Даниел Кала
Резистентност (65)

64

Филаделфия, Пенсилвания

Коен чу оглушителен трясък. За момент помисли, че бомбата се е взривила. После осъзна, че куршумът на Снайдър е пръснал на хиляди парчета гравираната стъклена врата.

Последваха два изстрела от другата й страна. Снайдър бързо се наведе наляво зад прикритието на високия затворен работен плот в далечния ъгъл на залата. Дулото на пистолета му проблесна зад ръба на шкафа. Коен погледна в другата посока и видя партньора си, който се промъкна през остатъците от стъкло, стърчащи в рамката на вратата, и се претърколи на пода, като почти се блъсна в краката на Килбърн.

— Ром! — извика Коен и посочи масата пред себе си. — Има бомба! Дистанционното за нея е на масата право пред теб! Шест фута вдясно от него. Не му позволявай да го докопа.

— Разбрах — изкрещя Лийч и стреля по посока на шкафовете, зад които се криеше Снайдър.

Коен бързо коленичи и опипа пода, търсейки собственото си оръжие. Ръката му срещна ръката на Лопес, която мушна студената дръжка в дланта му. Без да откъсва поглед от скривалището на Снайдър, той изкрещя:

— Лина, Греъм, на три бегом към асансьорите. Ясно ли е?

— Да — отвърнаха в хор двамата.

— Едно… две… три!

Коен скочи на крака и стреля три пъти по посока на Снайдър. След всеки изстрел ръката му подскачаше от мощния откат на „Магнум“-а. С крайчеца на очите си видя Лопес и Килбърн, които се хвърлиха към отворената врата. Счупените стъкла изскърцаха под краката им.

Снайдър надигна глава и ръката с пистолета иззад укритието си, но два бързи изстрела от ръката на Лийч го принудиха да се скрие обратно. В ъгъла на помещението компютърен монитор изригна нова порция стъкла на пода.

— Прикривай ме — викна Коен на партньора си. Хвърли се на пода и запълзя наляво. Чу писъка на прелетелия над него куршум и последвалия глух удар в дървото на шкафа зад него. Лийч отвърна с две гръмотевични избумтявания.

Преодоля със скок последните три фута, които го деляха от целта — дълга близо дванайсет фута работна маса, пространството под която бе плътно заето от метални шкафове. Удряйки болезнено лявата си китка, падна до тях и бързо се претърколи зад прикритието им. Продължи приведен на четири крака към другия край на масата и точно когато го достигна, чу вика на партньора си:

— Сет, той се премести! — Разнесоха се нови два изстрела. — Дистанционното!

Ужасен надникна зад ъгъла и видя протегнатата над централната маса ръка на Снайдър, търсеща опипом дистанционното на бомбата.

— Бягай, Ром! — изкрещя Коен и даде два отчаяни изстрела по посока на опипващата ръка, след което видя как пръстите й сграбчват малката джаджа.

Скочи на крака и се хвърли към изхода, криволичейки между редовете. Оръжието в ръката му гърмеше бясно.

Само шест фута го деляха от закрилата на най-предния ред шкафове, когато зад него изригна ярко червено-оранжево кълбо и мощна ръка го запрати напред във въздуха. Грохотът на експлозията прониза ушите му. Падна на пода върху рамото си и усети как цялата сграда потреперва. Въздухът се изпълни с пушек и миризма на сяра и прегорели бадеми. От противопожарните кранове на тавана бликнаха струи вода.

Лежеше на пода, зашеметен, в отчаяни опити да си поеме въздух. Когато най-после успя да прочисти дробовете си от дима, се изправи на колене. Все още трепереше и не чуваше нищо от свистенето на експлозията, отекващо в ушите му. Капки кръв, идващи незнайно откъде, падаха на пода пред него.

