Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Resistance, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Никола Костов, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми(2022)
Издание:
Автор: Даниел Кала
Заглавие: Резистентност
Преводач: Николай Костов
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман (не е указано)
Националност: канадска (не е указано)
Редактор: Станислава Първанова
Коректор: Ангелина Вълчева
ISBN: 978-954-761-268-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18038
История
- —Добавяне
37
Сиатъл, Вашингтон
Хейли Валънс премигна няколко пъти, за да прогони кошмара около себе си. Но всеки път, когато отвореше очи, десетгодишното момиченце виждаше мрежата от тръби и кабели, оплела като гигантска паяжина тялото й.
Мъглата в съзнанието й постепенно се разкъса и спомените се върнаха. Болките в гърлото и сухата кашлица се появиха по време на часовете по музика при мис Йерген. Когато майка й я взе от училище и я докара вкъщи, вече имаше затруднения в дишането. Много се притесни, че татко й, който само преди два дни се бе прибрал у дома след операция на апендицит, трябваше да стане от леглото и да я закара до същата болница, където бе лежал.
Веднага след като ги приеха в спешното отделение, докторите и сестрите закараха Хейли в специална стая с ярки светлини, изпълнена с плашещи лъскави машинарии. Всички около нея изглеждаха много притеснени, но се стараеха да я успокоят. Безброй пъти я боцкаха с ужасните си игли и спринцовки и направиха рентгенови снимки на гърдите й. Всички, дори родителите й, покриха лицата си с маски, каквито беше виждала по филмите за болници. Непрекъснато й повтаряха, че „нещата ще се оправят и всичко ще бъде наред“, но мама не спираше да плаче.
После всичко потъна в мъглата. Хейли помнеше само, че докторите обясняваха на родителите й, че се е разболяла от нещо, което звучеше като мармот. Това не й говореше нищо, но и всичко наоколо бе така неясно. След миг отвори очи в друга стая, която миришеше много забавно, също като кабинета на доктора. Усети, че в устата й има нещо, подобно на шнорхел, само че минаваше зад езика й и бе мушнато дълбоко в гърлото. И всеки път, когато подобната на телевизор машина до леглото й забръмчеше, в гърдите й нахлуваше въздух, като че ли машината се опитваше да диша вместо нея. Почуди се дали това не е причината да се чувства толкова замаяна и задъхана.
Повдигна глава от възглавницата и отчаяно се огледа за мама и татко. Чу гласовете им още преди да ги види:
— Хейли, сладка моя, мама е до теб. Всичко е наред, миличка.
— Тук сме, Хейли, мечето ми. Ти сега само кротувай тук.
Главата й се замая, когато извъртя очите си, за да ги види. Образите им се рееха във въздуха до леглото. И двамата бяха облечени в зелени горнища и панталони, подобни на пижами, носеха маски и сини пластмасови шапки.
— Мамо, тате, защо сте облечени като доктори? — опита се да каже момиченцето, но тръбата в гърлото й задави думите. Чувстваше се ужасно уморена. И много замаяна. Не успяваше да фокусира погледа си върху плуващото във въздуха лице на майка си, но чуваше хлипанията й. Искаше й се да каже „Престани да плачеш, мамо. Ще се оправя“, но шнорхелът в гърлото й не пропусна нито дума.
Това бе най-странният кошмар, който Хейли бе сънувала някога. Отчаяно се мъчеше да се събуди, но нямаше повече сили да държи очите си отворени.