Ингар Йонсрюд
Виенското братство (60)

Глава 60

Фредрик не помръдваше, макар вече да усещаше бодежи в краката си. Седеше пред дъската в стаята за срещи. Вече бе седял там толкова дълго, че ако затвореше очи, можеше да възпроизведе всеки малък детайл.

Пред тях бяха окачени неясни снимки от записа в хостел „Осло“. Показваха мъжа, който бе нападнал него и Кафа, мъжа, който според тях стоеше зад убийствата в Сулру, мъжа, който предполагаха, че е отвлякъл Анете Ветре и Йорген Мустю. До него имаше уголемена паспортна снимка на Мохамед Халед Омар. Емира. Заподозреният, който се оказа жертва. Малка синя стрелка, изписана с флумастер, сочеше към неговия бодигард Мохамад Камбрани и към други членове на „Джамаат-е-Ислами“. Вдясно от ислямистите пък червени магнитчета крепяха редица снимка от Сулру. Антрето с дрехите и обувките, които бяха разхвърляни на втория етаж, пастор Алфсен, коленичил до леглото, и лабораторията. Имаше снимки от птичи поглед и разни карти от общината. В полето на дъската Кафа беше написала: „Строителна фирма Осло АС“ е построила мазето. „Норвежка техника за сигурност“ — охранителните камери. Фирма „Йокерн“ за коли под наем — микробуса. От другата страна на дъската вляво пък бяха окачени снимки на убитите в Сулру. На осакатения Ивар Тюфте. На селянина Отар Скарен. Малки снимки на изчезналите членове на общността и най-отгоре — Анете и Йорген.

С черен флумастер беше маркирал връзките с Тюрид Мустю, Кари Лисе Ветре, съпруга й и внука им Вилям. Следите, които ги свързваха. Сега целта бе само да му намери място и на него. Бьоре Дранге. Татко Пер. Пер Улсен. Третият пастор. Човекът, който с пристигането си беше променил целия живот в общността. Инициалите му „Ръката Божия“ от мрежата. Какво място заемаше в цялата мистерия?

Фредрик отвори очи. Направи крачка напред. Махна от дъската снимките на убития Мохамед Халед Омар и на останалите ислямисти. Остави празно пространство встрани от нападателя от таванското помещение.

Тук. Точно в центъра на цялата мистерия бе мястото на Бьоре Дранге.

 

 

— Двама души. Има двама души в страната с името Бьоре Дранге.

Фредрик бе застанал пред дъската, гледайки над очилата си към слушателите, и сочейки с показалка снимката на Бьоре Дранге. Следователските екипи и началниците на техниците от местопрестъплението седяха на въртящи се столове. Зад тях беше Себастиан Кос със студено изражение, а до него стърчеше самият главен секретар. Неме беше сложил показалец във вдлъбнатината на брадичката си и изглеждаше като ходещ еректирал пенис с крака вместо топки. В дъното на помещението до редицата с прозорци седяха Андреас със сребристата си коса и Кафа с чаша кафе в ръка. Бе дошла заедно с мъжа, който се беше облегнал на прозореца, като шепнеше нещо в телефона си, затиснал другото си ухо. Нисичкият началник на ПСС с ужасните вежди. Самир Бикфая.

— Единият от тях е на трийсет и осем години, с адресна регистрация във Фоло. Работи в частна клиника. Има три деца, женен е от шест години. Изровихме цялата налична информация за него. Възрастта би могла да отговаря, по-скоро е по-млад от нашия човек, но малко от останалите неща се връзват. — Направи кратка пауза. — Въпреки това Кафа ще го провери утре преди обед.

Фредрик кимна към колежката си. Неме й хвърли един поглед назад и Фредрик можеше да се закълне, че тя се изчерви.

— Без подкрепление? — Гласът на главния секретар прозвуча като на актьор от реклама.

— По принцип без подкрепление, да…

Кос го прекъсна.

— Ще преразгледаме това решение, Байер.

Неме сбърчи доволно нос. Фредрик повдигна рамене. За него нямаше значение. Продължи.

— Така… докато Кафа проверява този Бьоре Дранге с подкрепление от полицията на Фоло, ние с Андреас ще посетим другия. Без подкрепление. — Опита да разтегне устни в нещо като усмивка. — Номер две е доста по-загадъчен. Някакъв Бьоре Дранге живее в апартамент в квартал Рьоа тук в Осло и според бюрото за адресна регистрация е на шейсет и осем години. Според информацията от данъчните служби обаче е на четиридесет и пет. Нито данъчните, нито от адресна регистрация имат обяснение за несъответствието. Няма никакви снимки, липсва информация в паспортните регистри, в архивите за смяна на местожителството, както и в регистъра за издадените присъди.

Нямало как да бъде проследен имейл адресът, който Ветре била помолена да използва. Човек можел да влезе в него от който и да е компютърен клуб или мобилен телефон и макар чисто технически да било възможно да бъде хакнат, те предпочели да не го правят. Причината била, че се бояли да не бъдат разкрити. Този акаунт бил единственият начин да комуникират с похитителя. Искали да държат връзката отворена. Неме затвори очи и кимна. Това означаваше: „Хитро от ваша страна“.

 

 

След доклада на Фредрик началниците на екипите и полицейското ръководство заеха своите места около кръглата маса.

— Похитителят е дал на Кари Лисе Ветре срок от три дни да открие Бьоре Дранге. Остават още четиридесет часа. Мисля, че Ветре трябва незабавно да се свърже с изнудвача. Да го помоли за повече време и повече информация за Дранге, преди да може да му даде окончателен отговор. — Фредрик избута очилата си нагоре, а след това продължи. — Ако похитителят е сериозен, ще прояви разбиране. Би следвало да е наясно, че отнема време да се набави исканата от него информация.

