Даниел Кала
Резистентност (69)

68

Глен Милз, Пенсилвания

Стаята бе завладяна от напрегнато мълчание. Бутилката уиски натежа в ръката на Лопес и тя чу звука на собственото си дихание.

— Защо си толкова сигурен? — попита Райлън.

— По няколко причини — отвърна Коен.

— Например?

— Да вземем за начало това, че Снайдър знаеше, че съм полицай. Мартино̀ и другите шефове, с които се срещнахме, мислеха, че и аз съм лекар като Лина и Греъм. В „СептоМед“ имаше само един човек, който знаеше кой съм аз — ти, Нийл.

— Едва ли за него е било толкова трудно да го научи — възпротиви се Райлън, все още застанал с гръб към тях.

— След това идват професионалните умения, необходими за синтезирането на МРГАС и изготвянето на заразените дози наркотик — бавно продължи детективът. — Направихме много внимателно проучване на миналото на Мартино̀ и сме убедени, че той не е имал необходимите задълбочени познания по микробиология. Това е по твоята специалност.

— В „СептоМед“ има поне още трима специалисти, които могат да извършат всички необходими процедури — поклати глава в несъгласие Райлън.

— Ами „атентатът“ на Снайдър срещу теб?

— Какво за него?

— Колкото и надеждна кола да е „Волво“-то, той беше прекалено добър професионалист, за да направи такъв пропуск.

— Всичко това са голи приказки, Сет — каза Райлън след кратка пауза, отхвърляйки думите му с жест на здравата си ръка.

— Колкото до парите, Нийл — остро каза Коен, — няма да успееш да ги скриеш.

— Какви пари?

— Двата милиона долара. От ФБР успяха да пробият защитата на шифрованата ти сметка. — Това беше чист блъф. — Знаем, че ти си изнудвал Мартино̀ и Баингтън.

Райлън не реагира и в стаята отново се възцари мълчание.

— Нийл? — подтикна го Коен.

Той отскочи толкова бързо и пъргаво, че Лопес усети удара на гипсовата превръзка в диафрагмата си, преди още да е видяла сянката от движението й във въздуха. В следващия миг гипсираната ръка я придърпа назад към тялото му, приковавайки я към гърдите му. Опита се да се освободи, но до шията й се допря студеното острие на нож и тя престана да се дърпа.

— Недейте! — изкрещя Райлън. Коен и Килбърн замръзнаха по средата на пътя към него. — Нали не си въобразявате, че след всичко, през което съм минал дотук, ще се поколебая да… — недовършената заплаха увисна тежко в наелектризирания от напрежение въздух.

Сърцето на Лопес биеше до пръсване. Усети болка от убождането на върха на ножа, забиващ се в кожата на врата й. Дъхът на Райлън пареше ухото й. Капка кръв се стече надолу към деколтето на роклята й.

— Всичко свърши, Нийл — спокойно каза Коен. Погледът му бе съсредоточен в очите на Лопес. — Пусни Лина.

— Нищо не е свършило — просъска през зъби Райлън. — Назад! Веднага!

Килбърн погледна към детектива. Двамата бавно отстъпиха няколко крачки назад, докато стигнаха далечния край на кухнята.

— А сега какво ще правиш? — попита Коен.

— Искам ключовете от колата ви. — Райлън се озърна наоколо и бузата му одраска нейната.

— Защо го направи, Нийл? — изръмжа Килбърн с пламнало от напрежение лице. — Нали бяхте приятели с Елън?

— Защо ли? Защо? — изкрещя Райлън. — Нима не разбираш? Нали си лекар? Не виждаш ли?

— Какво да видя?

— Отвори си очите за истината — микробите ни завладяват! — сопна се той. — Настъпва шибаната постантибиотична ера.

— Единствено заради теб — прошепна Лопес.

— Заради мен? — Ръката му се стегна около гърдите й и дишането й стана още по-трудно. — Спомни си пресконференцията, която ти самата направи преди седмица, Лина. Злоупотребата с антибиотици, срещу която възропта тогава. Искащите пациенти, немарливите доктори, алчните фармацевтични компании и скотовъдците. Беше права тогава. Природата отвръща на удара. МРГАС и други, още по-резистентни бактерии, са на път да ни унищожат, със или без човешка намеса.

Съвсем неподвижен, Коен се опитваше да я успокои с поглед.

— И най-после се появява наистина обещаващо лекарство. „Оралоксин“. Но идиотите от АХЛ, втренчени в дреболиите, не могат да осъзнаят истинския проблем. Няколко умрели лабораторни маймуни им стигат, за да изпратят на боклука една от последните надежди за превъзмогване на яростната атака на резистентните бактерии.

— Излиза, че трябва да сме ти благодарни за създаването и разпространението на МРГАС? — попита Килбърн. Бузите му се бяха зачервили от гняв.

— Да! — отсече Райлън. — Аз показах на света само една нищожна част от това, което ще ни връхлети много скоро. Аз ви помогнах да се подготвите. И съвсем не съжалявам, че няколко жалки несретници трябваше да платят с живота си за това.

— Но всички те бяха човешки същества!

— Чувал ли си за висша целесъобразност, докторе?

— Опитал си се да спасиш света. Така ли, Нийл? — хладно попита Коен.

