Ингар Йонсрюд
Виенското братство (75)

Глава 75

— Още двама — простена Фредрик. — Що за дявол вилнее тук? — Погледна към Кафа, която се беше навела над убития мъж в столовата. Пред него до една от пластмасовите маси седеше Себастиан Кос. Лицето му беше изкривено и бледо. Прокара ръце през косата си и се загледа уморено във Фредрик.

Кос мълчаливо поклати глава. Кафа бе тази, която първа наруши тишината.

— Това са братята — промълви тя. — Мъжът на изхода е Фритьоф Хени. Този тук… — каза тя и посочи тялото до кухненския плот — … като имаме предвид факта, че е обезобразен, е малко по-трудно да се каже. Но мисля, че е Пол Еспен Хени. — Прочисти гърлото си. — Родителите им живеят в Хьонефос.

— Трябва да изпратим някого — каза безжизнено Кос. Погледна към Фредрик и вдигна рамене. — Нали?

— Той има син — каза Фредрик. — Пол Еспен Хени има малък син. Дезертьорите разказваха за него. Казва се Юханес.

Изведнъж чуха скърцането на въртящата се врата зад тях. Трима тежковъоръжени полицаи влязоха в столовата. Черните им каски с големите извити шлемове висяха от коланите им. Началникът им явно не беше сигурен към кого да се обърне. Фредрик им махна.

— Нищо не открихме — докладва кратко полицаят. — Разположили сме патрули отвън. Но засега нищо.

Силите за специални операции бяха дошли с хеликоптер от Осло по същото време, в което полицията от Телемарк беше разрязвала външната врата. Фредрик ги беше следвал плътно, докато претърсваха стая след стая, след като бяха обезвредили експлозивите в коридора. С4. Същият вид беше използван и на операта.

Планинският бункер се състоеше от три спални с баня и тоалетна, столова и един голям склад зад най-вътрешната широка врата.

— Има нещо, което бих искал да видите — каза началникът на отряда.

Кафа и Фредрик го последваха. Край стоманената врата, която разделяше коридора, стаите и външната част, полицаят спря.

— Вижте това — каза той и клекна.

На няколко сантиметра от бетонния под се подаваше една изхабена метална лайстна. В нея имаше бял силиконов кабел, съвсем малко по-дебел от косъм.

— Това е алармена система. Кабелът е закрепен към тази стоманена врата. — Той посочи миниатюрна макара на вратата на няколко сантиметра над пода. Другият край изчезваше някъде зад стената. — Кабелът се къса, ако стоманената врата се отвори на повече от около петнайсет сантиметра. — Униформеният се обърна към Фредрик и се почеса по дългата си един милиметър коса. — Това, което обаче не разбирам, е къде се е активирала алармата. Претърсихме целия бункер два пъти. Не откриваме нито звукови, нито светлинни сигнали. Не разбирам къде, по дяволите.

— Тогава ще направим още една обиколка — каза Фредрик.

Започнаха от спалните. Три стаи в редица с по две легла във всяка. Фредрик погледна Кафа. Това бяха твърде малко легла, за да поберат всички издирвани членове на общността. Полицаят им помаха да влязат в средната стая. Там между леглата им посочи една ниска врата като на гардероб. Било авариен изход. Водел към коридор, който ги отвеждал някъде навън в планината точно от другата страна на главния вход, обясни им той. Стените и таванът на тесния коридор си бяха оставени така след взривяването на скалите. Беше мокро и температурата не бе по-висока от седем-осем градуса. От тавана висяха слаби крушки. Стъпките им издаваха мокро ехо. След около десет метра стигнаха до стоманена врата в страничната стена.

— Води към главния склад. Самият коридор продължава още близо петдесет метра. Там свършва с една масивна врата, през която се излиза навън. Беше отворена — каза той.

— Пътят за бягство — бавно каза Кафа.

Влязоха в празния склад. Таванът беше на поне петнайсет метра нагоре. Както и в останалата част на бункера, температурата тук беше много по-приятна. Въздухът беше сух. Вратата на аварийния изход се затръшна зад тях.

— Това направи ли ви впечатление? — попита Кафа.

Двамата я гледаха неразбиращо.

— Тук има високо налягане. Затова и вратата се затръшва толкова силно. Не ви ли изпукаха ушите? — И двамата кимнаха колебливо. — Високото налягане пречи на замърсения въздух отвън да нахлуе в съоръжението. Доста е подходящо например при радиоактивно замърсяване след взрив на атомна бомба. Много убежища са построени така. Но поддръжката на подобно високо налягане е скъпа. Обикновено технологията се задейства при действителна опасност от замърсяване… — Поколеба се. — Имаше подобна технология в Сулру — добави тя.

Себастиан Кос все още седеше край същата маса, когато се върнаха. С мрачен жест ги повика да се приближат.

