Ингар Йонсрюд
Виенското братство (43)

Глава 43

Оцетната киселина притъпяваше болката от възпаленото небце. Миризмата проясняваше сетивата.

Той задъвка малкото парче плат, докато езикът му набъбна и стана безчувствен. След това отново натопи плата в бронзовата течност и засмука.

Норвегия беше такава, каквато си я беше представял. Беше лято и страната спеше. Намираше се в усамотена колибка в гората. Тук можеше да работи необезпокояван в продължение на седмици. Всъщност щеше да използва мястото просто като лагер. Ала ситуацията се беше променила. Ловецът се беше превърнал в плячка.

Беше покрил стените с черен найлон, а на пода имаше филцов килим. Нямаше легло, стол или маса. Там бяха само черният сак и куфарът с оръжието. Крадеше ток от трафопост край пътя. Малкият му лаптоп беше върху сака. Примигващата светлинка показваше, че е в спящ режим. Отново беше прегледал записите от Сулру. Нямаше съмнение. Обектът е бил в имението, когато е бил подаден сигналът за действие. Но не и двайсет и четири минути по-късно.

Пасторът в леглото се кълнеше, че не знае. Но нямаше как да го остави жив. Пазачът в мазето бе издържал. Понякога го изумяваше способността на хората да търпят мъчения. Тази мисъл го връхлиташе в редките случаи, щом се погледнеше в огледалото.

Четиримата в градината го измъчваха. Това не бяха угризения на съвестта. Проблемът беше само и единствено в бройката. Многото трупове винаги създаваха неприятности. Замалко да припадне от електрошока. За щастие, жилетката му беше притъпила удара. По ирония на съдбата, именно спонтанните спазми на мускулите му го бяха накарали да изпразни целия пълнител върху мъжа, който го беше уцелил. Другите бяха застинали, виждайки как техният другар бива разкъсан на парчета. Тогава обаче беше твърде късно.

Ламариненият покрив дрънчеше от вечерния вятър. Той взе лаптопа в скута си и го включи. Изчака да се убеди, че връзката е сигурна, а след това въведе потребителското си име и парола и сложи палец на четеца. Петнайсет секунди по-късно на монитора се появи безизразното лице на Кита.

— Да?

Пръстите му несръчно пробягаха по клавиатурата.

Въпреки че бяха минали толкова много години, откакто му беше отрязан езикът, това той презираше най-много у себе си. Че му бяха отнели способността да говори. И сега трябваше да седи тук, наведен над клавиатурата, като бавноразвиващ се.

— Очаквам нареждания.

— Защо не ги уби?

Той се поколеба, преди да започне да пише.

— Възникна непредвидена ситуация.

Кита го гледаше с присвити очи.

Той отново се наведе над клавиатурата. Писа дълго и му отне много време, преди отговорът да се появи на екрана:

— Ами, добре. Ще докладвам за това на Организацията.

Кита не откъсваше поглед от камерата.

— Цялата ситуация се разви неприятно. Какво ще намери полицията?

Той поклати глава.

— Нищо, освен ислямиста във ваната — написа той. Известно време търси правилните думи и продължи. — И снимки на обекта. Но няма да могат да им послужат. — Пауза. — Доказателствата от лабораторията са унищожени.

— Ти допусна грешка — каза сърдито Кита. — Флашката… Опасяваме се, че подценяваш съпротивата. В Норвегия в момента има доста плашещи хора. Наблюдават акцията отблизо и са бесни, че се създава толкова много шум. Това създава повече работа. Ами ако те бяха хванали?

Мъжът в колибата изсъска. Наведе се над клавиатурата. Започна да пише по-бързо.

— Няма да ме хванат! — Гледаше Кита право в очите. — Следата с ислямистите щеше да си свърши работата отлично. Но разследването се оказа твърде лошо. Обектът не беше там. Наложи се да импровизирам.

Сведе поглед, докато не чу отново гласа на Кита.

— Има още нещо. Възникна проблем. Във връзка с Афганистан. За губернатора, който… умря на терасата.

Мъжът с отрязания език надигна глава и се заслуша внимателно.

— Забелязали са те, преди да напуснеш провинцията. Някой е уведомил властите, че има връзка между твоето присъствие там и смъртта на губернатора.

— Трябва ли да се притеснявам? — написа той.

Кита го изгледа сковано.

— Работи се по въпроса. Но всичко това създава главоболия. Твърде много неща се объркват, Стефан. — Кита дишаше дълбоко. — Както и да е. От организацията са убедени, че има още една лаборатория. Акцията трябва да се изпълни.

Мускулите около зеещата дупка в лицето му се опънаха.

— Радвам се.

Кита се озъби и изчезна.