Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (51)

49.
Техники за сплашване

Скейпгрейс метеше пода и размишляваше — това ли беше животът му? Такъв ли щеше да остане? Това ли беше върхът на житейската му кариера? Бивше зомби, понастоящем жена, собственичка на умерено вървежна кръчма? Какво се беше случило с мечтите му? Нима сега ги смиташе заедно с праха от пода? Нима ги загърбваше?

Беше мечтал да бъде най-великият убиец, когото светът някога е виждал. Беше мечтал да води огромна орда зомбита. Беше мечтал да бъде маскираният защитник на Роърхейвън. Но сега, докато метеше, го завладя смазваща скръб и той осъзна, че е неудачник. Беше изгубил гордостта си, достойнството си… дори магическата сила не бързаше да се върне при него. Нищичко не му беше останало.

Е, освен кръчмата. Лек лъч във вид на усмивка проби през скръбта. С кръчмата засега не беше оплескал нещата. Какво от това, че не можеше да бъде нито сеещ ужас злодей, нито обожаван герой и спасител? Все още можеше да бъде добър човек. Все още можеше да живее добър живот, особено сега, след като беше захвърлил маската.

Вратата зад гърба му се отвори и влязоха трима мъже, които се заоглеждаха с такъв вид, сякаш заведението им беше бащиния.

— Здравейте, господа — поздрави Скейпгрейс. — Какво мога да ви предложа тази вечер?

— Здравей, Вориен — поздрави първият мъж.

— Познаваме ли се?

— По-важното е, че аз познавам теб, Вориен Скейпгрейс. Трябва да призная, че изглеждаш много добре. Ако не бях слушал толкова разкази за това какво е представлявало предишното ти тяло, щях да се замисля дали аз и ти нямаме някакво по-интимно бъдеще.

— Моля?

— За съжаление — продължи мъжът, — аз съм ги слушал тия разкази за доскорошния ти външен вид. Знам какво си представлявал и като отвратително зомби, и като жалък мъж. Падал си си по големите приказки. Самохвалко си бил. Никога не си постигнал нищо особено. Ти си страхливец, господин Скейпгрейс, а и не си особено умен.

Скейпгрейс не отстъпи.

— Кой си ти, мътните да те вземат?

— Казвам се Мъд^[1] — отвърна мъжът, — а това са приятелите ми, Шън и Багател. Пратени сме да ти отправим едно предупреждение.

— Така ли било?

— Така — потвърди Мъд, кимна към по-едрия от двамата мъже, наречен Багател. Едрият вдигна един стол и го запокити зад бара. Огледалото отзад се пръсна, рафтовете изпопадаха, бутилки се натрошиха.

— Ей! — кресна Скейпгрейс, но Шън го сграбчи и го дръпна назад, а Багател хвърли втори стол право върху току-що измитите чаши.

— Господарю! — изкрещя Бияча и изхвърча от задната стая. Енергиен лъч излетя от ръката на Мъд, улучи Бияча право в гърдите и го запрати в отсрещния ъгъл на кръчмата.

Скейпгрейс се отскубна, залитна и се оказа обграден от три страни.

— Вие двамата сте излизали нощем и сте се забъркали в известни неприятности — рече Мъд.

Скейпгрейс се поколеба.

— Аз… не знам за какво говориш.

— Носили сте някакви смешни маски.

— Като сме имали маски, откъде знаеш, че сме били ние?

Мъд вдигна юмрук срещу му и Скейпгрейс се дръпна рязко назад.

— Добре! Добре! Ние бяхме!

Мъд отпусна ръка и крайно заплашително заразтрива кокалчетата на юмрука си с другата длан.

— Тук сме да те предупредим да престанете да правите тия глупости.

— Ние престанахме! Вече престанахме! Когато влязохте, тъкмо си мислех как вече сме престанали с глупостите. Истината ви казвам. Дори вече не го търсим.

— Кого?

— Сила Надир.

