Метаданни
Данни
- Серия
- Скълдъгъри Плезънт (9)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dying Of The Light, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Майре Буюклиева, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- aisle(2016 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- cherrycrush(2016 г.)
Издание:
Автор: Дерек Ланди
Заглавие: Смъртта на светлината
Преводач: Майре Буюклиева
Година на превод: 2015
Издател: Артлайн Студиос
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман (не е указано)
Печатница: Артлайн Студиос
Редактор: Мартина Попова
ISBN: 978-619-193-040-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18016
История
- —Добавяне
31.
Зловещо хлапе
Да бъдеш Ловец на чудовища беше гадно.
Основният проблем беше, че прекарваха повечето време да търсят чудовища, които да ловят. Останките не искаха да бъдат намерени, а Флетчър беше изгубил бройката на малките градчета, които бяха проверили. Сега вече всички си имаха пръчки за търсене на богатства и, с изключение на Грейшъс и Донегън, всички се чувстваха изключително глупаво.
Само че и това не спираше всички да се врат в личния живот на Флетчър.
— Какво ти е? — попита Грейшъс, докато крачеха в мрака. — Мислех, че ще се радваш да видиш Валкирия отново при нас.
— Радвам се — отвърна Флетчър, като с всички сили се опитваше да се концентрира върху идиотската клонка в ръката си. — Разбира се, че се радвам. Всички сме така.
— Каква е тая кисела физиономия тогава?
Донегън хвърли един поглед назад.
— Това е изражението на човек, разкъсван между две любими.
Сарацен като че се забавляваше.
— Това вярно ли е, Флетчър?
— Не — озъби се той. — Излизам със Стефани. Това е всичко по въпроса. Бях с Вал, но тя ме заряза заради един вампир, сред всички други възможности, и сега съм със Стефани. Край на историята.
Грейшъс пропусна последното покрай ушите си.
— И не съжаляваш за нищо?
— За нищо — отговори Флетчър. — И от кога това е тема за групови дискусии?
— Ние сме Ловците на чудовища — заяви Дей. — Ние си споделяме.
— Мислиш ли, че може да си се обвързал със Стефани, само защото не можеше да имаш Валкирия? — попита Сарацен.
— Какво? Не. Мили Боже, не.
— Понеже звучи логично.
— Не затова го направих.
— Ами то си е естествено.
— Сарацен, казвам ти, Стефани не е утешителната награда, ясно?
Сарацен се усмихна, удовлетворен.
— Хубаво. Добро момче.
Векс се присъедини към тях.
— Та за какво си говорехте?
— Флетчър изпитва противоречиви чувства заради завръщането на Валкирия и какво означава то за връзката му със Стефани — информира го Донегън.
— Ясно — отвърна Векс.
— Ама сигурно е странно — каза Грейшъс. — Да излизаш със Стефани, когато всички смятахме, че Вал я няма вече… това е едно нещо. Но да излизаш с нея, когато Вал си е тук… Е… Това си е странно, нали? Не е ли странно? За Валкирия ще е странно.
Дей кимна.
— Много ще е странно за Валкирия.
— Не е нужно да е така — възрази Флетчър. — То е същото, ако излизах с еднояйчната й близначка, ако имаше такава.
— Ама дори и това е странно — рече Донегън.
— Е, това си е странно — потвърди Грейшъс.
— Вие гледате на нещата съвсем грешно — каза Флетчър. — Вал е окей с това. Или ще бъде.
Сарацен повдигна вежда.
— Тя не знае?
— За мен и Стеф? Не чак толкова… ами не.
— Ще й кажеш ли? — попита Грейшъс. — Или пък Стефани ще й каже?
— Може ли аз да й кажа? — попита Сарацен. — Ще ми се да й видя физиономията.
— Аз ще й кажа — натърти Флетчър ядосано. — Просто не ми се удаде възможност, това е. Случиха се сума ти неща, а сега отново трябваше да се върнем да търсим Останките и… Просто трябва да изчакам подходящия момент.
