Ингар Йонсрюд
Виенското братство (25)

Глава 25

Когато Фредрик и Кафа пристигнаха, пламъците вече бяха утихнали. Вероятно това се дължеше на ситния дъжд. А може би стените бяха изгнили. Във всеки случай, по-голямата част от плевнята беше оцеляла въпреки пламъците.

Два часа по-късно разчистиха тавана, който се беше срутил върху изгорелите коли. Киселинни изпарения от лак обвиха Фредрик, докато той седеше, облегнат на каросерията на стария пасат. През счупеното предно стъкло забеляза трупа на предната седалка. Огромното тяло беше овъглено и миришеше като прасе, обляно в бензин и забравено на грила. Тялото беше разпорено от корема до гърдите. Червата все още бълбукаха.

— Изключвам злополука. И се съмнявам да е самоубийство — каза съдебният лекар, който седеше от другата страна на автомобила.

Беше същият шегаджия от Сулру.

— Той и таратайката са залети с бензин. Всички тези лайна трябва да се анализират и разгледат под лупа, преди да можем да стигнем до някакво заключение. Но аз съм сигурен, че някой е разпорил дебелака, залял е колата с гориво, запалил я е и е офейкал — каза той и облиза устни. — Трябва да го поизстържем, преди да успеем да установим идентичността му.

Фредрик погледна през рамо. Седем-осем полицаи и Кафа претърсваха запазената част от плевнята. Все още беше горещо от пожара и тя си беше свалила пуловера. Сега си вършеше работата по бяла прилепнала тениска с петна от пот под мишниците.

— Според съседите тук живее някакъв самотен селянин. Огромен като мечка. Затова смятаме, че става дума за същия човек — каза Фредрик. — Скарен. Казвал се Скарен.

От вида и миризмата на разпорения мъж му призля. Отдалечи се. Кафа седеше до купчина плочки и оглеждаше стените на плевнята.

— Откри ли нещо?

Тя сви рамене.

— Горе има помещение с отвор, от който се вижда Сулру. Мисля, че оттам са наблюдавали.

Дупка с размери около метър на метър зееше в стената на близо два метра над тях. Отвън се мяркаха короните на дърветата надолу по хълма. Стръмна стълба водеше до помещението. Изпука под тежестта му.

Кафа беше права. Това място бе послужило за наблюдателен пост. Веднага го разбра. Старият кабел, който се спускаше от покрива, беше прерязан. Нов бял кабел беше свързан към оголения меден проводник, а щепселът беше включен в голям разклонител на отвора. До разклонителя имаше ясни следи в прахта. Следи от стойка. От тези, които се ползват, за да се закрепи далекоглед или камера.

През дупката в стената видя дървената къща, поляната и плевнята на имението Сулру. Разстоянието бе около километър. Оттук имаше прекрасна видимост. Щеше да извика, но триумфиращият глас на Кафа го изпревари.

— Фредрик. Фредрик! Ела да видиш!

Точно под него тя беше коленичила върху купчината от плочки и чакъл.

— Ето защо убиецът се е върнал. Търсел е това тук!

От слабата светлина не можеше да види какво държеше във въздуха.

— Беше тук. Сред чакъла — извика тя. — Някаква чантичка. Вътре има телефон. И карта.