Ингар Йонсрюд
Виенското братство (69)

Глава 69

Тя се приведе напред и се погледна в огледалото. Очната й линия беше по-тънка от обикновено. Веждите й — една идея по-светли. Устната й все още подута.

Сълзите й бяха изсъхнали, но следите, издълбани от тях на лицето й, никога нямаше да се заличат. Нищо не можеше да се направи. Нямаше от какво да се срамува.

От деколтето на черната й тясна вълнена рокля се показваше ключицата й. Кръстът й се спускаше от врата. Роклята й стигаше до коленете, а обувките с цвят на лакрица седяха край вратата. Кари Лисе Ветре сложи на раменете си белия копринен шал, затегна сребърния си часовник на китката и напусна спалнята.

Докато слизаше по стълбите, чу тихи разговори и щом сви зад ъгъла, забеляза, че съпругът й е сипал безалкохолно в чашите за шампанско. Дори сега сякаш имаше нещо комично в това, да видиш председателя на Десните, мъжа, който най-вероятно щеше да стане следващият премиер на страната, да сърба плодова напитка. Симон Рибе седеше изправен с вдървени крака и с една ръка на кръста. Както винаги, подходящо облечен. Щом я видя, бързо оправи вратовръзката си, за да може след това да сведе глава с уважителен жест. Дори лидерката на собствената й партия, Вибеке Фисквик, бе успяла да се облече по-сдържано за повода.

— Скъпа Кари Лисе. Моите съболезнования — каза тя, остави чашата и хвана ръцете й, клатейки многозначително глава. Ветре се помъчи да й отвърне със сдържана усмивка. — С теб сме. Цялата партия.

Завладяна от чувствата си, Вибеке се издуха в една салфетка, а после внимателно премахна сълзите от миглите си.

— Благодаря, Вибеке — отвърна Кари Лисе.

Рибе хвана ръката й и я прегърна за кратко.

— Имаш цялата ни съпричастност.

Ветре гледаше ту към него, ту към нея.

— Е, ще трябва да минем през това.

Докато Рибе я подпираше с ръка на кръста, а Вибеке стоеше една крачка зад тях, тя отвори вратите на терасата.

 

 

Бясното щракане на фотоапаратите започна веднага щом дръпнаха пердетата. Имаше поне петдесет журналисти в градината.

Къщата се намираше до обикновено безлюдния път, но сега в отбивката бяха паркирани микробусите и автовлаковете на телевизиите, а коли с камерна техника се бяха наредили на рампата. Съседите пък бяха дошли, за да наблюдават случващото се.

Фредрик чакаше заедно с Андреас. На поляната пред тях гъмжеше от журналисти. Ограничителна лента беше поставена пред склона, който водеше към къщата на семейство Ветре.

Андреас се наведе към него и прошепна.

— Получих отговор от Въоръжените сили. За Дранге. Нямат пръстови отпечатъци. Обаче успях да издиря някаква стара кръвна проба. Още от казармата. Имаме ДНК профил.

— Добре. Много добре.

До него имаше екип на TV2. Вниманието на Фредрик бе привлечено от млада репортерка от телевизионния екран. Бенедикте Щолц. Тя бе получила неблагодарната задача да запълва с приказки времето преди началото на пресконференцията. Беше в края на двайсетте, а обиколката на талията й му напомняше на умряла от глад змиорка. Всички журналисти и техници на телевизията носеха черна лента на ръката си в знак на почит към паметта на Йорген. Преди прякото включване Бенедикте беше вдигнала своята по-високо, така че нямаше как зрителите да не я забележат.

— Значи, случило се е в къщата зад мен. Полицията съобщава, че непознат мъж нахлул в къщата на вицепредседателката на Християнската народна партия Кари Лисе Ветре точно тук, в тази спокойна вилна зона на квартал Крингшьо в Осло, и заплашил народната представителка и нейния внук. Според полицията това бил поводът за последвалата полицейска акция, завършила трагично пред операта на Осло преди четири дни. Преди два дни полицията потвърди, че в една от техните коли е била поставена бомба и дъщерята на Кари Лисе Ветре, Анете Ветре, е била убита при експлозията заедно с опитния политически репортер Йорген Мустю. Освен това служителка на полицията лежи в болница „Юлевол“ със сериозни, но не застрашаващи живота наранявания. Двамата убити били похитени няколко дни преди експлозията. TV2 има информация, че според полицията похитителят е същият мъж, заплашил Кари Лисе Ветре…

Щолц замълча за миг и наклони фотогеничното си лице настрани, а една руса къдрица се спусна по челото й. Явно получи съобщение в слушалката. След това хвърли бърз поглед назад.

