Ингар Йонсрюд
Виенското братство (48)

Глава 48

На излизане Анабел Вие отиде до тоалетната. Фредрик я изчака, а Андреас придружи съпруга й до гаража. Щяха да ги ескортират до хотела. Донякъде от съображения за сигурност, по-скоро обаче заради пресата. Така никой нямаше да може да обвини главния секретар Неме, че не е действал, след като вече е бил уведомен за случая.

Когато понечи да натисне копчето на асансьора, тя го спря.

— Има още нещо — каза тя.

— Така ли?

Тя се огледа в коридора. Бяха сами.

— Бернард в никакъв случай не бива да разбира. — Гласът й бе умолителен.

Беше го забелязал още като влизаха. Тя носеше в себе си някаква история. История, по-мрачна от тази на съпруга й. История за предателство. Предателство, за което се обвиняваше, предателство, за което смяташе, че Бернард никога не би й простил, колкото и да му се искаше.

Пастор Бьорн, разбира се, не приемал Бернард и Анабел да са любовници. Бьорн отишъл при нея веднага, щом разбрал. Казал й, че не самата женитба е толкова важна в случая. А че са заедно. По този начин.

Тя избърса една сълза от ъгълчето на окото си. Хлипаше и Фредрик трябваше да се напряга, за да различи думите й.

— Той ме принуди да… заведе ме в мазето. В… беше някаква лаборатория, нали така? Показа ми някакви такива стъкленици, дебели колкото един пръст…

— Епруветки.

— Да. Епруветки. Каза, че в тях… беше толкова странно. Каза, че съдържали нещо от Бога. Божието спасение. И каза, че трябва… за да можем с Бернард също да бъдем спасени от Бог, аз трябваше да… Правихме орален секс.

Тя изплю думата, сякаш така и не беше успяла докрай да измие устата си, след като пасторът се беше изпразнил в нея.

— Много пъти. Привикваше ме в стаята си, докато мъжете работеха през деня. И ме караше да гледам. Докато той спеше с другите.

Анабел Вие прочисти гласа си, а след това продължи.

— Лиса го приемаше. И Анете. Аз трябваше да седя на един стол край стената, докато те… Анете беше като в някакъв транс. Беше като животно. Те… правеха… Това, което правеха, не беше нормално. А тя не изчака дори да погребат Пер Олав.

Заплака на ризата му.

— Бьорн Алфсен беше един много, много лош човек — прошепна тя, докато плачеше на ръката му.

— Така си и мислех — отговори Фредрик и я прегърна.