Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (75)

73.
Отчаянието на войната

Войната е ад.

Точно това се въртеше в главата на Кени, докато следваше Патрик Слатъри из хаоса наоколо. Войната е ад, страшна е и как въобще участниците успяваха да разберат в суматохата кой на чия страна е? Видя хора с магически сили да се бият с други хора с магически сили: някои хвърляха огън, от телата на други излизаха лъчи, а беше пълно и с едни такива хора зверове, които мязаха на парцалени кукли с лошо натъпкан пълнеж, търчаха наоколо и се зъбеха на всички. Навсякъде само експлозии, изстрели и крясъци, енергийни лъчи, мечове и тия типове в сиво с косите. Въртележка от объркване, паника, страх и въодушевление. Но най-вече страх.

А после Кени зърна позната фигура — момичето в черно.

— Валкирия! — провикна се, стисна Слатъри за лакътя и му я посочи. Слатъри кимна, камерата се обърна. Кени се потеше, очите му се бяха разширили, знаеше, че изражението му изразява ужас, докато Слатъри никога не беше изглеждал толкова спокоен. Кени му завидя.

Двамата се заеха да заобиколят битката отстрани, без да изпускат Валкирия Каин от поглед. Колкото повече приближаваха, толкова повече познати лица виждаше Кени. Ревъл му беше казал имената им. Декстър Векс, Сарацен Ру, Донегън Бейн, Грейшъс О’Калахан. Окървавени и пребити, но продължаваха да отблъскват противните хора зверове, сякаш това беше най-нормалното нещо на света.

Кени си намери местенце по-встрани от хаоса, клекна и дръпна Слатъри до себе си. Загледаха как Валкирия Каин изстрелва черни светкавици от златната си пръчка, а хората зверове стават на прах още докато тичат към нея. Кени чу как Слатъри изпусна едно тихо „Леле!“ и сам не можа да се сдържи да не се усмихне. Случващото се беше невероятно. Повече от невероятно. То щеше да промени света!

Някой си пробиваше път към тях, движеше се като лавина през битката, разхвърляйки хора зверове и магьосници настрани. После изникна пред тях и Кени буквално зяпна. Мъж, сигурно три метра висок, с голи гърди и ръце, вени се виеха като корабни въжета под кожата му. Беше ужасен. Човек планина с гола глава и длани, създадени да мачкат.

— Шаривари — рече Декстър Векс. Останалите му думи потънаха в шума и крясъците.

Грамадният мъж, Шаривари, пристъпи насред групата магьосници, очевидно без ни най-малко да се притеснява, че е заобиколен от всички страни с врагове. Явно започна разговор, но думите отново изчезнаха в шума. Кени само се надяваше камерата да записва всичко. При обработката на материала щяха да направят всичко възможно да изолират звуковите пътеки и да чуят казаното. Имаше чувството, че разменените между Шаривари и магьосниците реплики засягат изключително важни въпроси.

Внезапно Грейшъс О’Калахан се хвърли напред — дребничък мъж срещу планината, но когато юмрукът му се стовари върху Шаривари, гигантът направи няколко крачки назад. Декстър Векс вдигна ръка и енергиен лъч се заби в рамото на великана, завъртя го на място и почти го събори. Валкирия изстреля една от черните светкавици, но пропусна, затова пък Донегън Бейн запрати свой лъч в гърба на съществото. А после О’Калахан подскочи високо и заби повторно юмрук в челюстта на Шаривари. Гигантът падна.

Кени осъзна, че е затаил дъх. Издиша полека. Това ли беше? Явно да. Грамадният мъж беше съкрушен. Добрите отново победиха.

Шаривари посегна, стисна О’Калахан за глезена и го захвърли върху Валкирия. Двамата паднаха и момичето изпусна златната пръчка. Бейн запрати нов лъч, но Шаривари се претърколи настрани и се изправи на едно коляно. Вените му се издуха и бял лъч изхвърча от дланта му, улучи Бейн в гърдите и го запрати на земята. Ру нападна, размахал меч, но Шаривари се приведе и избегна острието; нападна го и Векс, притиснал дясната си ръка до гърдите, но лявата припукваше, готова за нов изстрел. В следващия момент Кени с ококорени от почуда очи видя Слатъри да се изправя от отсрещната страна на схватката. Мътните да го вземат, как беше успял да иде чак там?

Векс запрати лъч, улучи Шаривари, разтърси го цял, но не успя да го събори. Мечът на Ру блесна и отвори рана на бедрото на гиганта.

Кени замаха бясно с ръка към Слатъри. Беше се приближил твърде много до биещите се. Щяха да го забележат. Слатъри го видя, но не му обърна внимание. Вместо това се премести още напред, за да вижда по-добре.

Оператори! Вярваха, че обективът ги закриля от всяка опасност като щит. Патрик си търсеше белята.

Ругаейки под нос, Кени се запромъква напред. Движеше се приведен, не изпускаше от очи Слатъри и си правеше сметка как най-бързо да стигне до него. Не обръщаше внимание на битката, която се вихреше буквално на метри. О’Калахан се беше надигнал от земята, Бейн също нападаше, но сега Кени гледаше право напред, към колегата си. Щеше да се диви на събитията по-късно, в монтажната, когато всичко свършеше. Първо обаче трябваше да оцелеят.

Стигна до Слатъри, посегна да го сграбчи за лакътя и тогава съскащ енергиен лъч се заби в гърдите на оператора и го уби на място. Партик падна възнак, мъртъв, с широко отворени очи, с изписана на лицето изненада.

Кени го загледа безпомощно.

Обърка се. Това… Вдигна очи, обзет от желание да извика на останалите да спрат да се бият, да им посочи Слатъри, да им каже, че нещата ужасно, ама ужасно се бяха объркали. Но навсякъде около него хората се биеха и умираха и никой не възнамеряваше да обявява край на рунда.

Кени не знаеше какво да прави сега. Какъв беше протоколът в подобни случаи? Смътно си даваше сметка, че най-вероятно е в шок.

Вдигна камерата от земята, обърна я и я насочи към тялото на Патрик. После се изправи и се извърна да заснеме Шаривари. Докато наблюдаваше развоя на битката, нещо започна да се надига в гърдите му. Не беше страх. Вече не. Беше… порив. Порив да се махне надалеч. Да избяга.

Долепи око до окуляра. Видя О’Калахан да удря Шаривари, а Шаривари да поразява с лъч Ру. Вените на великана запулсираха отново и топка от бяла енергия пропусна Векс на косъм, като се взриви до една стена зад гърба му. Ето я и Валкирия, търсеща златната си пръчка, Шаривари също я видя, нова топка енергия излезе от него, избухна и Валкирия Каин… изчезна.

Кени дръпна глава от окуляра на камерата. Момичето го нямаше. Изпарило се беше. Мъртво. Валкирия Каин. Неговият обект на наблюдение. Момичето, което рискува живота си, за да спаси света. Момичето, което отдаде живота си, за да спаси света.

Кени се обърна, побягна и повече не се обърна назад.