— Да… Изглежда, Кари Лисе Ветре и лидерите на Десните и на Християнската народна партия, Симон Рибе и Вибеке Фисквик, излизат от къщата. Бяхме уведомени, че тя ще коментира трагичните събития… — Отново погледна бързо назад. — … Да… съобщиха ни, че пресконференцията започва всеки момент… Ще чуем какво имат да кажат.

Точно зад ограничителната лента пред спретнатата розова леха се набиваше на очи един цял букет от микрофони. Политическата съветница на Ветре, Тина Холтен, чакаше там. Бе подпряла патериците си на едно ябълково дръвче. До нея Себастиан Кос пристъпваше от крак на крак. Погледът му се стрелкаше неспокойно, издавайки неудобството му. Холтен изчака, докато тримата политици застанаха до тях, и направи крачка към купчината микрофони. Приветства всички с добре дошли и даде думата на Ветре.

Гласът й бе глух. Решителен.

— Скъпи мои. Първо, искам да използвам повода да благодаря за цялото съчувствие, отправено към внука ми, мен и съпруга ми в тази непонятна трагедия. Получихме съобщения и съболезнования от близо и далече, от познати и непознати, от съпартийци и опозиция. Изпълнени с любов и загриженост. Това ни топли. Дава ни сили и енергия в тези тежки времена.

Докато говореше, Ветре сплете пръсти. Лицето й беше сериозно, но спокойно. Изглеждаше сигурна.

Фредрик бе този, който й съобщи, че дъщеря й е мъртва. Думите му бяха накарали един от най-изявените политици да припадне на мрамора в операта. След това се беше свила като ембрион и беше ридала дълго, държейки се за корема. Фредрик знаеше как се чувства тя. Бе го преживял.

— Както знаете, нашият внук Вилям сега живее с нас. И също, както ви е известно, той е минал през много травмиращи преживявания. Затова и реших да се оттегля от тази предизборна кампания и да помоля партията за разрешение да отдам цялото си внимание на семейството си. — Хвърли бърз поглед към Вибеке Фисквик. — В Хьонефос има една брачна двойка, която чака да чуе новини за синовете си, Фритьоф и Пол Еспен Хени. Очакват новини за своя внук, Юханес. И не са само те. В мислите си с мъжа ми сме с всички онези хора, свързани със случая в Сулру, които все още тръпнат в незнание, без да имат представа къде се намират близките им. И, разбира се, с онези, загубили своите при нападението. — Прочисти гласа си. — Получихме много запитвания за разрешение да бъде снимана къщата ни и да дадем интервюта. Надявам се това да е задоволило вашите нужди, за да може да бъдем оставени на спокойствие в близко време. Няма да давам интервюта, преди да са минали изборите. Благодаря.

Множество ръце се изстреляха във въздуха. В момента, в който тя понечи да отстъпи встрани, един репортер се провикна:

— Какво мислите за действията на полицията по време на акцията на операта?

Тина Холтен искаше да направи място на Себастиан Кос пред микрофоните, но Ветре се обърна. За момент се загледа замислено в журналиста, а след това вдигна поглед.

— Не обвинявам полицията. Това е дело на луд и непредсказуем човек. — Продължи с по-нисък тон. — Никой, освен този мъж не е виновен за това, че моят внук и двете деца на Йорген Мустю ще трябва да израснат без майката и бащата, които толкова ги обичаха.

След това Кос зае мястото й. Избърса длани в сакото си, преди да направи въведението си, в което подчерта, че полицията е много благодарна за вниманието, което медиите отделят на случая.

Фредрик завъртя очи.

— Има много неща, които в интерес на следствието не мога да коментирам. Въпреки това искам да разсея някои спекулации.

Кос обходи с поглед събралото се множество. Изражението на лицето му бе в тон с надвисналите от небето облаци.

— На този етан не знаем в кой момент Анете Ветре и Йорген Мустю са били преместени в полицейската кола. Не знаем и как е било възможно да се случи това. Но първоначалните резултати от аутопсиите показват, че и двамата са били силно упоени, когато е настъпила смъртта.

Кос наблегна на думата „силно“. Вдигна поглед от листа си с бележки и продължи.

— Това означава, че не са били в съзнание в часовете преди или по време на експлозията.

Нова кратка пауза.

— Мога също да потвърдя, че има връзка между отвличанията и убийствата от имението Сулру в Маридален. Както знаете, Анете Ветре е била част от общността, която е живяла там. Продължава да е от голямо значение за нас да се свържем с членовете на общността. Затова настоятелно молим тези, които са се намирали в Сулру, възможно най-скоро да установят контакт с полицията. Това важи и за всички, които разполагат със сведения за тях.

Кос вдигна ръце към журналистите.

— Това е всичко. Благодаря.