Дерек Ланди
Смъртта на светлината (28)

28.

Появиха се в тъмна стая, Скълдъгъри и Векс отдръпнаха рязко ръце, а Чайна стоеше точно пред нея с нещо черно и метално на ръката си, посегна и докосна Даркесата и се чу пукот, а Стефани наблюдаваше как Даркесата се свлича на пода на празното помещение в Ирландското убежище, още докато изваждаше Скиптъра от раницата си.

Чайна отстъпи, деактивирайки Ръкавицата на смъртоносното докосване, а Финбар изхвърча от сенките.

— Мозъкът й е мъртъв! — извика. — Съзнанието й напусна тялото!

Чу се нечовешко стържене и Стефани залегна, докато нещо прелетя покрай нея. Финбар отстъпи, размахвайки ръка, сякаш прогонваше муха. Флетчър отскочи хванал главата си с ръце, след което Стефани усети как нещо я атакува с леки удари, дръпна се и размаха юмрук в празното пространство.

— Дръжте го настрана! — изкомандва Чайна, изваждайки Уловителя на души от робата си. Метна го на пода и той се разби на хиляди парченца, освобождавайки виещата се вътре светлина, освобождавайки Валкирия. Светлината потъна в мъртвото тяло на Даркесата и Скълдъгъри приклекна до него.

Последва още едно стържене, но този път разтеглено и измъчено, след което заглъхна, докато погледът на Финбар блуждаеше по тавана.

— Отиде си — рече с внезапно притихнал глас.

Чайна хвърли звезда със седем върха на Скълдъгъри. Беше направена от плътен метал и издълбана с дузини елегантни символи. Стефани беше виждала такова нещо в Медицинското крило — казваше се Слънчев диск.

Никой не продума. Никой не помръдна.

Всички символи светнаха, после лумнаха в червено и веднага угаснаха. Скълдъгъри провери пулса. Не откри такъв.

Отново потупа Диска. И символите отново започнаха да се осветяват.

Ръката на Стефани я болеше. Тя погледна надолу и установи, че стиска Скиптъра толкова силно, че кокалчетата й побеляваха. Върна го в раницата възможно най-безшумно.

Символите загоряха в червено. Все още никакъв пулс.

Беше се оказала права. И всички бяха наясно. Не Валкирия се беше свързала с тях през Финбар. През цялото време е била Даркесата — макар Валкирия да беше вече извадена и затворена в Уловителя на души, Даркесата беше продължила да заблуждава всички, включително и Стефани. Само Скълдъгъри беше забелязал нещо нередно. Само той беше доловил дребните разлики, беше хванал мъничките улики. Само той се сети да се обади на Чайна, да накара Флетчър да се престори на ранен и да се телепортира вкъщи, за да се направи подготовката. И ето ги вече тук — извадили Даркесата с буйстване и писъци от тялото на Валкирия, а самата Валкирия — обратно в тялото й. Само че без пулс. Без мозъчна функция. Ръкавицата на Смъртоносното докосване се оказа по-ефективна, отколкото бяха очаквали.

Скълдъгъри задържа длан над устните на Валкирия, в търсене и на най-леко дихание. Отново потупа Диска.

— Не работи. Не работи.

Никой не помръдна, докато Чайна не пристъпи напред.

— Скълдъгъри — нежно се обади тя и постави ръка на рамото му. — Трябва да я оставиш.

Той я игнорира и захвърли Диска към Грейшъс.

— Оправи го.

Грейшъс не можеше да направи нищо, освен да стои там, а Скълдъгъри преплете пръсти и започна да натиска гърдите на Валкирия с длани. Побутване от Донегън и Грейшъс погледна към звездата, заобръща я в ръцете си. Беше нещо като изобретател, но Стефани виждаше на лицето му, че е не специалист по Слънчеви дискове.

Скълдъгъри продължи със сърдечния масаж върху мъртвото тяло на Валкирия. Флетчър изчезна и след секунди се появи със Синекдох. Лекарката веднага приклекна до Валкирия.

— Трябва ни Слънчев диск — каза тя, докато проверяваше за признаци на живот.

— Опитахме — отвърна Чайна. — Не стана.

Синекдох вдигна очи, а цветът изчезна от лицето й. Спря с прегледа.

На Стефани й прилоша.

— Финбар — рече Векс, — можеш ли да установиш присъствието на Даркесата?

— Не се е върнала — вцепенено отвърна Финбар.

— Колко време може да оцелее в сегашното си състояние? Финбар? Финбар, имам нужда да се съсредоточиш.

Финбар го погледна.

— Ама Валкирия…

— Можем да оплакваме Валкирия по-късно — рече Векс. — Трябва да се уверим, че Даркесата няма да се върне.

— Тъй — отвърна Финбар. — Добре. Даркесата е… тя в момента е онова, дето хората му викат свободна единица. Няма да оцелее дълго извън… извън Вал… ъъ, извън тялото.

— Може ли да завземе друго тяло?

Финбар се намръщи.

— Може би някой Долавящ, ако се съгласи или, знам ли, ако го изненада. Обаче ако го направи, тялото ще изгори за часове.

— Никой обикновен магьосник не би могъл да издържи нивото на мощ на Даркесата — обясни Синекдох. Тя се изправи и неохотно остави Скълдъгъри, коленичил на пода. — Валкирия е… беше… потомка на Древните — затова беше специална.

— Семейството ми — обади се Стефани, а очите й се разширяваха. — Те са от същата кръвна линия. Даркесата ще ги погне!

Чайна я погледна.

— Семейството ти е в безопасност. Най-добрите ми Секачи ги пазят, а всеки от тях е въоръжен с нов и подобрен Уловител. Ако Даркесата дори се приближи до тях, ще се окаже в капан. Няма да й позволим да получи и най-малка опора. Валкирия няма да е загинала напразно.

— Тя още не е мъртва — излая Скълдъгъри, без дори да вдига глава от сърдечния масаж, но тя, разбира се, беше мъртва. Всички го знаеха.

Оставаше фактът, че Стефани ги предупреди да не се доверяват на чудото от контакта с Валкирия, а те не я бяха послушали. Може би ако бяха, щяха да успеят да направят по-добър план, да се подготвят малко повече и може би Валкирия щеше да е още жива, Стефани нямаше да плаче с тези горещи сълзи, тези ужасни сълзи, може би нямаше да се налага да разчитат на някакъв магически дефибрилатор, на онова нещо Слънчевия диск, което Грейшъс О’Калахан все още ръчкаше, за да я върне обратно към живота.

Грейшъс затвори задното капаче на Диска, завинти го с джобното си ножче и го метна на Скълдъгъри.

— Пробвай сега.

Скълдъгъри го притисна към гръдния кош на Валкирия. То светна. Символите лумнаха в червено.

Слънчевият диск изписка.

А Валкирия си пое дълбоко дъх и отвори очи.