Ингар Йонсрюд
Виенското братство (106)

Глава 106

Есен

Горската пътека беше мека. Над тях зашумоляха жълто-кафявите листа, когато вятърът, откъм фиорда Осло се засили и се превърна в пеещ бриз между липите. При всеки полъх се откъсваха нови листа от клоните. Политаха нервно към земята и се спускаха около тях.

След формалното ръкостискане тръгнаха мълчаливо. Чак при вида на водата тя наруши мълчанието.

— Както предполагах — каза бавно тя. Гласът й не беше огорчен. Просто установяваше факт.

Спряха до горната част на ниската постройка на плажа Хюкоден. Тя беше построена, за да служи на Видкюн Квислинг като баня с изглед към фиорда — към Форнебю на запад и Несодтанген на юг.

— Съжалявам — каза той.

— Няма за какво да съжалявате — отговори тя. — Това просто е факт.

Кари Лисе Ветре се отдалечи на няколко крачки от него. С дебелото си червено вълнено палто тя застана с гръб към гората и се загледа към разбунтуваното море. С дясната ръка закриваше очите от слънцето. Вятърът рошеше тъмната й коса.

— Ембрионът е бил на шест седмици. Явно се е случило… точно преди нападението над Сулру. Горе-долу, когато с вас се срещнахме за първи път.

Обърна се и го погледна право в очите. Фредрик свали ципа на врата си. Вдиша студения солен морски въздух. Миризмата на птичи изпражнения и изсъхнали водорасли. След това хвърли блестящото бяло кварцово камъче, с което си беше играл по пътя.

— Шест седмици — повтори той. — Значи дори самата Анете вероятно не е знаела?

Ветре сви рамене.

— Възможно е. — При усмивката се откроиха фините бръчки край очите й. — Знаете ли кое ми е най-забавно?

Той поклати глава.

— Казах ви, че дъщеря ми не е такова момиче. Че тя никога не би направила нещо такова. Това… — Направи крачка напред. Застанаха на една ръка разстояние един от друг. — Това ме кара да изпитвам едновременно радост и тъга… Мислим, че познаваме децата си — каза тя.

Ветре му подаде папка с документи. Бавно тръгнаха обратно по пътя, по който бяха дошли.

— Отива ви — каза тя и докосна ръката му. Той държеше бастун от абаносово дърво с грапава топка вместо дръжка. Краят на бастуна бе от стомана. Вече беше свикнал да го ползва.

На паркинга отново си стиснаха ръцете. Шофьорът й отвори вратата. Тя седна и помаха на Фредрик. Той се наведе напред.

— Всичко хубаво. И успех в работата.

Фредрик Байер изчака министерската кола да потегли. Най-сетне отвори папката. Тя съдържаше два листа. На единия беше логото на института по анализи. Текстът беше кратък.

Обект 1. Неродено дете (на 6 седмици). Съществува вероятност от 99,997 процента лицето с ЕГН 251068 28356 да е биологичен баща.

Обект 2. Вилям Давид Ветре Андершен (на 4 години). Съществува вероятност от 99,997 процента лицето с ЕГН 251068 28356 да е биологичен баща.

Другият документ беше акт за раждане. Беше на Бьоре Дранге. ЕГН 251068 28356.