Ингар Йонсрюд
Виенското братство (70)

Глава 70

Кафа ги чакаше в колата. Вече бе свалила очната си превръзка за постоянно. Махна им нетърпеливо с ръка да влязат в колата.

— Запознати ли сте със случая Пио? В Телемарк?

Фредрик я погледна въпросително.

— Да…? — отвърна той колебливо. — Всички го знаем. Педалите? Онзи местен политик, изчезнал през зимата?

Кафа притисна длани една в друга.

— Точно — започна тя. — През март двойката Пио Отаменди и Карл Йосефсен изчезва безследно след една вечер, прекарана в града. Били са заедно с други съпартийци от Десните в Поршгрюн и са празнували назначаването на Пио за местен лидер на партията.

— Да. Точно така беше — каза Фредрик.

Свидетели разказали, че двамата изчезнали в такси. Колата по-късно била намерена в гориста местност извън Шиен. Откраднат Мерцедес с фалшиви таксиметрови табели.

— От лабораторията се обадиха преди десет минути. Познайте чий е пръстът, който Анете Ветре е дала на Тина Холтен в колата? — Погледът й се плъзна между двамата. — На Карл Йосефсен. Любовникът на Пио Отаменди. Има връзка между двата случая.

Час по-късно Фредрик седеше в един от ресторантите на терасите над базара на площад „Юнгсторге“. Срещу него седеше Бетина. Беше си съблякла бялата официална блуза и я бе оставила на масата. Отдолу носеше черен потник с огромен надпис „Роулинг Стоунс“. Потникът беше с широко деколте и бръчките по загорилата й кожа между гърдите й изглеждаха като надраскани с молив. Татуираният орел на ръката й го гледаше лошо, а тя тъкмо бе отблъснала ръката на Фредрик под масата.

— Радвам се, че имаше време поне да хапнеш — каза лаконично тя.

Вече два пъти през тази седмица й беше отказал да се видят. Тя смяташе, че той има нужда да поговори за загубата на добрия си приятел Йорген. Той не беше съгласен. Може би трябваше и днес да си намери някакво извинение. Не беше в настроение. Бетина, приятелката му или любовницата му, или каквато там трябваше да я нарича, искаше да знае какво мисли той. Ако не за Йорген, то поне за тях. Не можеше да й даде отговор.

Скоро щеше да стане една година, откакто се бяха срещнали. И двамата искаха да си живеят отделно. Но с времето нещата придобиха по-различен облик. Отнякъде се появи четка за зъби. На рафта в банята — парфюм и бижута. Едно шкафче, изпразнено за чорапи, се беше напълнило с дамско бельо. Ключът, който й бе дал уж временно, вече почти си бе намерил мястото на връзката с останалите й ключове.

Харесваше му да я чука. Това беше положението в случая. Но не това искаше да чуе тя.

Мислеше, че е заслужила повече. Да, беше ясно като бял ден, че следващата стъпка чука на вратата. Нали така се развиват връзките? Или поне онези, които се основават на взаимно уважение. Тя беше твърде стара за глупости. Той нали уж го разбираше?

Бетина се наведе напред и затърси слънчевите си очила в чантата. Бельото й се разкри. Прашки. Когато се надигна отново, го погледна право в очите.

— Искам да заживеем заедно.