Ингар Йонсрюд
Виенското братство (56)

Глава 56

Съобщението от Андреас бе кратко и ужасяващо.

— Фредрик. Сюне е освободена временно от длъжност. Кос спечели.

Себастиан Кос бил привикан при главния секретар. Ситуацията станала твърде сложна. Хората на Сюне Йоргенсен не успели да открият изчезналата общност. Тя защитила следователите си и техните безуспешни опити, казал главният секретар Неме. Изчезналият сигнал. Отвличането на Анете Ветре. Убиецът, изплъзнал им се на тавана. Всичко това било в резултат на грешни преценки. По вина на Сюне Йоргенсен. Това било скандално. Кос лакомо се възползвал от възможността. Четвърт час по-късно лично нахълтал с бодра крачка в офиса на Сюне.

— Ти си извън играта — бил отсякъл той. На другия ден щяло да бъде оповестено в медиите. Специалните служби щели да проверят дали е налице нарушаване на закона. Неме си беше намерил изкупителна жертва. Бе показал, че може да действа.

 

 

Високият куцащ мъж с кафявото кадифено яке и набитата жена с пуловера бяха единствените хора, които седяха на тревата в парка пред църква „Волеренга“. В сенките на смърчовете от западната страна на стогодишната гранитна сграда Фредрик чакаше тя първа да започне да говори. Сюне Йоргенсен обаче само пушеше и гледаше към осветените от слънцето дървени къщи по-надолу по пътя. От време на време изгасяше цигарите с пръсти, смачкваше фасовете и оставяше смрадливите топчета в тревата между краката си.

Седяха достатъчно близо един до друг, за да може той да я прегърне през рамо. Но това не беше в негов стил. Нито пък в неин. Тя натика кутията цигари в джоба си и започна да говори.

— Някой саботира това разследване, Фредрик. Изтеклата информация в медиите. Фалшиви следи. Подадени сигнали, които изчезват. — Гласът й беше тънък и писклив. Погледна го. — Камбрани е казал истината. Телефонът му показва, че се е обадил на полицията в момента, в който твърди, че е издирвал Емира. Както каза по време на разпита. Отказвам да повярвам, че два сигнала в случай като този, могат да изчезнат ей така, от само себе си.

Погледна я в очите. Изражението й бе замислено.

— Въпросът е просто — каза той — колко дълбоко достига всичко това. Убиецът от Сулру няма как да е направил всичко това сам. Има съучастник. Някой на висок пост. Смяташ ли, че е от нашите хора? Полицай?

— Или полицайка — каза Сюне и го побутна леко. Гласът й отново стана сериозен. — Вярваш ли на Кафа?

Фредрик притаи дъх.

— Да. Засега няма причина да не й вярвам. Тя е приела сигнала от отцепниците. Изчезналият сигнал.

Сюне го погледна въпросително.

— Кос твърди, че някой е манипулирал записа от разпита?

— Манипулирал… — Фредрик подсмръкна. — Аз бях този, който спря записа. Кос изглежда… обсебен от стремежа да хване някого. Аз пък целя той да хване правилния.

— Хвана мен — промълви изморено Сюне.

Група деца от детската градина в жълти светлоотразителни жилетки минаха покрай тях. Двамата се изправиха и продължиха напред. Тя си запали нова цигара.

— Защо й вярваш? На Кафа?

Той се замисли.

— Защото… Всичко сочи, че тя е къртицата. Аз обаче нямам такова чувство.

Сюне го изгледа скептично.

— А какво чувство имаш всъщност? Да не си влюбен?

Той поклати глава.

— Не, за Бога. Та аз мога да съм й баща.

 

 

Кафа звънна, докато той паркираше в гаража на участъка. Остави телефона да звъни. Принс изпя цялата песен „Raspberry Beret“, преди Фредрик да върне обаждането.

— В участъка ли си? Не каза ли, че ще работиш тази вечер?

— Да — отвърна бавно той, докато си търкаше очите под очилата. — Имах малко работа навън. Има ли нещо?

Имаше. Бяха открили микробуса, с който бе отвлечена Анете Ветре. Кафа звучеше изключително развълнувана.

 

 

Махна му от бюрото си, където го чакаше горещо кафе. Бе свалила шапката си и само превръзката на окото й по някакъв начин леко придържаше косата й.

— Автомобилът е бил изпразнен и изгорен до основи. Сега идвам оттам. В момента е на чакълест паркинг в Нурмарк. Близо до езеро Рипехерн. Един колоездач видял пушека следобед.

— Добре — каза той сухо. Задуха кафето и парата образува съвсем мънички капчици по брадата му.

— Микробусът е собственост на фирмата за коли под наем Йокерн, която се появява в регистрите при преследването на средно успешни престъпници. Дават под наем както стари и изхабени автомобили, така и супер модерни спортни лъскави коли от най-скъпата категория. Потвърдиха, че този микробус не е върнат обратно според договорката.

— Окей. Чудесно. Кой е наел колата?

— Точно там е работата — продължи Кафа. — От фирмата казват, че не е бил само един човек. Двама били. Един дребен закръглен мъж и някакъв висок и здрав тип. Големият седял отвън и чакал. Другият платил. С карта.

— С карта ли? Значи знаем кой е?

Сега разбра защо Кафа бе толкова развълнувана. Тя кимна бързо.

— Не познавам името. И нямах време да проверя. Тъкмо получих разписката от кредитната му карта.

Завъртя екрана към него. Фредрик застина. Бавно отвори уста. Потните му жлези се отвориха. Не можеше да мисли. Дъхът му застина в гърлото. Прилоша му.

Кредитната карта беше на Йорген. На неговия стар приятел, журналиста от TV2, Йорген Мустю.