С ъгълчето на окото си видя как главният секретар вдига ръка.

— Защо изобщо смята, че Ветре би могла да открие някакъв човек по този начин? Без помощта на полицията? Явно не разбира добре норвежкото общество — изръмжа Неме.

Фредрик кимна.

— И аз така мисля. Дали това не показва, че той надценява влиянието на политиците? Или че тази ситуация на похищение всъщност не е реална? — Повдигна рамене и продължи. — Не знаем. Затова съм убеден, че трябва да направим всичко възможно да увеличим срока. В сегашната ситуация похитителят диктува играта.

Обясни, че според него било важно в този случай да се процедира като при нормален случай на отвличане. Трябвало да изискат доказателство, че Анете и Йорген са живи, и да изяснят дали той има и други искания като помощ за бягството, храна, лекарства и т.н.

— Трябва да опитаме всичко по силите си, за да се доближим до този тип. Да установим местонахождението на Ветре и Мустю. — Фредрик потърси погледа на главния секретар. — Трябва да разберем защо преследва Бьоре Дранге.

Главният секретар отвърна замислено на погледа му, а след това се обърна към Себастиан Кос. Седеше до Самир Бикфая от другата страна на масата.

— Доколкото виждам, с ПСС сте на друго мнение?

Кос хвърли сърдит поглед на Фредрик, преди да заговори.

— Още от самото начало на тази трагедия главната задача на Байер и неговия екип беше да локализират Анете Ветре и нейния син. Тази задача… — сякаш затърси правилните думи — … не се оказа особено плодотворна. А и по никакъв начин не сме по-близо до залавянето на убиеца, след като Байер и неопитната му колежка се промъкнаха в скривалището му. Като извършиха несанкционирана до момента акция, която можеше да струва живота и на двамата. Ако бяхме заловили нападателя там, сега можехме да си спестим много главоболия.

Кос направи още една дълга пауза, докато изучаваше полираните си нокти.

— Сега убиецът е хвърлил ръкавицата към нас. Ще отговорим ли на това предизвикателство, като продължаваме с бездействието? Или ще притиснем този престъпник и ще го изобличим? — каза реторично той и погледна въпросително към Фредрик.

Себастиан Кос очевидно искаше да му отреже главата. Фредрик не бе готов да приеме тази битка. Чувстваше се омаломощен от факта, че Сюне я няма, и не знаеше колко от началниците на другите екипи го подкрепят. Освен това Кос имаше един необорим аргумент. От седмици вече разследваха случая и все още не знаеха къде се намира сектата. Не знаеха за какво е използвана лабораторията в мазето. Доникъде не бяха стигнали със залавянето на убиеца и бяха наясно с целта му единствено и само защото той самият я бе разкрил. Това беше факт. Също така беше факт, че Йорген бе изчезнал. И чувствата, свързани с издирването на неговия приятел, можеха да размътят разсъдъка му.

Кос търсеше пререкание. Искаше да го постави под обстрел насред голо поле. Нямаше да стане. И така, вместо да отговори на заяждането, Фредрик вдигна ръце и се усмихна смирено над масата.

— Добре, нека чуем твоя план.

За момент изглеждаше, сякаш Кос се разколеба. Бе се подготвил за удар. Но сега само изсумтя кратко и продължи с очи, заковани във Фредрик.

— Смятам, че предложението на Байер ще доведе точно до това, което се опитваме да избегнем, а именно — да застрашим живота на заложниците. Няма причина да нарушаваме ясните инструкции на похитителя. Вместо това ще играем по неговите правила. Ще насрочим среща. И тогава ще го ударим.

— И мислиш, че той няма да е подготвен за това?

Тересе Грьофтинг, началник на техническия екип, го прекъсна.

— Напротив. Ще бъде. Но не и за силата, с която ще го ударим. Ще го накараме да излезе наяве и да направи грешка. Една грешка. И ще го пипнем.

С кимване Кос даде думата на Самир Бикфая.

— Кари Лисе Ветре ще изпрати отговор утре вечер — каза той със странния си глас. — В момента изготвяме фалшиви снимки на Бьоре Дранге. Ще изпратим няколко от тях, като един вид пробна стока.

Бикфая изговори последните думи, сякаш поставяше кавички. Имаше нещо неосъзнато, но много смешно в този човек. Масата достигаше до зърната му, а побелелите кичури над очите му се издигаха и снижаваха в такт, докато подчертаваше тезата си.

След това щели да предложат среща между Ветре и похитителя. На площада пред операта в Бьорвик. Ветре щяла да убеди похитителя, че полицията не е замесена.

Тересе Грьофтинг се покашля демонстративно.

— Пред операта? Насред потока от хора? Това несъмнено е доста рисковано.

Бикфая поклати глава и къдриците му затанцуваха.

— Точно така — каза той. — Знаем, че си имаме работа с човек, който е добре запознат с методите на полицията. Той ще си помисли същото като вас… — Бикфая се загледа в значката й, при което очите му съвсем се загубиха в дивата му коса. — …, Грьофтинг. Похитителят ще се убеди, че този план няма как да е дело на полицията. Ще стигне до извода, че полицията никога не би поела подобен риск. И ето как ще добием предимство.

Изпъна чело. Можели винаги да променят плана, ако убиецът заподозре нещо, посочи той.

— Междувременно ще започнем подготовка за полицейска акция на площад Кирстен Флагстад.

— А Кари Лисе Ветре? — попита Фредрик. — Тя какво мисли за този план?

— Уведомена е. Кари Лисе Ветре ще приеме всеки план, който главният секретар сметне за най-подходящ — каза Кос и погледна самоуверено към Неме.