Ингар Йонсрюд
Виенското братство (87)

Глава 87

Душът в мазето на полицейския участък. Тъмночервената кръв и светлата пихтия от мозък, отмивани от водата. Светлочервени вадички по белите плочки.

От хълма имаше пряка видимост към полицейския участък. Прозорецът беше продупчен от един-единствен перфектно изстрелян куршум. От вътрешната страна на стъклото сега бяха окачили дебел бял найлон. Така че да не доставят удоволствие на фотографите от пресата с техните 300-милиметрови лещи.

С калцуни на краката и сини гумени ръкавици Фредрик се наведе до полуголия бор, колкото му позволяваше коляното. Огледа земята под най-долните клони. Имаше пречупени клонки. И следи от подметките на ботуши във влажната земя. Вдлъбнатини, където се бяха подпирали лактите на убиеца. Точно тук бе лежал той.

Оттук му е бил достатъчен само един изстрел. Разстоянието беше по-малко от сто и петдесет метра. Щорите, които обикновено спускаха по време на разпит, не работеха. Фредрик си помисли как неговата собствена глава също е била на прицел. Куршумът беше минал на по-малко от половин метър от него. Беше жив само защото убиецът бе решил така. За втори път.

— Трябва да си представим по-общата картина — извика той зад рамо. Кафа се намираше малко зад него. Той не изчака отговор. — Този тип преминава всякакви граници. Не можем да предвидим ходовете му. И докъде може да стигне. Да нападне полицейски участък… — Изправи се. — В мислите си той изобщо не се намира в Норвегия. А на бойното поле. Прави го, защото е свикнал да действа на бойното поле. Търсим човек с военен опит. Специален войник, наемен войник… знам ли. Нещо такова.

Прекъсна ги викът на Андреас. Той седеше зад ограничителната лента и им махаше да се приближат. На Фредрик все още му се струваше, че вижда кървав оттенък по къдриците на своя колега.

— Избягал е от този паркинг тук горе — каза Андреас. — Един свидетел казва, че е видял как облечен в черно мъж се качва в малка червена кола. Носел раница и дълга кърпа.

— Добре — отвърна замислено Фредрик. — Минали са два часа. Този дявол може да е къде ли не. Тръгваме. — Към вкъщи — каза той и въздъхна.