Метаданни
Данни
- Серия
- Фредрик Байер (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wienerbrorskapet, 2015 (Пълни авторски права)
- Превод отнорвежки
- Радослав Папазов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 2,5 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2020 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- sqnka(2020 г.)
Издание:
Автор: Ингар Йонсрюд
Заглавие: Виенското братство
Преводач: Радослав Папазов
Година на превод: 2017 (не е указана)
Език, от който е преведено: норвежки
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: норвежка
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 09.06.2017
Редактор: Мария Николова
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Росен Дуков
Коректор: Веселина Филипова
ISBN: 978-619-02-0036-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11613
История
- —Добавяне
Глава 66
Листа, ноември 1943 година
Ударът му изкара въздуха. Колбайн залитна напред в мрака и падна по корем на земята пред колибата. Опита да се завърти и да извади пистолета от колана си. Но преди да успее да се обърне, едно тежко тяло се стовари върху него. Една ръка хвана косата му, издърпа главата му назад и я удари в замръзналата пръст на гората. Някакви колене затискаха гърба му. Кожата на лицето му се сцепи и по гърлото му потече топла кръв. Имаше горчив вкус на мъх. След това извиха ръцете му назад зад гърба, а после усети как студената стомана се впи в китките му. Силни ръце го изправиха. Той се клатушкаше, опитвайки се да фиксира с поглед фигурата, която мяркаше пред себе си, но светлината от фенерче го заслепи. Виждаше само трептящи сенки.
— Гледай ти — каза тънък глас.
Махнаха ослепителната светлина. След няколко силни примигвания той успя да различи мъжа. Беше нисък тип с наднормено тегло, носеше шапка на полицейски началник и имаше уплашен поглед. Взе пистолета му. Духаше рунтавия си мустак, докато се мъчеше да извади пълнителя.
— Претърсете го.
Някакъв полицейски служител започна да го претършува със силни удари по краката, а после и по горната част на тялото.
— Има ли и други? За кого работиш?
Полицейският началник го хвана за яката на якето и го разтърси, а след това продължи с южняшкия си диалект.
— Как се казваш? Какво правиш тук?
— Сам съм — отвърна Колбайн.
— Лъжеш.
Началникът се обърна към един от полицаите.
— Асбьорнсон. Сложи двама да пазят. Ще претърсим гората на дневна светлина. Свенсен и Хауг, вие претърсете колибата. Вземете всичко, което може да представлява интерес в ареста. Като свършите, ще взривим тая лайняна съборетина. — След това погледът му се върна отново на Колбайн. — Не искаме такава сган тук на Листа. Ще я разбием. — Изплю се на земята между тях. — Асбьорнсон! Разкарай го.
Двамата полицаи го отведоха. Началникът крачеше задъхано зад тях. Чу как се запали един мощен двигател, а силни фарове осветиха чакълестия път. Когато се приближиха до камиона, Колбайн видя още двама мъже в полицейски униформи. До тях седеше младо момиче на около петнайсет-шестнайсет години. Имаше бяла шапка, лунички и красиво тясно лице. Началникът хвана силно Колбайн за врата, удари го по гърба и го задържа на светлината.
— Този ли си видяла, Карен?
Момичето трепереше, но Колбайн нямаше представа дали е, защото го е видяла, или заради начина, по който се отнасяха с него. Тя затърка раменете си с малките си ръчички, облечени в светлосини плетени ръкавици на снежинки. Извърна глава, преди да отговори.
— Да. Той беше.
— Сигурна ли си?
— Да. Сигурна съм.
— Напълно, ама напълно ли си сигурна, момичето ми?
Колбайн потрепери. Този глас бе на някой друг. Глас, който му бе познат от по-рано. На фона на лъча светлина той първо видя чифт униформени панталони, преди фигурата да направи крачка напред. Хел Клепшлан държеше бастуна хоризонтално пред гърдите си.
— Да, татко. Напълно съм сигурна. Абсолютно сигурна.
Карен Клепшлан вдигна поглед към баща си и се усмихна.