Огледа се към мястото, където допреди малко бе дистанционното, но не видя никакво движение през гъстата димна завеса. Стъклените витрини, отделящи кабинета на Хортън от лабораторията, бяха изчезнали. Щорите също, но не можа да забележи никого вътре. Погледна назад, където работните маси и шкафовете, зад които бе пълзял, се бяха превърнали в куп отломки. Част от задната стена на лабораторията липсваше и през отвора се виждаше коридорът. А през зейналата в предната стена четирифутова дупка надничаше филаделфийското небе.

С мъка се изправи на крака. С олюляващи се крачки тръгна към вратата, препъвайки се в разпилените по пода отломки от взрива, скрити от димната пелена. В рамката на вратата се показа глава и той насочи към нея ръката с пистолета, но разпозна партньора си.

— Долу, Сет! — извика Лийч.

Шумът в ушите пропусна до съзнанието само собственото му име. Видя, че Лийч отчаяно му маха да се наведе и се отпусна на колене. Дулото на пистолета му проблесна на два пъти, но до Коен изстрелите достигнаха само като глухи тупвания. Завъртя се, оглеждайки залата и видя ръка, държаща пистолет, да се подава от строшените прозорци на кабинета на Хортън.

Претърколи се към партньора си. Всяко преобръщане бе съпроводено с пронизваща болка в рамото и китката му. Някъде, съвсем близо, рикошира куршум. Пропълзя мъчително през натрошените стъкла и отломките от гипс и бетон, покрили пода до вратата, след което двамата с Лийч продължиха да се измъкват заднешком по обгорения мокет на коридора, търсейки прикритие от изстрелите на Снайдър.

— Заклещил се е в кабинета на Хортън — каза Лийч. — Няма как да се измъкне оттам.

— Аха — съгласи се Коен. Слухът му постепенно се възвръщаше и той чу сирените на приближаващите се линейки, полицейски и пожарни коли. — Трябва да го притиснем.

Насочиха оръжията си към кабинета. След минута оттам се разнесе вик:

— Не стреляйте, предавам се.

— Не съм сигурен, че ще се удържа — изръмжа към партньора си Лийч. Лицето му бе разкривено от гняв.

Коен видя хвърления през прозореца на кабинета пистолет да пада в средата на залата. Двамата с Лийч пропълзяха обратно в разрушената лаборатория. Видяха срещу себе си две ръце, които бавно се издигаха иззад шкафовете пред празната рамка на прозореца. Някакъв смътен спомен премина през съзнанието на Коен. Нещо, свързано с Портланд и лежащите в уличката тела на Джими и Фризера. Споменът се мяташе в подсъзнанието му, но не успяваше да изплува на повърхността.

Ръцете бяха последвани от бръснатото теме на Снайдър и бледото му лице с прословутите мъртвешки очи, уловено много добре от рисунката на Анджи Фишър. Той постепенно се изправи в цял ръст в рамката на прозореца. Коен и Лийч се изправиха на крака, насочили оръжието си към него.

— Слушай, кучи сине, много се надявам, че ще ми дадеш повод да те застрелям — изрева Лийч. — Само едно движение…

— Не мърдам — спокойно каза Снайдър.

Бавно и предпазливо се доближаваха към него през осеяния с отпадъци от експлозията под. Въпреки видимо неподвижната поза на Снайдър, неясният спомен продължаваше да човърка мозъка на Коен. Портланд… Портланд… И изведнъж му просветна! Та нали Форбс бе успял да застреля Фризера именно докато онзи бе държал насочено към него оръжие! Очите му стрелнаха партньора:

— Ром! Той има скрито оръжие!

В мига, в който думите изскочиха от устата му, той видя нещо черно да проблясва, намествайки се в дланта на Снайдър. Ръката му отскочи напред и изригна.

Със силен стон Лийч се срути назад.

Ръката с оръжието се извъртя към Коен.

Коен натисна спусъка и „Магнум“-ът подскочи в ръката му.

Главата на Снайдър се отметна назад. Той се срути над шкафа пред себе си, но Коен продължи да стреля, докато изпразни пълнителя и оръжието прещрака безвредно.