Ед О'Конър
Отровна приспивна песен (19)

19

Той лежеше гол на студения покрив. Засъхналата кръв по ръцете и лицето му започваше да го сърби. Фалън се чувстваше ужасно раздразнен. Опитът му да създаде порядък от хаоса се бе осуетил напълно. Работата му бе прекъсната от пияни гласове, които се разнесоха от изоставените постройки на фабриката. Не успя да отсече главата на мъжа. Опита се да попречи на разочарованието си да се превърне в гняв. Демоните го завладяваха най-вече, когато беше ядосан. Светлините му пречеха най-много, когато съзнанието му пламтеше от ярост. Фалън насочи вниманието си към далечните светлини на нощното небе. Опита се да различи звездите от планетите и да привлече тези планети върху равнината на съзнанието си.

Мигът наближаваше. Щеше да създаде свое потомство на земята. Подредените небеса щяха да му станат свидетел.

Най-сетне се успокои и започна да чопли почернялата кръв от кожата си.