осем на двайсет метра. Колбайн я бе измерил с крачки. До вратата бяха струпани документи и справочници. В центъра на масата за аутопсии имаше вдлъбнатина, за да изтичат в нея телесните течности. В края й беше работното място на професора. Под масата беше поставен сейф, а по рафтовете край стената бяха изложени човешки кокали. Пръсти, подбедрици, черепи и ключици. Някои от тях бяха маркирани с цифри и текст. „00100434 Централна Европа, април 1942 г.“, „0020043 Съветски съюз, Източен Урал, май 1942 г.“. На един обезцветен кокал пишеше „Hg“. Химическият символ за живак.

Всеки предиобед Клепшлан идваше с поднос с обяд и вестници, които Елиас отнасяше със себе си в къщата. Професорът запълваше времето си с четене, писане на бележки и прегледи на работата си. Седеше на мястото си часове наред, хапваше по малко от сандвичите и зяпаше навън със замислен поглед.

През един от първите дни махна на Колбайн да се приближи. Навлажни палец и заглади кичура си.

— Поддържаш ли връзка с някого от другите?

— Не — излъга Колбайн.

— А аз да — каза Елиас, без да го питат. — С Елса.

Колбайн усети как го гледа професорът. Търсейки някакъв израз на гняв, омраза или отчаяние. И с право търсеше. Дали Елса беше имала връзка с него, докато още беше негова? Дали Елса му беше изневерявала? Тези въпроси толкова дълго се бяха въртели в главата му. Но си беше обещал нещо. Нямаше да достави удоволствието на Елиас Бринк да разбере каква болка му е причинил. Затова срещна погледа му с празни очи.

— Останалите… се разпръснаха. Джон е отишъл в Шотландия. Улф се е върнал в Швеция. Томас е бил призован на фронта. Евреинът се крие заедно с плъховете. А конската физиономия… Тя просто изчезна — каза Елиас.

След този разговор Колбайн и Елиас почти не разговаряха. Не защото Колбайн не искаше. Имаше нужда да разбере. Да разбере защо професорът е убедил Елса да отнеме дъщеря му. Да разбере защо погледът му се е спрял на Елса, когато можеше да има която си поиска. Искаше да разбере дали злото вече се е било вселило в Елиас, когато той го беше взел под крилото си във Виена. Дали Елиас бе избрал пътя си или той него? Толкова много въпроси. Просто не знаеше откъде да започне. Не му хрумваха правилните думи. А професорът си мълчеше.

В лабораторията беше свободен. Елиас само равнодушно махаше с ръка, когато той с въпросителен поглед взимаше тефтерите, разглеждаше шишетата с химикалите и отваряше шкафчетата с архиви. Всичко беше тук. Целият архив на Виенското братство, цялата им кореспонденция и записките по работата им. Професорът не му казваше защо го държи. Затова Колбайн четеше. Изследването на професора тук всъщност бяха елементарни експерименти. Елиас беше разделил затворниците на групи в зависимост от тяхната расова принадлежност. В една от бараките държеше съветски войници от Източна Азия. В друга живееха гарнизон латвийци, в трета — военни заложници от украинските равнини. В продължение на месец даваха на затворниците екстремни дози витамин А. В първата група резултатът бе съществено увреждане на далака и черния дроб. В група две, по-малки вътрешни щети, но значителни физически белези като косопад и оцветяване на кожата. Най-много смъртни случаи имаше в група три. Два месеца по-късно започваха да добавят живак във водата им. Депресии, халюцинации, кървави храчки и схващания на мускулите вероятно бяха превърнали живота в лагера в ад. Продължаваха в същия дух. Витамин D. Желязо. Цинк. Различни видове дрожди. Лекарството за лечение на сифилис, салварзан, и инсулин.

Нямаше никаква методика, никакво последователно изпробване. Все едно тестваха химикали, лекарства и хранителни соли върху плъхове. Ако някой отпаднеше, го заместваха. Тук нямаше лечебница. Само обсерватория. Логично. Ако искаш да видиш ефекта от свръхдозирането, не целиш след това да лекуваш симптомите. Колбайн беше изненадан. Това беше толкова различно от онази систематичност, която беше проповядвал Елиас в лабораторията във Виена. Дори в края. Методите, които ги бяха отвели толкова далеч. Въпреки това прочетеното го погълна. Никога не беше виждал по-широко документирано изследване за расово биологичните разлики.

След следобедната закуска на деветия ден професорът се изправи и застана пред него.

— Тази вечер ще празнуваме деня за покаяние и молитви заедно с нашите немски приятели. Очакваме те в къщата — каза той.