Ингар Йонсрюд
Виенското братство (54)

Глава 54

Кари Лисе Ветре го посрещна на вратата с внука си на ръце. Очите й бяха уморени. Не се извини. Само отбеляза, че й се иска да се беше обадила на полицията.

Час по-късно Фредрик стоеше с палци, мушнати в джобовете на панталона, докато техниците внимателно бутаха тъмносиния ситроен на Тина Холтен към влекача. Предницата беше изкривена. Цветни пластмасови парчета от фаровете бяха нападали по асфалта. Полицаите бяха опънали жълта лента на улицата. Леко встрани имаше група от съседи и журналисти, които изказваха разни предположения за катастрофата. Никога не се беше случвало нещо подобно край градинките в Крингшьо. Андреас бе навил крачолите на официалния си панталон и бе клекнал на мястото на колата. Фредрик се опита да прикрие куцането си, докато вървеше към него. Най-наблюдателните журналисти щяха да забележат, че случилото се тук има нещо общо със Сулру, ако го разпознаеха от местопрестъплението.

— Точно в някакъв проклет жилищен квартал — изръмжа той. Андреас срещна погледа му през рамо.

— Виж — каза той.

С химикалката си той сочеше към кутийка с големината на метална лъжичка. Находката бе маркирана с кръг от тебешир. Фредрик разбра какво е това. Проследяващо устройство. Ето как мъжът, отвлякъл Анете, е бил наясно откъде минава колата.

— Нещо друго?

— Да — отвърна Андреас със загадъчно изражение и се изправи. Вдигна капака на пластмасовата кутия до тротоара. Използваха подобни кутии за доказателствата. — Има, и още как. — Извади найлонова торбичка. Вътре имаше пощенски плик. — Тина Холтен е разказала на нашите хора в болницата, че Анете й го е дала. Намерихме го в жабката. Погледни — каза Андреас.

Фредрик обърна торбичката и пощенският плик се плъзна надолу. Премери тежестта му в ръка и после надникна вътре. Сбърчи чело и обърна рязко нос.

— Какво… какво е това?

Приличаше на изсъхнал охлюв. Кафяво-бял на цвят с остър мирис на разлагащо се месо. Разтърси внимателно плика, за да види долната част на предмета.

— Ох, дявол да го вземе — извика той. — Веднага да се изпрати за анализ. Мамка му, трябва да разбера чие е това кутре.

 

 

Три пропуснати повиквания. Всичките от един и същ номер. Страхуваше се да върне обаждането, но след това въздъхна дълбоко и реши да се стегне.

Гласът на Сюне Йоргенсен беше дрезгав и мрачен както в дните, когато сменяше нормалните цигари със свити.

— Как може Кари Лисе Ветре да е толкова ужасно глупава? — беснееше тя.

Фредрик не отговори.

— Помисли си само как това изглежда отстрани. Една от водещите политици в страната, която няма доверие на полицията. При това в толкова екстремен случай.

Той въздъхна.

— Не може така, да го вземат мътните — изплю тя.

Фредрик внимателно се покашля.

— Тя твърди, че Анете я е убедила. Според Ветре само тя, съпругът й и Тина Холтен са знаели, че Анете ще пристигне. — След това й разказа за проследяващото устройство.

— Анете била сигурна, че телефонът на майка й се подслушва. Затова държала да се свърже с Тина — каза Фредрик и прокара свободната си ръка през косата. Усети, че се поти. — Ако приемем, че Анете Ветре е била права, то тогава нищо не е пречело на нападателя да подслуша и Тина Холтен — добави той.

Гласът на Сюне Йоргенсен беше студен.

— Вярваш ли го наистина? Че някой подслушва един от най-изявените ни народни представители? И нейната съветница? В такъв случай, кой?

Фредрик не отговори.

— Шефът на полицията беше тук — каза накрая Сюне. — Във всеки случай, не дойде да ни поздрави. Каза, че ставало дума за доверие. И за последствия. Разбираш ли какво означава това, Байер? Неме е подложен на дяволски тежък натиск. Скоро трябва да докаже, че може да действа. Ще падат глави.

Тя затвори. Направи му впечатление, че беше употребила фамилното му име.