Ингар Йонсрюд
Виенското братство (86)

Глава 86

Сьорен Плантенстед бе настанен в Номер шест. Психиатрична клиника. Сграда номер шест на Болница „Телемарк“. Не ядеше, не спеше и не говореше. В продължение на два дни се беше взирал в тавана, мърморейки си нещо. Несвързано и неразбираемо.

На третата сутрин, когато санитарят влезе в стаята, леглото беше празно. Чу обаче някакво тананикане, идващо от банята. Сьорен Плантенстед стоеше пред огледалото. Беше се облякъл, сресал и сега си миеше зъбите. Пасторът се обърна.

— Готов съм. Можете да съобщите на полицията, че съм готов.

Фредрик гледаше през прозореца в очакване на колата с арестанта. Докосваше разсеяно плата на дръпнатите пердета.

Полицейският участък в Грьонланд беше модерно, но грозно тухлено съоръжение от западната страна на река Фалкумелва. Реката беше естествена граница на града и изглеждаше като тясно черво, протичащо на северозапад от Шиен. На запад от участъка имаше квартал, отчасти застроен с вили, отчасти състоящ се от покрити с дървета хълмове. Фредрик отправи поглед към планината, към полуголите борови дръвчета и храстите, които стърчаха като свинска четина.

Кафа и Андреас бяха пристигнали по-рано от Осло. След десет минути Сьорен Плантенстед щеше да седне на стола, на който в момента седеше Кафа. Тя и Кос щяха да застанат от другата страна на стъклената стена в страничната стаичка по време на разпита, който щяха да проведат с Андреас.

— Трябва да говорите за Дранге — каза Кафа от масата зад него. — Не трябва да го оставяте да изпадне в дълги тиради за себе си и Бог. Фундаменталистите обичат самохвалните празни приказки. Трябва да разберем къде се крие останалата част от сектата. Трябва да разберем дали има още складове с вируса. Трябва да разберем какъв е планът им. Искаме конкретна информация.

С ъгълчето на окото си Фредрик забеляза, че Андреас се е заиграл с копчетата на кремавата си риза. Това бе знак, че размишлява. Не каза обаче нищо.

Фредрик забеляза присвитата фигура на Плантенстед в полицейската кола, която премина навън на път към гаража. Закрачи из стаята. Спря се, за да разгледа единственото украшение на стената — картина с водни бои от Скаген. На нея бяха изобразени плажове със златни пясъци, тъмносиньо море, неясни чайки и оранжево-червен залез. Картината беше отблъскваща. Обърна й гръб.

Андреас избута стола назад. Загледа Кафа над рамката на очилата си.

— Можем ли да го примамим с нещо? Иначе надали ще сметне за необходимо да разговаря с нас.

След като бяха работили заедно по бункера в Поршгрюн, Андреас и Кафа се бяха помирили. Въпреки това все още се конкурираха кой ще има най-добрата и достоверна теория. Сега обаче на Фредрик му правеше впечатление, че го правят с известна доза уважение към преценката на другия. И не без достойнство. Погледна Кафа. Тя се наведе над масата. По някаква причина това движение му напомни на онзи път, когато го беше целунала.

— Може да възникне проблем — каза тя. — Ако гледа на себе си като на част от терористичните планове на Дранге, ако наистина вярва, че идва денят на Страшния съд, ситуацията може да се усложни. Тогава той ще е приел съдбата си. Колкото повече го натискаме, толкова повече ще се затваря. Религиозните екстремисти гледат на всякакъв вид наказания като на потвърждение, че изпълняват Божията воля. Бог ги тества, защото те са неговите избраници. Точно като в „Параграф 22“.

Фредрик само слушаше. Те двамата бяха на грешен път. Сьорен Плантенстед идваше, за да им разкаже истината за Бьоре Дранге. За биологичните оръжия и за планирания ден на Страшния съд. Възможно беше Плантенстед все още да не знае това, но точно така щеше да направи. Фредрик беше сигурен. Пасторът се разстрои от съдбата на Пио Отаменди и Карл Йосефсен. Без значение колко промит бе мозъкът му. В този човек имаше нещо, което му подсказваше, че случилото се не е било правилно. Беше го видял в него. Неконтролируемите тикове на лицето му. Като глас, който говореше само на пастора, който му крещеше истината в ухото. Накрая той щеше да се заслуша в този глас. Само така щеше да намери покой.

— Трябва да се заиграем с угризенията му на съвестта.

Колегите му прекратиха дискусията си и се втренчиха в него.

— Спомнете си, че Плантенстед е повече от някакъв си фундаментален пастор. Освен това е и висококвалифициран биохимик. Неговата религиозност се основава на интелект, не на емоции. Той самият знае къде е сбъркал. Моралът и вярата са в битка в него. Там трябва да ровим.

Почука се леко на вратата и един полицай подаде глава.

— Арестантът и неговият адвокат са тук.

Сьорен Плантенстед вървеше през стаята като гризач, привикнал на тъмнината. Бе сменил евтиното сако със спортно яке и напрегнато дъвчеше дъвка. Обърна внимание на Фредрик чак като си стиснаха ръцете. Тогава се усмихна кратко и мрачно.

— Това е Андреас Фигуерас. Мой колега. Надяваме се да…

Не можа да продължи.

Защото в този момент главата на Сьорен Плантенстед се пръсна.

Няма как да се опише по друг начин. В момента, в който Фредрик взе думата, пасторът го погледна. И щом погледите им се срещнаха… главата му изчезна. Експлодира.

Куршумът го уцели в слепоочието. Целият му череп чак до челюстта му се пръсна и долната челюст се разкри. Червено-бяла мека тъкан избълбука като запушена тоалетна, а после светла кръв от сънната артерия започна да се изстрелва на половин метър във въздуха. Боядиса в червено бюрото, тефтерите, столовете, адвоката, Фредрик Байер и Андреас Фигуерас.

В червено като залез над Скаген.