Дерек Ланди
Смъртта на светлината (85)

85.

Страхът, който стискаше сърцето на Танит, докато се биеше с Черния секач, не беше нов. Беше го изпитвала и преди, по коридори, много подобни на този, дълбоко в дебрите на старото Убежище в Дъблин. Там се беше изправила срещу същия този човек, когато той още носеше бяло и беше предполагаема пешка в ръцете на Нефариан Серпин. Всяко движение — той го предвиждаше, всяка атака — той я парираше и дори когато го смяташе за победен, той отговаряше с удар, който почти отнемаше живота й.

И ето че пак е срещу него.

Танит залегна под косата и се приближи към него, но прътът, който не спираше и за миг, блокира меча й и я запрати с въртене настрани. Сап — така се наричаше дървената дръжка на косата. Беше научила поне това при последната им схватка. Обичаше да знае наименованията на нещата, които й причиняваха болка. Беше полезно да има върху какво да концентрира отчаянието си.

Косата изсвистя в търсене на лицето й и тя отскочи рязко, почти залитна, но успя да се задържи на краката си, докато Черния секач се приближаваше. Чайна беше точно зад нея, изнизваше се от Залата за наблюдение към коридора, а Танит я следваше. Черния секач беше последен, острието му улавяше светлината, докато профучаваше под определен ъгъл. Беше красиво, по свой си начин. Мечът на Танит също улавяше светлината, но липсваше ритъмът. Срещу такъв противник, нейните умения изглеждаха мудни, а грацията и лекотата, които обикновено демонстрираше, сякаш я бяха напуснали, заменени от тромави движения и диви, неконтролируеми замахвания. Страхът я сковаваше и стопяваше координацията, изпълваше главата й с мисли и стратегии, тъкмо когато трябваше да е чиста от всичко. Черния секач оставяше на тялото си да се справя с мисленето. Танит беше забравила как.

Секачът се завъртя и я уцели с ритник.

Чайна изпъна ръце, освобождавайки вълна от синя енергия, която пропука тавана и пода, но през която Черния секач мина сякаш не беше нещо повече от силен повей на вятъра. Чайна отстъпи назад, потупвайки скритите по цялото й тяло татуировки, които присветнаха за кратко под дрехите й. Символите на краката й я направиха по-бърза, не само в движенията, но и в реакцията. Дори при това положение, тя едва успяваше да остане на повече от ръка разстояние от острието, което я преследваше.

Танит скочи. Черния секач се извъртя в последния момент, отби острието й, но щом се приземи, Танит отскочи отново, завъртя се във въздуха и успя да го изрита. В същото време Чайна потупваше гръдния си кош с двата си показалеца и от гръдната кост изригна лъч енергия. Той удари Секача директно в гърба и той залитна, падайки на колене.

Енергийният лъч секна, а Чайна клюмна, внезапно пребледняла като платно. Струйки дим се надигаха от палтото на Секача, както си стоеше на място. Обърна се към тях, а косата играеше в ръцете му.