Даниел Кала
Резистентност (32)

31

Езерото Стръбъл, Пенсилвания

В 6:45 сутринта слънцето се издигна над закрилите хоризонта облаци и яркото утро прогони хладната зора. Човекът, носещ името Уейн Форбс, съблече дебелото си кожено яке и с наслада се изложи на топлите слънчеви лъчи.

Откакто изключи двигателя на крадената триметрова лодка, нищо не нарушаваше тишината над езерото и повърхността му бе забележително спокойна. Никакви други лодки не пореха водното огледало и се създаваше илюзията, че то е една огромна ледена пързалка, по която би могъл да се плъзне с чифт кънки до брега.

Грижливо разглоби телескопичния прът на въдицата си. Прибра частите му, макарата и другите принадлежности в трипластовия пластмасов чувал за боклук с азбестово дъно. Прехвърли го през борда на лодката и плавно го потопи във водата. Отпусна го и изчака още няколко минути, за да бъде сигурен, че торбата е стигнала дъното.

Протегна се и разкърши раменете и врата си. Беше много приятно да си свършил работата си още в ранни зори. С удовлетворение се отпусна назад, наля си чаша чай от термоса и с удоволствие отпи от топлата течност. Погледна назад към мястото, откъдето идваше. Все още можеше да различи бялото дъно на преобърнатата лодка. Водата около нея, която само преди минути кипеше и се пенеше от безнадеждните усилия на мъжа да поеме глътка въздух, вече бе напълно гладка и спокойна. Сивата шапка и рибарското му яке също бяха изчезнали.

Форбс поднесе с удовлетворение чашата с чай към устните си и отпи нова глътка.