Ингар Йонсрюд
Виенското братство (12)

Глава 12

Дъждът беше издълбал големи ями в чакъла. Гумите на колелото затъваха в тях. На последния склон от Хелсос към Любовния връх мъжът се предаде и слезе от колелото. Дишаше тежко, сърцето му биеше учестено. От края на гората се носеше сладникаво ухание на мокра пръст, а над хълма отпред се виждаше тъмносивото небе. Беше мокър, унил и мръзнеше.

Като стигна върха, журналистът от „TV2“ Йорген Мустю облегна колелото на една пейка и погледна мократа седалка. Тук трябваше да се срещнат в шест. Беше шест и пет. Йорген се загледа в езерото Маридалсване на стотина метра под него. Сиви облачета се откъсваха от мъглата, покрила долината, и пробягваха над езерото като подплашени агнета. След това изчезваха на сушата край квартал Фрюша.

Силуетът вероятно беше седял там през цялото време. Но тъмният анцуг, планинското яке и тесният клин го правеха почти невидим сред дърветата. Йорген го забеляза чак когато той излезе на поляната. Беше висок, а в ръката си държеше спортен сак. Впечатляващо беше в колко добра форма е въпреки възрастта си.

— Съжалявам, че не можахме да се видим по-рано — каза той. — Бях на заседание.

Йорген се покашля.

— Не съм от хората, които обичат да правят обиколки с колело в подобно време. Жена ми мисли, че съм си хванал любовница — каза той и почеса закръгления си корем.

Облеченият в тъмни дрехи мъж се усмихна безизразно.

— Ами, да се надяваме тогава, че няма да съжалявате — каза той и отвори сака. — Знаете ли коя е Анете Ветре?

Йорген поклати глава.

— Няма значение. Чували сте за майка й. Кари Лисе Ветре.

Мъжът му хвърли многозначителен поглед.

— На тази флашка ще намерите две снимки. Едната е на Анете Ветре. Другата — на Мохамед Халед Омар.

Йорген го гледаше въпросително с повдигнати вежди и сбърчено чело. Знаеше кой е това.

— Мохамед Халед Омар е издирван от около час във връзка с убийството на петима души в имение, наречено Сулру, само на пет километра оттук — каза мъжът и кимна към съответната посока. — В Сулру е живяла една общност. Наричат се „Светлината Божия“. Анете Ветре е била член на тази общност.

Йорген се втренчи подозрително в него.

— Мили боже… Анете Ветре? Мъртва ли е?

— Изчезнала. — Мъжът тръгна към гористия път. — Ще успеем ли да се вместим в новините в девет?