— Не само това — отговори Райлън. — Огледай се наоколо. Виж скапаната ми къща. — Лопес го усети да отслабва хватката около гърдите й, но ножът бе все така опрян до гърлото й. — Нямам намерение да започвам наново живота си, отнасяйки от „СептоМед“ само рухналата си репутация. Не и след като съм участвал в създаването на едно от най-значимите лекарства през последните петдесет години. Няма начин! Затова направих необходимото и се погрижих за себе си. Изтръгнах малко пари от тази слизеста твар Мартино̀ и от срамно богатата кучка Баингтън. После наех Снайдър или Форбс или както там му е името, да свърши черната работа по разпространението на МРГАС.

— Ами Елън? — с пламтящи очи попита Килбърн.

— Не ми говори за нея. — В гласа му се промъкна колебание. — Обичах я. Тя и Вик бяха най-добрите ми приятели.

— И затова трябваше да ги убиеш.

— Нямах друг избор — простена Райлън. — Вик беше на ръба да отиде и да докладва за шимпанзетата в АХЛ. А Елън разбра откъде се е появила бактерията на МРГАС. И двамата бяха твърде принципни и последователни, прекалено праволинейни, за да приемат съображенията на здравия разум. — Той замълча. Когато заговори отново, гласът му бе леденостуден: — Колкото до невестулката Мартино̀… с него беше съвсем лесно.

Лопес се опита на направи крачка встрани, но гипсовият обръч около гърдите й се стегна по-здраво и тя се отказа.

— След което плати на Снайдър да извърши фалшивото покушение над живота ти, за да избегнеш подозренията — каза Коен. — Отвлече Мартино̀ и го принуди да ти съдейства.

— Снайдър отвлече Мартино̀.

— И след това го е убил — кимна Коен. — Междувременно си прехвърлил парите към и от сметката на Мартино̀, за да убедиш разследването, че той е платил на Снайдър.

— Тези сметки погълнаха по-голямата част от двата милиона — изсумтя Райлън.

— Това са нищожни трохи на фона на печалбите, които очакваше да получиш от „Оралоксин“.

— Стига толкова! — прекъсна го Райлън. — Омръзна ми да човъркам в миналото. — Той побутна Лопес крачка напред и викна на Килбърн: — Дай ми проклетите ключове.

Килбърн бръкна в джоба си и извади ключовете от колата на Франклин.

— Сложи ги отгоре на плота — изкомандва го Райлън. Той послушно пристъпи към шкафа и остави ключовете отгоре. — Сега вие двамата послушно ще слезете в мазето и ще се заключите там.

Лопес пое дълбоко дъх и се съсредоточи.

— Ами тя? — попита Коен.

— Лина ще ме откара далече оттук. След което ще се разделим и всеки ще поеме по пътя си.

— Как бихме могли да ти вярваме след това, което причини на Елън и Вик? — възрази Килбърн.

Райлън не му обърна внимание.

— Стълбата за мазето е зад вас. Тръгвайте веднага или Лина ще умре.

Сега!, помисли Лина. В момента, когато Коен се обърна и тръгна към стълбите, тя заби с всички сили лакътя си в слабините на държащия я Райлън. Замята бясно ръце, за да се освободи изцяло от хватката му, но я прониза изгаряща болка от забития дълбоко в рамото й нож. Потръпна цялата, като видя, че ножът се издига за следващ удар.

Ръката на Килбърн спря удара на ножа. Увлечени от тежестта на тялото му, двамата с Райлън се стовариха на шкафа зад него. Почувствала се най-после свободна, Лопес отскочи крачка назад, безпомощно вперила слисания си поглед в боричкащите се до стената тела.

Килбърн блъсна рязко два пъти ръката на Райлън в ръба на шкафа. Ножът се изплъзна от нея и звънко тупна на пода. Отправи два мощни юмрука към лицето му. Лявата ръка се плъзна покрай главата му, но дясната размаза носа му, от който бликна кръв. Райлън изкрещя от болка, замахна с гипсираната си ръка като с бейзболна бухалка и я стовари върху главата му. Килбърн загуби равновесие от удара и залитна назад.

Райлън се опита да вземе отново ножа, но Коен го изпревари, заби глава в корема му и със свободната си ръка отблъсна ножа настрани, преди другият да може да го докопа.

В този момент Килбърн, който се бе изправил отново на крака, се хвърли към сплетените им тела и взе ножа в ръка. Извъртя се, обкрачи с колене падналия на пода Райлън и вдигна като кинжал ножа над главата си.

— Умри, чудовище! — изрева той. Ръката му трепереше от възбуда.

Коен се изправи на крака и със здравата си ръка прихвана стегнатата около дръжката на ножа китка на лекаря.

— Греъм, той не заслужава това! — провикна се Лопес, навела се напрегнато към него.

Ръката, държаща ножа, бавно отпусна хватката. После се свлече надолу до тялото му, оставяйки Коен да поеме изплъзналия се нож.

И в този миг вратите на кухнята се отметнаха до края на пантите си. В помещението нахлуха въоръжени с десантни автомати маскирани мъже. След секунда през вратата на дневната нахлу още една група въоръжени мъже. Екипът на ФБР за овладяване на кризи изпълни кухнята.

Оръжията на всички бяха насочени към кървящото лице на Райлън.