Дерек Ланди
Смъртта на светлината (74)

74.

Валкирия и Скълдъгъри бяха на покрива, когато Даркесата се появи в полезрението им.

Наблюдаваха как се спуска във въздуха — видение в лъскаво червено, което застана върху щита, който покриваше града. Тя постави ръка отгоре му и от мястото се плъзнаха вълни в ярки цветове. Щитът потъмня, а над Роърхейвън се разля мрачна сивота.

— Няма да я удържи още дълго — рече Валкирия, а Скълдъгъри натисна един бутон на телефона си и заговори.

— Сега — нареди.

Валкирия осъзна, че въпреки всичко, тя всъщност очакваше с нетърпение какво ще се случи по-натам.

Щитът затрептя, запращя и падна, а Даркесата продължи да кръжи на място, като го наблюдаваше как се свлича, в неведение за бойния хеликоптер — наскоро освободен от безскрупулна частна армия, оперираща нейде в Близкия Изток, който се появи зад гърба й.

Боен хеликоптер. Ето това беше яко.

Последва лъч светлина, внезапно изригване на пушек и преди Даркесата дори да успее да се обърне, я удари ракета.

Експлозията я запрати с въртене в небето, следвана от диря пушек и огън, а тя изчезна зад една сграда. Скълдъгъри обви с ръка кръста на Валкирия и двамата отлетяха до покрива, който гледаше към площада. Даркесата се беше подпряла на ръце и колене и се опитваше да се изправи. Хеликоптерът — AH-64 Apache, както бе уведомен Флетчър от пилота, с който бяха групирани в екип, се отвори и отвътре се показа миникартечница. Куршумите задъвкаха земята около Даркесата, уцелваха я и я връщаха в изходна позиция на колене. Пилотът — магьосник, който можеше да лети с каквото и да е, но предпочиташе машини с готини оръжия, пусна още една ракета, а експлозията вдигна Даркесата във въздуха и я запрати нанякъде като парцалена кукла. Тя се затъркаля с отпуснато тяло. Беше ранена, но кръв нямаше. Нито изгаряния.

Даркесата се изправи внезапно, с олюляване се измъкна от яростните куршуми на миникартечницата и надигна ръка към Апачито. Миникартечницата пренасочи мерника си и освободи още една канонада в гърдите й. Тя падна до седеж, но Валкирия вдигна очи тъкмо навреме, за да види как перките на хеликоптера се разпадат. Апачито започна да вие и да пада, а тя забеляза как Флетчър грабва пилота, как двамата скачат и изчезват в мига, в който напускат кабината. Апачито успя да се извърти на половин оборот, преди да се удари в земята — директно върху Даркесата.

— Мой ред е — рече Скълдъгъри, отдалечавайки се на крачка от Валкирия. Извади меча Богоубиец, тъкмо когато Ревъл и Сарацен се появиха на покрива отсреща. Сарацен беше опънал стрела в лъка. Скълдъгъри и Ревъл скочиха долу на площада.

Чу се протестиращото застъргване на метал, след което Даркесата се измъкна от пушещите останки на хеликоптера. Сарацен освободи една стрела, но Даркесата се завъртя и я грабна във въздуха, преди да успее да я уцели. Сарацен запрати още две след първата, за да я разсейва докато Скълдъгъри я приближаваше тичешком изотзад. Тя успя да улови и двете, счупи ги и залегна под меча, който щеше да отнесе главата от раменете й. Скълдъгъри се завъртя, насочвайки острието ниско към краката й, но Даркесата отново се измъкна на косъм, като почти се набоде на копието на Ревъл. В последния момент обаче, успя да долови присъствието му и се плъзна встрани, като успя да избегне и двамата.

— Ревъл? — попита, а гласът й беше толкова висок, че Валкирия я чу от мястото си горе. — Работите с Ревъл след всичко, което причини на Гастли?

— Докато не се разправим с теб — отвърна Скълдъгъри, — ще сключа сделка и със самия Меволент, ако се налага.

Сарацен запрати поредна стрела към нея, но тя я хвана, на милиметри от окото си.

— Богоубийци — рече. — А аз си мислех, че Танит ги е унищожила всичките.

Валкирия се смръщи. Даркесата си връщаше напереността. Получи време да се възстанови.

— Нека позная — продължи Даркесата. — Били Рей, нали? Направил е нещо? Подменил ги е? Ооо, този Били Рей. Голяма беля е.

— Даваме ти последен шанс да се предадеш — заяви Скълдъгъри.

Ревъл вдигна копието и тръгна към нея. Скълдъгъри я приближи от ляво. Даркесата се усмихваше, докато ги наблюдаваше как настъпват и се движеше леко, за да не предоставя на Сарацен ясна мишена.

— Не, не давате — рече тя. — Ако се предам, ще ме убиете веднага. Твърде съм опасна, за да ме оставите жива. Къде бихте ме прибрали? Дори и Кубът не може да ме удържи вече. Не, ще ме убиете. Само искате да ви улесня, за да се приближите достатъчно и да го направите. Подличко, Скълдъгъри. Много подличко.

— Е, струваше си да опитам — каза Скълдъгъри. — Харесвам си го този костюм и не ми се ще да го гледам измачкан.