— Седнете — каза той.

Прозвуча като нещо средно между заповед и молба. Фредрик демонстративно му обърна гръб и наля две чаши кафе от големия термос. След това избута едната чаша на масата. Кафа благодари кратко. Кос го гледаше с опънати мускули на челюстта. Разказаха му за аварийния изход.

— Значи предполагаме, че тук са живели най-много шест души — обобщи Кос. — Двама са убити. Това означава, че между двама и четирима души са избягали.

— Има достатъчно причини да вярваме, че Анете Ветре е била тук заедно с Вилям. Братята са били в групата в мазето. Вътрешният кръг. Точно като Анете — отбеляза Кафа.

Кос я погледна. Не непременно враждебно, но с празни и уморени очи.

— Изглежда вероятно.

— Сьорен Плантенстед е използвал телефона си край Е18 след убийствата. Заедно с братята и Анете Ветре със сина й Вилям изяснихме петима души. Дали последният е бил Бьоре Дранге? Дали избягалите оттук са именно двамата пастори? — каза Кафа.

Кос не отговори. Вместо това продължи с тих глас:

— Това ме навежда на следващия ми въпрос. Какво, по дяволите, се е случило тук? — Толкова силно удряше с пръст по масата, че Фредрик се притесни да не го счупи.

— Има две възможни обяснения — каза Фредрик. — Или е имало някаква кавга между членовете. Или някой външен е извършил убийствата.

— Не — каза убедено Кафа. — Има само едно възможно обяснение.

Кос я погледна изненадано. Фредрик знаеше, че той не бе свикнал да вижда полицаи, които противоречат на своите висшестоящи. На Кос това никак не му се нравеше. Фредрик обаче имаше подозрението, че ако става дума за него, Кос е склонен да направи изключение, при това голямо.

— Фритьоф Хени първи е бил убит. Застрелян извън бункера в гърба и в тила. Има следи от кръв отвън. Нали така?

— Да… — промърмори Кос.

— Най-вероятно е бил изненадан. Нападателят е скрил тялото вътре, но не е имал време да заличи следите от кръв. — Кафа отмести поглед от Кос и се обърна към Фредрик. — Това означава, че някой го е причаквал отвън. Някой, който не е можел да влезе. Някой, който не е бил добре дошъл. Външен нападател.

Тъй като никой от тях не продума, тя продължи.

— Когато нападателят е отворил втората врата, е задействал алармата. Без самият той да го знае. Продължил е до тук, до столовата, където е застрелял Пол Еспен Хени в тила и в гърба. Всички огнестрелни рани са по горната част на тялото. Затова предполагам, че Хени е бил седнал, когато са го застреляли. Значи и той е бил изненадан.

Фредрик видя как Кос повдига вежди. Очевидно беше впечатлен.

— Добре, и?

— Към това трябва да добавим и тези следи от кръв тук. — Посочи стената. — Трети човек е бил застрелян тук. Мисля, че е бил нападателят. — Фредрик не можа да се сдържи да не се усмихне.

— Пол Еспен Хени е бил застрелян с автомат — каза тя. — Вижте раните му. И пръските от кръв.

Тя се завъртя около екипа от полицаи, които изследваха местопрестъплението, застанали на колене около убития. Двамата висшестоящи се изправиха. Имаше кръв по цялата маса за хранене и по един голям вентилатор по-навътре в кухнята. След това тя се приближи към стената.

— Тук пък има няколко по-малки локви кръв по пода и дребни пръски по стената. — Тя посочи една дупка в стената на около половин метър вдясно от кървавата следа. — А това е куршумът. Девет милиметров. Ръчно оръжие.

Кафа се върна обратно при тях.

— Фритьоф Хени е бил застрелян отвън с пистолет. Логично е, защото извършителят се е криел. Можел е да нападне, когато сметне, че е точното време и точното разстояние. Не мисля, че ще сбъркам, ако кажа, че е използвал заглушител. Тъй като, ако е бил разкрит, е нямало да си прави труда след това да крие тялото. — Кафа изпи набързо една глътка от кафето и продължи. — Тук вътре обаче нападателят не е знаел какво да очаква. Затова е използвал автомат. Изневиделица се е появил и е застрелял Пол Еспен Хени, а след това самият той е бил изненадан и прострелян тук край стената. Това е дало възможност на пасторите да избягат. Убиецът ги е последвал по единствения път към бягството, без да се натъкнат на нас.

Кос и Фредрик се спогледаха и Кос се покашля колебливо.

— Ще видим какво ще покажат анализите. — След това тежко стана и ги остави.

Фредрик й се ухили.

— Ако си права, сме застанали пред пробив — каза тихо той. — Ако си права и кръвта по стената е на убиеца, имаме реален шанс да го идентифицираме.