— Като й кажеш — започна Донегън, — мислиш ли, че ще те фрасне?
— Не — сопна се Флетчър. — Поне се надявам.
— Купи й нещо да омекотиш удара — посъветва го Грейшъс. — Ей, какво трябва да купи Флетчър на Валкирия, за да омекоти удара?
— Нещо, което да не може да метне по него — разсъди Векс. — Като котенце. Имах котенце, казваше се Сабрина и все си впиваше ноктите в мен, като седеше в скута ми. Всеки път ми се искаше да я захвърля към другия край на стаята, ама не го правех. Понеже беше котенце и беше сладичка. Та, купи котенце. Или пък щраус.
Сарацен спря.
— Тъй — рече. — Тук нещо не е както трябва.
Донегън вдигна обнадеждено поглед.
— Да не би пръчката ти да вибрира?
— Не, проклетата пръчка не вибрира — отвърна Сарацен и хвърли клончето. — След мен. И внимавайте.
Тръгнаха след него към улицата. Малко детенце седеше на средата на празната улица, надигнало глава към нощно то небе. Пееше си, а нежният му глас се носеше по вятъра.
— Блещукай, блещукай, малка звездичке, чудя се аз, какво си ти[1]…
— Тъй — рече Грейшъс. — Щото туй хич не е зловещо.
Нащрек за засада, излязоха на улицата, докато не се подредиха в редичка. Накрая момченцето спря да пее и се взря в тях. Черни вени бяха нашарили усмихнатото му лице, като някакъв ненормален пъзел.
— Трябва да бягате — рече.
— Първо напусни това тяло — отвърна Векс. — Нищо хубаво няма да ти донесе тялото на дете.
Момченцето се изправи.
— Всъщност, това е може би най-доброто тяло, което съм имал. Няма да ме нападате, нали? Никой не иска да нарани дете.
— Мразя деца — обади се Дей.
Момчето се изсмя.
— Няма дълго да остана в това, не се тревожете. Тук съм само, за да ви предам едно съобщение — трябва да бягате.
— Останките обикновено нямат навика да предупреждава хората — каза Сарацен.
— Нещата се промениха — рече момчето. — Братята и сестрите ми продължиха напред — поне повечето. Ще се присъединя към тях по-късно, щом разберете, че не сме заплахата, за която ни смятате.
— Вие сте Останки — каза Сарацен. — И сте точно заплахата, за която ви смятаме.
— Тогава защо не превзехме това градче? Защо не избиваме всички наред?
— Понеже Даркесата ви е казала да кротувате.
Момчето поклати глава.
— Даркесата не ни нарежда вече. Само си мисли, че е така. Няма да й се противопоставяме, разбира се, не сме глупави, но няма и да й помагаме. Сега си имаме собствени планове.
— Къде са останалите? — попита Векс.
— Няма да ви кажа това.
— Нещата за теб ще се развият по-добре, ако ни кажеш.
— По-добре за мен? О, не, не, не. Предупредих ви. Вашето време свърши, не моето. Ако просто се бяхте обърнали и си бяхте отишли, можеше да останете себе си през следващите няколко дни. И това щеше да е нещо. Но сега сте наши.
— Не мисля така — каза Векс.
Момчето се усмихна.
— О, вече започна.
Дей заби лакът в челюстта на Векс и Векс се свлече. Сарацен се завъртя, а Дей заби глава в лицето му и го запрати замаян срещу Донегън. Флетчър долови Останка, която изскочи от сенките. Закрепи се за Векс и разтвори насила устата му.
Грейшъс повали Дей, докато още Останки се втурваха към тях. Грабна Флетчър за ръка, а той се свърза с останалите и за един удар на сърцето бяха обратно в Убежището. На сигурно. В безопасност.
И с двама по-малко.