Дерек Ланди
Смъртта на светлината (96)

96.

Взе онова, което беше научила от магията на Флетчър и се телепортира до ъгъла. Видя как шапката се дотъркаля до средата на улицата, след което падна като въртяща се бавно монета. Скълдъгъри се показа от една странична уличка. Застана за миг над шапката, после протегна ръка надолу, вдигна я и я изтупа. Върна я на главата си, нагласявайки ъгъла на периферията.

Беше гледал видението. Знаеше какво предстои.

Даркесата се приближи отзад. Той се обърна към нея бавно, освобождавайки празните патрони от револвера си. Наблюдаваше го как изважда от джоба на шлифера си нови патрони и ги пуска в празните гнезда на патронника. Един по един. От едно до шест. И се наслаждаваше на ритуала.

— Любимата ми малка играчка — каза Даркесата.

— Оръжието ми ли имаш предвид, или мен? — трябваше да попита Скълдъгъри. Но той, разбира се, не го направи. Стоеше и мълчеше, а тя го чакаше да заговори.

Той довърши зареждането на револвера, затвори го с прищракване и го задържа до крака си.

— Тя е мъртва — съобщи му Даркесата, нарушавайки тишината. — Нямах намерение да я убивам толкова скоро, обаче… е, стават такива работи.

Той продължи да мълчи.

— Нещо, което да искаш да узнаеш, преди да умреш? — попита тя. — Някакви последни въпроси? Питай ме каквото и да е за Валкирия и аз ще отговоря възможно най-честно. Нещо, за което винаги си се чудил?

Нито звук.

Тя се усмихна.

— Ти си впечатляващ мъж, Скълдъгъри. Никога няма да има втори като теб. И ако не желаеш да говориш, разбирам. Предполагам, че искаш да стигнем до съществената част. Ти… наистина ще ми липсваш. Моля те да го знаеш. — Тя си пое дъх и му се усмихна тъжно. — Знам, че обеща нещо — каза тя. — До…

Беше толкова бърз, че тя дори не видя кога вдигна оръжието. Първият куршум я уцели в гърлото, вторият потъна в бузата, а третият отнесе задната част на главата й. Това не я притесни, разбира се. Входните рани вече заздравяваха, преди изходните дори да са се образували. Четвъртият и петият куршум й създадоха малко проблеми, обаче, минавайки през мозъка й, а шестият прониза гръдната кост и рани сърцето й. Този последният явно носеше символика.

Но пък шест куршума. Изстреля шест куршума. Във видението беше изстрелял само три.

Тя се пресегна към него с магията си и започна да обработва енергията, която го държеше едно цяло. Пръстите му паднаха първи, след това — револверът и ръкавицата, а костите на пръстите затракаха по улицата. Тя продължи да натиска, разкъсвайки неговата магия и наблюдаваше как ръката му пада, а ръкавът плющи празен на вятъра.

Сега другата ръка. После се насочи надолу, за да го накара да спре. Насече магията около краката му и глезените му се разпаднаха — той се свлече на колене, бедрата окапаха и той падна назад — сега беше просто скелет в костюм, който бързо се слягаше около него.

Опита се да седне, да надигне глава, но тя го довърши и костите му се разсипаха. Магия остана единствено в черепа му — тя го измъкна от гръбначния стълб и го надигна, увери се, че я вижда, след което го целуна с цялата любов, която успя да събере. Целуна го за сбогом, и когато пусна черепа и го остави да падне, последните следи на онзи, който беше, изчезна в ефира, черепът се счупи, а долната челюст се търкулна нанякъде.

Тя стоеше там, гледаше надолу към него, внезапно осъзнала, че това е сцена, наблюдавана от някаква стара версия на Валкирия и самия Скълдъгъри, затова се обърна да погледне към мястото, където би трябвало да стоят и се насили да им се усмихне.