— Сила Надир дори не е в Ирландия, идиот такъв! Никой не знае къде точно се намира Сила Надир, но не е в страната и категорично не е в Роърхейвън. Също така трябва да забравите всичко за Крейфън Сигнет.

— За кого?

Мъд се усмихна.

— Така те искам.

— Не, сериозно — продължи Скейпгрейс. — Кой е Крейфън Сигнет? Да не би да е другият маневрист? Той ли доведе онова кучеподобно същество? Защото едно кучеподобно нападна Бияча. Той нарочно ли го е довел, или то случайно се е промъкнало с него при някоя от маневрите? Този Крейфън защо маневрира? Какво въобще прави в града? Къде изчезват всичките хора, за които очевидно няма място по къщите?

— Задаваш въпроси, които не трябва да бъдат задавани.

— Така ли?

— Поръчаха ми да те предупредя да не си вреш носа, където не ти е работа. Аз поразпитах, споменах името ти тук-там и всички в един глас ми казаха, че си страхливец и идиот. Казаха ми също, че малко силни думи и трошене из кръчмата веднага ще те накарат да клекнеш. Но нещо ми подсказва, че май съм те подценил. Заръчаха ми да те убия само в краен случай.

— Чакай сега — спря го Скейпгрейс. — Да ме убиеш?

— Избра неподходящ момент да се правиш на куражлия.

Скейпгрейс присви очи.

— А ти избра неподходящ момент да ме сплашваш.

Със скоростта на кобра Вориен замахна към Багател и го фрасна много силно по ухото. Приведе се под удара на Шън и се извъртя, ритайки доста несръчно във въздуха. Мъд също замахна, улучи Скейпгрейс в брадичката, Вориен размаха разтреперано ръка във въздуха и падна. Тримата биячи го загледаха от горе на долу.

Тогава вратата се отвори отново и всички се обърнаха натам.

— Извинете — продума учител Пинг, — но днес имам занятие с госпожица Скейпгрейс.

— Чупката, старче — отвърна Мъд.

Пинг се потътри напред.

— Съжалявам, но слухът ми вече не е като едно време. Какво казахте, моля?

Багател му пресече пътя.

— Каза ти да се махаш.

Пинг се взря в Багател, примигвайки любопитно.

— Леле, леле. Ама че си висок. Както казваше благородният ми баща, колкото е по-високо дървото, толкова по-тежко пада.

Багател го сграбчи за халата, а изпъстрената със старчески петна ръка на Пинг се сключи около китката му. Старецът завъртя и натисна леко напред, Багател изпищя и се срина на колене. Преди Мъд и Шън въобще да успеят да реагират, Пинг зашлеви лениво Багател. Той се килна настрани и се свлече на пода.

Шън се хвърли към стареца, който избегна ритника му и на свой ред го препъна. Докато Шън падаше, Мъд изстреля енергиен лъч. Пинг само отстъпи, подхвана тялото на падащия мъж и го бутна на пътя на лъча.

Мъд изруга, опита се да отстъпи, но Пинг вече беше твърде близо. Мъд пробва да го удари, но не го улучи. Опита се и да го ритне, отново безуспешно. А след това беше сграбчен, подхвърлен във въздуха и в крайна сметка се приземи на главата си.

Скейпгрейс се изправи на крака, а Пинг се обърна към него.

— Това беше изключително — рече Вориен.

— Това — поправи го Пинг — беше кунгфу. Добре ли си?

— Да.

— И аз съм добре! — простена Бияча от ъгъла.

— За това пък на никого не му пука — сряза го Вориен. — Дойдоха да ме убият, защото се доближих твърде много до истината. Трябва… трябва да минем в нелегалност.

— Не се бой — отвърна Пинг. — Аз ще те пазя.

— Ъм, не смятам, че ще мога да ти плащам за това.

Пинг се засмя тихичко, протегна се и притисна дългия си кокалест показалец до устните на Вориен.

— Аз не помагам на госпожица Скейпгрейс за пари. Помагам й от любов.

Скейпгрейс зяпна.

— Какво?