— О, да, това е костюмът, в който умираш, нали? Във видението на Касандра? Хубав е, трябва да призная. Добре изглеждаш в черно. Направо ослепително. Радвам се, че не избра нещо глупаво, като морско райе. Все едно като сложиш различни дрехи и това ще промени нещо. И двамата сме го виждали. И двамата знаем, че ще умреш. Ей там, нейде из улиците. Но пък Ърскин и Сарацен… вашата смърт си остава загадка. Дали ви убивам тук? Дали ви убивам сега, или пък по-късно? Колко лошо сте ранени? Колко време ще умирате? Дали е бързо и милостиво, или бавно и мъчително? Въпроси, въпроси… И като стана дума за въпроси — Сарацен, ще се възползваш ли най-сетне от тази подходяща възможност и да ни кажеш каква е силата ти?

— Ще умреш, докато се чудиш за това — обади се Сарацен изотгоре.

— Харесва ми оптимизмът ти — отвърна Даркесата. — Но всички сте наясно, че мога да ви убия само с щракване на пръстите.

— Ами щракай — подкани я Скълдъгъри.

Даркесата се усмихна.

Покрай Валкирия прелетяха размазани фигури и изтръгнаха неволен вик на изненада от устните й. Дори не беше чула как идват, а ето ги — скачаха от ръба на сградата, гмурваха се грациозно към площада и се въртяха, за да кацнат тихо на два крака.

Вампирите нападнаха Даркесата. Може да не бяха така безжалостно могъщи, както типичното им среднощно аз, но бяха силни и ловки и се оказаха достатъчно разсейващи за Даркесата, че да забрави да щракне с пръсти. Бяха дванайсетима, дванайсет или петнайсет, трудно беше да ги преброи, движеха се страшно бързо. Даркесата замахна и хвана двама с чист късмет, но останалите не й даваха възможност да си събере силите. Тя отстъпи, вампирите бяха непрестанна въртяща се заплаха, която избягваше грабещите й ръце и сипеше удари върху нея, всеки път щом Даркесата се опиташе да ги вдигне. Скълдъгъри се присъедини към глутницата, мушейки с меча при всяка отпорила се възможност.

Вниманието на Валкирия бе привлечено от пукнатините в земята зад Даркесата, които не бяха там миг по-рано.

Даркесата направи още крачка назад, а Били Рей Сангуайн протегна ръка, сграбчи я за глезените и я задърпа към земята, на колене. Вампирите освободиха малко пространство и Скълдъгъри замахна с меча като го залюля над главата си…

… а Даркесата вдигна ръка и мечът се удари в невидима бариера само на милиметри от черепа й.

Валкирия се опули. Изведнъж тя можеше да вижда магията. Всички на площада имаха около себе си аура.

Вампирите светеха в приглушено бледо синьо. Сарацен беше обграден от тъмно лилаво, а Ревъл от ярък нюанс на оранжевото. Даркесата сияеше със сребърна светлина дълбоко отвътре, и тъкмо към тази сребърна светлина се притискаше в момента меча, като се опитваше да пробие.

Скълдъгъри Плезънт гореше в искрящо червено.

Докато Валкирия наблюдаваше, омаяна от новата проява на силата си, сребърната светлина се обви около меча и тя тъкмо щеше да извика, да предупреди Скълдъгъри, когато острието се разтроши. Даркесата го грабна и го запрати към Сарацен, който тъкмо щеше да пусне нова стрела. Вампирите подновиха атаката си, но Даркесата беше готова за тях. Сребърната светлина пулсираше и трима от тях експлодираха в нищото.

Не, това не беше съвсем вярно. Валкирия все още виждаше виещите се цветове, които вече нямаха физическа форма, която да населяват — магията им, енергията им, се вливаше обратно в света в непрестанен поток от живот и смърт. Погледна към собствената си ръка, заобръща я, хипнотизирана от новото сияние, което се процеждаше изпод кожата. Почти виждаше вените си, капилярите си, костите на пръстите… и тогава Даркесата долетя и я събори. Тя се претърколи по покрива, а когато спря, ръката й си беше нормална, а сияйните цветове бяха изчезнали.

Погледна нагоре към Даркесата, която правеше широки лупинги и резки гмуркания, докато се опитваше да избегне две стрели, които я преследваха. Скълдъгъри вдигна Сарацен, пусна го на покрива, а той зареди една стрела и я пусна да лети. Тя се насочи право към мишената си от друг ъгъл, а Даркесата я избегна на косъм. Стрелата се завъртя, след като пропусна целта и се присъедини към другите две в преследването. Даркесата летеше право нагоре, в облаците. Стрелите я следваха.

Ревъл се приземи наблизо със силен повей на вятъра, помогна на Валкирия да стане, преди тя дори да осъзнае какво става. Издърпа ръката си, но се съмняваше, че той е забелязал. Стоеше със Скълдъгъри и Сарацен и гледаше нагоре, сякаш все още беше част от отбора.

Скълдъгъри погледна назад към нея.

— Твоят ред наближава.

Валкирия кимна. Страхът, който изпитваше, не беше просто от очакването на сблъсъка с Даркесата, а и от това, че животът й сега беше в ръцете на двете най-некадърни зомбита, които някога бяха умирали.