Дерек Ланди
Смъртта на светлината (58)

58.
Мъката на Валкирия

Разглобена. Така се чувстваше Танит. Сякаш нищо не пасваше. Сякаш беше изгубила ритъма на живота, който бе живяла. Не можеше да се отърси от усещането, че залита. Не можеше да се отърси от чувството, че стъпките й внезапно са станали тежки като олово.

Бореше се с един прекъснат живот, беше изгубена и сама и нямаше кой да й помогне с вярната посока обратно. Не се беше обаждала на семейството си. Искаше да остави тази работа за след това — когато усети накъде се очертават нещата. Което щеше да е приятна промяна.

Гастли е мъртъв.

Тези три думи я преследваха. Чакаха я в края на всяка мисъл. Понякога избледняваха за малко и й позволяваха да се разсее, даваха й миг спокойствие. Но никога не я оставяха за дълго. Изникваха с постоянство, трите малки думички. Захвана се да изследва Роърхейвън. Беше се опитала да помогне с подготовката на града срещу гнева на Даркесата, но само се пречкаше. Сарацен Ру беше твърде зает да говори, а макар да беше изчела книгите им, никой така и не я запозна с Донегън Бейн или Грейшъс О’Калахан. Частта Останка в нея явно ги познаваше. Беше странно. Частта Останка явно беше дърпала по-здраво юздите на собствения й живот от самата Танит.

Най-вече се размотаваше около Убежището и чакаше връщането на Валкирия. Беше там, когато ги върнаха с маневрата. Слава Богу. Дори успя да навести Ревъл в малкия кръг. Беше го харесвала. Беше толкова излъскан, толкова чаровен, толкова красив. А тези очи — тези красиви златисти очи. Но сега го ненавиждаше.

Гастли е мъртъв.

Трябваше да излезе. Трябваше да се качи на мотора си и да кара.

Напусна Роърхейвън в облак от прахоляк. Не знаеше къде отива. Качи се на магистралата, влезе в движението и осъзна, че хваща познатия изход.

О. Ето значи накъде е тръгнала.

Спря пред къщата на Валкирия. Почука на вратата.

Мелиса Еджли отвори. Дезмънд мина зад нея с малката Алис, която подскачаше около него.

Танит се усмихна.

— Здравейте — каза. — Аз съм…

— Познавам ви — отвърна Мелиса. Изглеждаше възбудена. — Дойдохте в дома ни преди няколко години след Коледа. Бяхте заместник-учителка на Стефани.

— А — рече Танит. — Ами да. Всъщност онова не бях аз — не съвсем. А и не го помня, така че се извинявам за каквото и да съм казала или направила. Бях обладана по онова време от едно отвратително дребно същество, което ме направи зла за няколко години. Всъщност току-що се отървах от него. Днес е първата ми останкосвободна събота от повече от две години. Казвам се Танит Лоу и май наистина бях нещо като учител за дъщеря ви. Отговарях за половината от бойното й обучение.

Мелиса я зяпаше.

— Валкирия ми каза, че сте разбрали за цялата тази работа с магията. Аз, ъъ, може да не съм доразбрала нещо или?

— Тя къде е? — попита Мелиса. — Не отговаря на обажданията ни, не знаем къде е. Добре ли е?

— Тя е в Медицинското крило на Убежището. На практика — в болницата. Реших, че може би се тревожите за нея, а Скълдъгъри никога няма да се сети да ви се обади за такова нещо.

Мелиса силно пребледня.

— Заведете ни при нея.

— Това не е добра идея.

— Тя е наша дъщеря и по-добре да ни…

— Мелиса — рече Танит в опит да я разубеди, — не е добра идея да ви заведа при нея, защото това ще стресира и вас твърде много.

— Какво й е?

— Има болки — отвърна Танит. — Страшни болки, ако трябва да съм честна. Но скоро би трябвало да минат.

— Какво е станало?

— Дълга история, пълна с разни моменти, които ще ви се сторят страшно объркани, затова ще се придържам към най-простото обяснение, ако нямаш нищо против. Валкирия и Скълдъгъри отидоха на задача. Докато ги нямаше, е попаднала в експлозия.

— Експлозия?

— Нещо такова. Физически е добре, не е ранена, но много я боли. Лекарите ни първоначално не знаеха за какво става дума, докато не осъзнаха, че не е толкова сложно, колкото се бояха. Всъщност, Валкирия преминава през нещо, с което всеки от нас е добре запознат.

— Какво? — попита Мелиса. — За Бога, какво й има?

— Едно магическо нещо.

— Но тя няма магия. Сама ни каза, че е загубила магията си.

— Да, така е — отвърна Танит. — Но фактите са си факти и е факт, че експлозията е предизвикала нейния Прилив. Каква ще бъде тя, когато Приливът приключи, предстои да разберем.