Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (79)

77.
Жертвата

За новопоявил се град Роърхейвън вече беше преживял значителен брой възходи и падения. Такова славно откриване, вълнението на гражданите, портите, готови да се отворят пред десетки хиляди магьосници, прииждащи от всички краища на света, а сега… Сега градът тънеше в тишина, покорство и тревога. Външната стена, така забележителна в началото, така могъща, днес представляваше димяща, разбита, осеяна с дупки крехка черупка. Хората вече не се разхождаха самоуверено по широките улици. Днес те притичваха бързо, плахо свели очи. Или крадешком, стрелкайки погледи към секачите, които вече не бяха под контрола на Ърскин Ревъл.

Всеки един от тези наплашени роърхейвънци знаеше всичко за плана на Ревъл до най-малките подробности. Дори децата го знаеха. Родителите им им бяха разказвали за него, когато ги завиваха вечер преди сън. Всички в Роърхейвън бяха съучастници в престъплението на Върховния маг. Всички носеха обща вина за него.

— А сега какво да правим, мътните го взели? — промърмори Векс.

Двамата със Сарацен стояха на стъпалата на Убежището. Телата бяха изнесени от улиците, кръвта беше измита, но накъдето и да обърнеха поглед, ги заливаха спомени. А малцината градски жители, които изобщо се мяркаха, държаха главите си ниско наведени, сякаш искаха да останат напълно незабелязани.

— Какво ще кажеш на първо време да издигнем нов щит — предложи Сарацен, — но този път не такъв, който пречи на враговете да влизат, а такъв, който държи хората вътре в града и не ги пуска да излизат? Ще повдигнем на всеки тукашен жител обвинение в съучастничество в убийствата на Гастли Биспоук и Антон Страха и ще превърнем Роърхейвън в затвор. Да видим дали ще им хареса!

Векс не отговори. Не искаше да изрича на глас колко примамлива му се стори идеята.

Бентлито спря отпред, Скълдъгъри слезе, качи се при тях на стълбите и тримата заедно влязоха в Убежището, без да си разменят и дума повече. На Векс не му допадаше мълчанието на скелета. Умълчеше ли се Скълдъгъри така, предстояха лоши работи.

Отне им повече време от обикновено, за да стигнат до залата с Усилвателя — в новата сграда коридорите бяха различни, местата на стаите бяха разменени, всичко беше много по-просторно отпреди. Подминаха медицинското крило, поставено сега под ръководството на доктор Синекдох, и пътем към тях се присъединиха Ловците на чудовища, които вече си стягаха багажа за Токио. Флетчър Рен беше предложил да ги телепортира директно там, както и да им помогне със задачата по залавянето на сукубата, стига да му е по силите. Момчето не искаше да се връща в Австралия. Все още.

Най-сетне се добраха до залата с Усилвателя, влязоха и Инженерът обърна глава да ги погледне.

— Добър ден — поздрави. — Бих ли могъл да ви помогна с нещо?

Тъй като Скълдъгъри не отговори, Векс се зае с обяснението, доволен, че може да се занимае с проблеми, които все пак подлежат на разрешаване.

— Да, би могъл да ни осветлиш по един-два въпроса. Първият въпрос засяга магьосниците, чиито сили бяха увеличени с Усилвателя — някои от тях загинаха, други бяха заловени, но неколцина избягаха. Колко време се очаква да могат да поддържат високото ниво на способностите си?

— Според изчисленията на доктор Роут, не по-дълго от пет седмици.

Донегън изкриви лице от изненада и досада.

— Пет седмици? Тия хора и сега са си откачени. Има ли начин да ги… така де… да ги върнем в предишното положение?

— Доколкото ми е известно, не — отвърна Инженерът. — При всички положения още след първите две седмици ще започнат да изпитват резки временни спадове в нивото на магическите способности. Ако успеете да ги издебнете в подобен момент, не би трябвало да имате проблем със залавянето им.

— Чудесно — промърмори Сарацен под нос.

— Значи нито ти, нито Усилвателят можете да ни бъдете от помощ в това отношение? — попита отново Векс.

— Не, за съжаление.

Векс въздъхна.

— Окей тогава. В такъв случай минаваме към втория въпрос. Четиринадесетте дни изтекоха и вече бихме желали да изключиш напълно Усилвателя, ако обичаш.

— Разбира се — отвърна роботът. — Кой от вас ще даде своя принос към това начинание?

Скълдъгъри завъртя глава.

— Моля?

— А, да — рече машината. — При последния ни разговор тази част от информацията относно изключването на Усилвателя не ми беше достъпна, така че не я споделих. Добре, в такъв случай ще дообясня. Нещата са простички. Ако Усилвателят бъде изключен в рамките на четири седмици след включването си, това може да стане, без да е необходимо да се изпълняват никакви допълнителни условия. Очевидно този срок вече е изтекъл. След неговия край изключването на апарата изисква принасянето на сериозна жертва.

