Дерек Ланди
Смъртта на светлината (93)

93.

Алис най-сетне спря да плаче, а Валкирия я занесе обратно при родителите си. Но докато се приближаваше, се чу дълбок, нисък тътен и сградата до тях, отслабена от експлозията, започна да се накланя настрани. Валкирия извика предупреждение, което беше погълнато от шума, но видя как баща й грабва майка й за ръката и се впуска в бяг, докато сградата се срутваше около тях.

Облаци прах се затъркаляха по улицата, а Валкирия се прикри в един вход, намятайки главата на Алис с одеялцето. Прахът ги следваше, а Валкирия не спираше да се движи, тичайки през две свързвани помещения и навън през някаква разрушена стена към съседната улица.

Тя се наведе, кашляйки, а преди да се изправи, се увери, че Алис е добре.

— Стефани! — чу баща си да вика отнякъде наблизо. — Тук сме! Стеф!

Тя се покачи върху поредната купчина руини и видя родителите си, които се изтупваха от праха. Тя понечи да помаха и да им извика в отговор, когато Даркесата се приземи зад тях.

Валкирия залегна. Това беше. Това беше моментът във видението. Тя постави Алис между две каменни отломки и свали раницата от гърба си — празна раница с прогорена на дъното дупка.

Очите й щяха да изхвръкнат.

Тя се запрепъва, тръгвайки по обратния път. Скиптърът трябва да беше паднал, докато бягаше. Иначе щеше да забележи.

И ето го — лежеше на пода на сградата, от която тъкмо беше излязла.

Хукна към него и го грабна, побягна обратно, подмина Алис и се качи на върха на купчината камънак, тъкмо когато Даркесата махваше с ръка, а родителите й експлодираха в нищото.

— Не! — изкрещя тя.

Даркесата я погледна, а изненадата на лицето й бързо се подмени с усмивка, а усмивката — с намръщване, когато забеляза Скиптъра, който Валкирия надигаше, докато тичаше срещу нея.

Проблесна черна мълния, която обърна стената зад Даркесата в прах.

Даркесата отскочи настрани, но Валкирия стреля отново и тя се олюля. Накъдето и да помръднеше, в която и да е посока, Валкирия отрязваше пътя с избухване на светкавица, докато Даркесата не тръгна да лази назад, а Валкирия застана над нея, дишайки тежко, насочила черния кристал директно към лицето й.

Скиптърът потрепери. Неконтролируема и незнайна ярост впи пръстите си в съзнанието на Валкирия.

— Върни ги обратно — рече.

Даркесата погледна нагоре към нея и облиза устни, за да ги навлажни. Валкирия разпозна маниера. И тя го правеше понякога. Когато беше нервна. Дори Даркесата се боеше от Скиптъра.

— Върни ги обратно.

— Те са енергия — отвърна Даркесата. — Не мисли за тях като за мъртви, мисли за тях като…

— Ще те убия — заяви Валкирия, — ако не ги върнеш обратно при мен веднага. Знам, че можеш да го направиш.

Даркесата поклати глава.

— Преди — може би. Когато бях едно цяло. Когато бяхме заедно. Но сега не съм толкова силна, колкото бях. Ако се присъединиш към мен, ако ми позволиш да попия енергията ти, тогава ще съм в състояние…

— Ще те убия — глухо продума Валкирия. — Върни ги обратно. Имаш три секунди.

— Валкирия, хайде де.

— Три.

— Вече не съм толкова силна!

— Две.

— Моля те! Ще ги върна, когато имам повече…

— Едно.

— Добре! — викна Даркесата. — Добре. Ще го направя.

Валкирия не снижи Скиптъра.

Даркесата вдигна ръка, много бавно, към мястото, където бяха стояли майката и бащата на Валкирия. Присви очи, прехапа устна…

… и тогава, с меко ффууп, родителите на Валкирия стояха на същото място и мигаха.

— Какво, по дяволите, се случи току-що? — попита баща й.

Валкирия ги огледа, увери се, че са в пълната си цялост, а през това време една силна ръка се обви около гърлото й и изскубна Скиптъра от нейната.

— Глупаво момиче — рече Даркесата, докато я вдигаше във въздуха. Тя риташе безпомощно, докато родителите й тичаха към нея да помогнат. — Имаше възможност да ме убиеш. Имаше единствената възможност да ме убиеш. И я пропиля.

С леко движение на китката Даркесата захвърли Валкирия към родителите й. Всички паднаха вкупом.

Даркесата разгледа Скиптъра.

— Това беше единственото ти останало оръжие. Разочарована съм. Мислех, че си по-умна. Възползваш се от възможностите, когато можеш, Валкирия. Не си ли научила поне нещо от Скълдъгъри? Трябва да си безмилостна. Просто трябва. Защото какво точно постигна сега? Накара ме да ти върна родителите за сметка на контрола върху ситуацията.

Тя килна ръка назад и хвърли Скиптъра във въздуха. Само след миг той беше точица в далечината. После изчезна съвсем.

— А аз просто ще ги убия още веднъж. Заедно с теб. И с всички останали. Тъй че, поздравления, Валкирия. Ти обрече света.

Валкирия се изправи бавно и болезнено, а баща й се опита да я изтегли обратно долу. Не, не теглеше. Подръпваше блузата й. Тя го погледна и видя, че гледа някъде зад Даркесата. Тя проследи погледа му и забеляза Флетчър, който стоеше в един вход от другата страна на улицата. Беше вдигнал ръка, разперил петте пръста. Започна отброяването.

Четири пръста.

Три пръста.

Изчезна, а Валкирия върна вниманието си върху Даркесата, продължавайки отброяването в главата си…

Две.

Едно.

Тя се хвърли напред, енергията изригна от ръката й и удари Даркесата право в лицето. Даркесата изпищя, направи няколко олюляващи се крачки, успя да сграбчи Валкирия по пътя и се извъртя, откъсвайки Валкирия от земята. Преди да се удари в стената, от което костите й се скършиха като сухи клонки, Валкирия отново зърна Флетчър, който се телепортира точно зад Даркесата. И не беше сам.