Ингар Йонсрюд
Виенското братство (58)

Глава 58

И четиримата в трапезарията на улица „Майорстюен“ бяха затаили дъх. Гласът от записа беше несигурен, но ясен. Кратки, неестествени паузи между думите загатваха неспокойното дишане.

„Кари Лисе Ветре. Ако искаш да видиш дъщеря си жива, ще използваш връзките си, за да откриеш този човек. Представя се като Пер Улсен, но истинското му име е Бьоре Дранге. Имаш седемдесет и два часа. От този момент. Не се ли свържеш с нас, не ще видиш повече Анете. Потърсиш ли полицията, не ще видиш повече Анете. Използвай имейл адреса на задната страна на снимката, за да установиш контакт с нас.“

— Мили боже — каза Тюрид Мустю и затули уста с ръка. Фредрик спря записа и остави диктофона на масата.

— Няма съмнение — каза той и хвърли утешителен поглед към Тюрид.

Тя поклати глава.

Човекът, който говореше на записа, бе Йорген Мустю.

— Предполагаме, че Йорген е отвлечен заедно с Анете Ветре — каза равно Кафа.

Фредрик не можеше да преброи колко хиляди пъти бе седял в същата тази трапезария в големия петстаен апартамент на Майорстюен, който бе толкова близо до неговия собствен. Тук се бяха събирали на вечеря, бяха празнували детските рождени дни, бяха си споделяли радости и неволи. Колко пъти се беше облягал назад в същия този стол, опъвайки дългите си крака, бе пресушавал чашата си и бе обхождал с поглед високия таван и грапавата мазилка. Сега таванът изглеждаше студен и отблъскващ. Точно като Тюрид. Сякаш го обвиняваше, че е донесъл в дома й някаква миризлива мърша. Новината за отвличането на съпруга й. Погледът й се рееше неспокойно из стаята. В търсене на нещо сигурно, нещо познато, нещо мило, помисли си Фредрик. След това се спря на него. Йорген бе изчезнал преди три дни. Оттогава никой не го бе виждал.

Фредрик погледна към другите двама, които седяха до него на масата от борово дърво, в края й стоеше Карл Сули, редакторът на новините в TV2. Беше се облегнал тежко върху масата, а увисналите му бузи показваха, че не му е добре.

Тюрид седеше точно срещу него. Сега обаче избута въртящия се стол от масата към балконската врата, далеч от съчувстващите лица. Вратата на терасата беше отворена. Застана така, че капките от ситния дъждец да се разпръскват по голия й врат.

— Анализът на записа показва, че е правен в затворено помещение. По тона на гласа му пък може да се заключи, че той чете предварително написано слово. И че мъжът ви… Йорген… Че той е под натиск — продължи Кафа. Заигра се с превръзката на окото си.

Предупреждението беше ясно. Убиецът от Сулру можеше да нападне Кари Лисе Ветре и нейните близки, когато си поиска.

— Но защо е отвлякъл Йорген? Не разбирам какво е направил Йорген?

Тюрид завъртя стола към тях. Гласът й бе писклив. Не се и опитваше да скрие, че плаче.

— Фредрик… Фредрик, не разбирам? Защо Йорген го няма?

Прииска му се да се изправи и да я утеши, но Кафа сложи ръка на рамото му и едва забележимо поклати глава. Вероятно бе права. Трябваше да се опита да запази някаква дистанция. Иначе това можеше да повлияе на преценката му и да започне да приема нещата лично. Нищо нямаше да спечелят от това.

— Правим каквото можем, Тюрид — каза той. След това въпреки всичко се изправи и клекна пред нея. — Истината е, че все още не знаем. Но, разбира се, смятаме, че има връзка с това, че той работеше по този случай. Че може би е разкрил нещо. Или някого. Нищо ли не ти е казвал?

Тюрид поклати глава.

— Дори в деня на изчезването си?

— Не.

— Не е споменавал някакви имена?

Тя изсумтя и се усмихна, стискайки устни.

— Знаеш много добре, че никога не би го направил. В това отношение е голям професионалист — каза тя и погледна враждебно към редактора от TV2.

— Бьоре Дранге. Това е името, което прочита Йорген. Знаеш ли кой е това? Чувала ли си това име преди?

Тюрид продължаваше да клати глава. Хлипаше и стискаше все по-силно облегалките за ръце на стола.

— Казваш, че похитителят е същият човек, който те е нападнал? — попита рязко тя. Фредрик погледна отчаяно Кафа. — Защо кара Йорген да чете?

— Прави го, за да демонстрира надмощие. Иска да покаже, че владее живота и смъртта. Предупреждение за нас, които работим към полицията. Моли да стоим настрана — каза Кафа все така трезво. — А и освен това… някой се е погрижил този демон да е без език — допълни тя.

Фредрик се изправи и погледна към Карл Сули.

— Хубаво е да знаеш това, тъй като ти си неговият работодател. Разбираш ли ме? Ако и една думичка от казаното в тази стая се появи в медиите, тогава това няма да е единственият отрязан език в случая. Ясен ли съм?

Явно на Сули никак не му беше приятно. След като бе прегърнал сковано отчаяната съпруга на Йорген Мустю, той се стараеше масата винаги да е между тях. Езикът на тялото му лесно можеше да бъде разтълкуван и неговата боязливост ядосваше Фредрик. Въпреки това той беше наясно, че не биваше да избухва така. Дължеше се на собствения му страх да не изтече отново информация, да не се провали отново. След като я нямаше вече Сюне, следващата паднала глава щеше да бъде неговата.

Сули поклати мрачно глава и разкопча най-горното копче на ризата си.

— Беше достатъчно ясен още по телефона. Не си нарушавам уговорките — отвърна той с втренчен поглед.

— Какво знаеш за източника?

— Нищо. Никой друг, освен Йорген не знае кой е източникът. Според Йорген това е било изискването. Което аз, за съжаление, приех.

Фредрик не можеше да не изпита някаква симпатия към това момче. Йорген никога не криеше, че ненавижда по-младия и оправен талантлив журналист, който го бе изпреварил по стълбицата на кариерата. На Сули му бе до болка ясно, че отрицателните му качества многократно са били обсъждани в тази трапезария. Сега седеше тук, играейки ролята на загрижения работодател. И двамата с Тюрид знаеха, че това не е редно.

— Не е обичайно да действаме по този начин — добави той. — Но и целият случай е необичаен. — Погледна Фредрик право в очите. — Ако става дума за откуп…

С поглед към Тюрид, Фредрик го прекъсна.

— Едно по едно. Разкажи ни за деня на отвличането.

— Знам само, че планираше среща с източника. Но дали се е състояла, не мога да кажа. Йорген отиде да обядва. И повече не се върна.