Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Resistance, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Никола Костов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2022)
Издание:
Автор: Даниел Кала
Заглавие: Резистентност
Преводач: Николай Костов
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман (не е указано)
Националност: канадска (не е указано)
Редактор: Станислава Първанова
Коректор: Ангелина Вълчева
ISBN: 978-954-761-268-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18038
История
- —Добавяне
63
Филаделфия, Пенсилвания
Ник Снайдър почеса бръснатата си глава. Още не бе привикнал към новата си външност и допирът до бодливата повърхност на скалпа му бе неприятен. Сам в просторния офис на Елън Хортън, разположен зад залата на лабораторията, той си припомняше последната среща с нея. Видя я отново: прикована към волана на колата си, тя седеше неподвижна и мълчалива в изпълнения с отработени газове гараж, а отнесеният й поглед отказваше да срещне очите му.
Отегчен от нахлулите спомени, Снайдър надникна през процепа на хоризонталните щори, които покриваха стъклената стена между кабинета и лабораторията. Голямата зала бе ярко осветена и той можеше спокойно да я наблюдава, скрит от тъмнината в кабинета.
Лабораторията напомняше гимнастически салон с квадратната си форма и площта от над сто и тридесет квадратни метра. Цялата в бяло, изпълнена с миризмата на дезинфектанти, залата бе разделена от четири реда високи до гърдите му лабораторни работни маси. В дъното, до вътрешната стена на сградата, заемащ една трета от дължината й, се простираше още един ред шкафове. Масите изобилстваха с компютри, микроскопи, центрофуги и множество други апарати, чието предназначение той не можа да определи. Десетина по-големи и сложни машинарии, монтирани направо върху линолеума на пода, заемаха част от пространството между масите.
Гравираните стъклени врати се разтвориха и в залата с агресивни крачки нахлу мъж, който бързо стигна до редицата шкафове до стената. Спря се и огледа залата. Очите на Греъм Килбърн не намериха в нея този, когото търсеха.
Според описанието, което му бе дал поръчителят, следващият мъж, влязъл в залата, трябваше да е Сет Коен. Последва го Лина Лопес, миниатюрна и изящна, както му я бяха описали. Както беше предположил, тримата се събраха до задния ред маси. Двамата лекари застанаха от двете страни на Коен — Килбърн вляво блокираше стъклената врата, докато Лопес застана отдясно, на една ръка разстояние от него.
— Люк? — провикна се тя.
Снайдър остана неподвижен.
— Мартино̀? — извика и Килбърн.
Коен протегна ръка зад гърба си и извади пистолет. Насочи го пред себе си и със спокоен глас каза високо:
— Край на игрите, Мартино̀. Излизайте.
Снайдър чакаше този момент. Отвори вратата на кабинета и пристъпи напред в обляната от светлина лабораторна зала. Оръжието в ръката на Коен се насочи към него. Усещаше, че мушката на пистолета е закована в средата на гърдите му.
— Д-р Мартино̀ поднася извиненията си, че няма да може да се присъедини към нас — спокойно каза Снайдър.
Двамата лекари очевидно се стреснаха, но Коен не показа признаци на изненада.
— Вдигни ръце и ги постави зад главата си, Форбс — каза той спокойно. — Веднага!
Смая го споменаването на името Форбс. Съсредоточи се, каза си той и бавно поклати глава.
— Уейн Форбс почина — каза им Снайдър невъзмутимо.
— Горе ръцете! — повтори Коен и поклати пистолета, който държеше в ръка.
— Тая няма да я бъде, сержант Коен — поклати отново глава другият.
— Напротив, ще я бъде, Форбс. Или Тайлър, или който и да си сега. — Детективът фиксира пистолета и с другата си ръка.
Това, че Коен знаеше и другото му измислено име, вцепени Снайдър, но той бързо се окопити.
— Сержант, вижте какво държа в дясната си ръка.
Погледите им се насочиха към ръката му, стиснала устройство за дистанционно управление с размера на кутийка кибрит. Коен започна да проумява ситуацията, но не отмести прицела си нито на милиметър.
— А сега погледнете под плота на масата точно пред вас — продължи спокойно Снайдър.
Очите на лекарите се вторачиха в голямата колкото пъпеш сива топка, подобна на маджун, в средата на която мигаше червена светлинка. Без да отмества поглед натам, Коен попита:
— Какво е това?
— Три килограма „Семтекс“. — Снайдър бавно вдигна ръката с дистанционното пред гърдите си. — Доколкото ми е известно, той все още си остава най-добрият пластичен експлозив.
Ръцете на Коен се поколебаха. Той погледна под плота и видя намиращия се там експлозив.
— Детектив, взривът на такова количество експлозив ще бъде смъртоносен поне в радиус от петнайсет фута. Никой от вас няма да оцелее, убеден съм, че знаете това не по-зле от мен. — Снайдър притисна дистанционното към гърдите си. Ситуацията го забавляваше.
Изминаха десет мъчителни секунди преди Коен да отпусне надолу ръцете, държащи оръжието.
— Хвърлете пистолета на пода пред вас, сержант — нареди Снайдър.
— Сет, недей! — извика Лопес.
— Той знае какво трябва да направи, д-р Лопес. Нали така, сержант?
Коен остави пистолета да се изплъзне от ръката му и да изтрополи с металически звук на пода пред него.
— Къде е Мартино̀? — изръмжа Килбърн. — Чухме гласа му.
Снайдър протегна лявата си ръка зад гърба и извади своя пистолет, деветмилиметров „Глок“. Насочи го към Коен, след което остави внимателно дистанционното управление на експлозива на масата до себе си. После бръкна в джоба на якето си и извади от там миниатюрен касетофон. Натисна някакво копче и до тях се разнесе гласът на Мартино̀: „Лина, Греъм, Сет, чакам ви в лабораторията!“.
— Д-р Мартино̀ нямаше възможност да дойде, затова ме изпрати с този запис — усмихна се отново той.
— Ти, мръсен кучи син! — възкликна Килбърн.
Снайдър сви безразлично рамене и пристъпи няколко крачки напред. Насочи пистолета към главата на Килбърн и каза:
— Д-р Килбърн, моля, доближете се до приятелите си. — Имаше пълно доверие на експлозива, но предпочиташе да ги събере по-близо до масата, под чийто плот го бе инсталирал.
Килбърн не се помръдна.
— Как ще замаскирате това убийство? — попита той.
— Не ми влиза в работата. Но от това, което съм чувал, промишленият шпионаж създава все повече проблеми, особено на големите компании. Дори и фармацевтичната индустрия не е имунизирана срещу него.
— Не говорите сериозно — възрази Лопес.
— Напротив, съвсем сериозен съм. Освен това, закъснявам. — Той насочи дулото на оръжието си право към лицето на Лопес. — Д-р Килбърн, имате три секунди да се присъедините към приятелите си. Ако не го сторите, ще вкарам куршум между очарователните очи на д-р Лопес — изсъска той. — Едно… две…
С посърнало от поражението лице Килбърн бавно запристъпва към другите двама, отдалечавайки се от вратата на лабораторията.
Снайдър долови сивата сянка, промушваща се зад него.