— Каква жертва?

— Душа — отвърна Инженерът. — Дадена доброволно.

Сарацен свъси вежди.

— Какво?

— Избраният човек влиза в Усилвателя, застава ето тук — Инженерът пристъпи на площадката в машината и се обърна с лице към магьосниците. — Смъртта му настъпва мигновено и, както се досещате, безболезнено. При смъртта на тялото душата се освобождава — Инженерът размаха пръсти пред гърдите си, за да изобрази това освобождаване — и бива използвана, за да затвори пукнатината между нашата реалност и Източника на магията, като при това Усилвателят бива напълно и окончателно деактивиран.

Грейшъс скръсти ръце на гърдите си. Изобщо не изглеждаше впечатлен.

— Някой жив човек трябва да се пожертва? Не е ли малко драстично? Все пак става дума за изключването на една машина.

— Няма ли начин да заобиколим това изискване? — намеси се Векс. — Не може ли просто да дръпнем някой шалтер?

Инженерът излезе от Усилвателя.

— Няма как да заобиколим условието. Няма и шалтер. Необходима е доброволно дадена душа.

— Откъде Усилвателят ще знае дали душата е дадена доброволно или не?

— Аз ще знам — отвърна Инженерът. — Съответната душа може да бъде използвана само с мое разрешение, а създателят ми беше изключително прецизен при описанието на изискванията, според които една душа става приемлива за целта. Неговото ясно мнение беше, че апаратът може да бъде използван само като последна мярка. Смяташе, че, веднъж узнал цената на пускането на машината, само истински благороден човек с чисти намерения би поел отговорността да я използва.

— Но ти не си беше на мястото, за да ни предупредиш навреме — намеси се Сарацен, — така че вината е твоя.

— Така е. Но това не променя факта, че Усилвателят може да бъде изключен единствено с помощта на доброволно дадена душа.

— Е? — огледа се Донегън. — Някой да е изпълнен с желание да се жертва, за да изключим това чудо?

Грейшъс направи крачка назад.

— Ъм, имам толкова регистрации онлайн, че ако внезапно изчезна, просто не знам какво ще…

— С колко време разполагаме, за да вземем решение? — прекъсна го Скълдъгъри. — Кога точно Усилвателят ще се претовари необратимо?

— След двадесет и три дни, осем часа, три минути и дванадесет секунди — отвърна Инженерът.

Векс го загледа невярващо.

— Значи, не само, че Даркесата е на свобода — рече, — не само, че из страната сноват деветнадесетима супер магьосници, не само, че всяко едно Убежище на планетата към момента тъне в хаос, ами имаме само двадесет и три дни да решим кой да се пожертва доброволно, за да спаси света? Как, да му се не види, да се справим с всичко това?

— Ще се справим така, както се справяме с всеки друг проблем — прозвуча гласът на Чайна иззад гърбовете им. Магьосниците се обърнаха. Красавицата стоеше на вратата на залата, прекрасна както винаги. — Със забележителен стил и елегантност.

— В момента дори си нямаме Съвет на старейшините — припомни й Сарацен. — Как ще се координираме? Кой командва?

— Отсега нататък няма да се нуждаем от Съвет — отвърна Чайна. — Струва ми се, че този модел вече се изчерпа. Вие не смятате ли така? А относно въпроса кой да командва, мислех, че изборът е очевиден.

Векс сбърчи чело.

— Ти?

— Освен ако не се сещате за някой по-подходящ. Може би ти самият, Декстър? Или Сарацен? А може би Скълдъгъри? Ако някой от вас желае да поеме смазващата отговорност на върховния пост и да изостави свободния си, изпълнен с приключения живот, моля да заповяда.

Векс не отговори. Сарацен и Скълдъгъри също премълчаха.

Чайна се усмихна.

— Така си и мислех. Някой да има други възражения? Не? Сигурни ли сте? Добре тогава. В такъв случай, с огромна неохота и в пълно смирение приемам поста на Върховен маг и се заклевам да използвам цялата власт, която той ми делегира, за да защитавам магическите и смъртните общности в Ирландия, както и — от време на време — за да отмъщавам на онези, които са ми сторили зло в миналото.

Пауза. Красавицата плесна с ръце.

— Ясно. Разбрахме се. Добре, господа, първата ви работа е издирването на избягалите подсилени магьосници. Господин Векс, господин Ру, заемете се. Сигурна съм, че Ловците на чудовища ще ви предоставят помощта си, в случай че ви е необходима.

Чайна обърна поглед към Скълдъгъри и гласът й омекна:

— Детектив Плезънт, на вас възлагам една-единствена задача. Намерете Даркесата. Спрете я, ако можете… Или, ако се наложи, я убийте.