Ингар Йонсрюд
Виенското братство (9)

Глава 9

Медицинският екип работеше бързо и мълчаливо.

Фредрик и Андреас заедно с двама униформени полицаи с автомати и каски бяха формирали кръг около безжизнения мъж. Всички бяха насочили фенерчетата си към ръцете на работещите лекари.

Раненият не беше облечен като другите жертви. Телата в градината бяха боси, изглежда, жертвите си бяха навлекли дрехите в бързината. Този тук беше със завързани връзки на обувките, носеше джинси със стегнат колан и тънък пуловер над ризата. Това водеше до извода, че вероятно е бил буден, когато е дошъл убиецът. Какво ли означаваше това? Дали са се познавали?

Главата му сега беше скрита зад гърба на един лекар в жълта престилка, но Фредрик беше успял да види блестящото от кръв лице, докато му правеше изкуствено дишане в очакване на помощ. Очите му бяха затворени. Устата полуотворена и покрита с червено-бяла пяна. Русата му коса беше подгизнала от кръв. Само тихото неравномерно хриптене показваше, че в тялото все още има живот. Мъжът изглеждаше на около четиридесет. На Фредрик му се повдигна, като си помисли от колко ли време е лежал така, докато металната врата е деформирала тъканите, хрущялите и черепа му.

Волята за живот е невероятна. И преди беше виждал подобни случаи. Малтретирани жертви на кървави местопрестъпления. Свити и притихнали, те лежаха като мъртви. Обаче се оказваше, че някъде дълбоко, вътре в позата на ембрион, все още мъждука пламъче живот.

Дали си заслужаваше да оцелееш?

Беше срещал някои от тези свити на кълбо жертви по-късно. На свидетелската банка. В рехабилитацията. Белези от шевове и кожни трансплантации напомняха, че тялото отново е сглобено с помощта на тел и болтове. Но очите им. Тихите им, неовладени гласове. Треперенето. Тежките въздишки на семействата и приятелите им. Течащите им лиги и миризмата на урина от памперсите. По дяволите, не. По дяволите, не си заслужава. По дяволите, не си заслужава да оцелееш след нещо подобно.

— Какво мислите?

Фредрик потърси погледа на лекаря, докато нагласяха дръжките на носилката. Не му отговори. Вместо това стисна устни и поклати глава.

— Трябва да претърсим с оръжия останалата част от мястото. Заповед от Сюне.

Андреас му подаде кобура с полуавтоматичния пистолет, марка „Heckler & Koch“. Твърдият полимерен материал тежеше в ръката му. Фредрик провери дали е зареден и след това си навлече бронираната жилетка. Потеше се. Не беше неспокоен. Не и до този момент. Именно оръжието го караше да се чувства нервен. Не харесваше тежестта на пистолета на пояса си, нито обичаше да го държи в ръце. Това неприятно усещане го бе превърнало в лош стрелец. Усети погледа на Андреас. Като на психолог. Само след миг неговият колега щеше да го попита. Фредрик го изпревари.

— Всичко е наред.

Полицаите застанаха с автоматите си в коридора от двете страни на вратата. Спуснаха предпазителите пред лицата си и зачакаха сигнал.

Чу се само леко изпукване, когато вратата се плъзна. Светлината вътре бе заслепяваща. Фредрик примигна, сетне успя да отвори широко очи. Двамата униформени вече бяха вътре и тичаха приведени покрай двете стени, а оръжията им бяха готови за стрелба. Андреас стоеше на вратата, вдигнал пистолета пред гърдите си.

Помещението беше с размерите на класна стая. Стените и тавана бяха боядисани в крещящо бяло. Светлината идваше от тавана, където имаше две редици непокрити тръбни лампи. Локвата кръв много ясно се очертаваше върху сивия, наскоро полиран балатум. Край стените бяха наредени маси с епруветки, пипети, натрошени стъкла, пинсети, пластмасови подложки и други съоръжения за изследователска дейност. В шкафовете отгоре бяха сложени колби, везни, прозрачни пластмасови чаши и още колби в пластмасови стойки. Под масите имаше хладилници и газови бутилки.

Беше лаборатория. В дъното на стаята имаше притворена врата. Униформените нахълтаха в помещението.

— Чисто е! — изкрещя един от тях.

Фредрик си свали жилетката. Беше жаден. Сърцето блъскаше в гърдите му. Дишаше учестено. Беше потен.

— Какво е това място, по дяволите — каза Андреас на висок глас. — Едва ли са си правили литургиите тук.

Фредрик помоли един от полицаите да предупреди Сюне, че им трябва технически екип.

— И някой, който разбира от химия. Някой, който да ни обясни какво е това тук, да му се не види!

Той клекна пред един от хладилниците. Внимателно открехна вратата. Беше празен. Провери следващия. Провери всички. Бяха празни.

 

 

— Здравейте, това е телефонът на Кари Лисе Ветре от Християнската народна партия. Благодаря ви за обаждането. За съжаление, в момента не мога да отговоря, но можете да ми изпратите есемес и аз ще ви потърся. Ако става дума за медийна изява, можете да се свържете с моя консултант Тина Холтен. Приятен ден!