Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (49)

47.
Ажуога

В Мапуто цареше хаос.

Не и на пръв поглед, разбира се. Улиците бяха изпълнени с шум и суетня, които Флетчър вече асоциираше с това място в резултат от предишните си пет-шест посещения в Мозамбик. Що се отнасяше до смъртните, за тях нищо не се беше променило. Техният живот си вървеше нормално. Но за магьосниците… Техният свят се беше обърнал с главата надолу.

Върховен маг Убунту и старейшините му бяха хора могъщи и мъдри. Мнозина ги критикуваха, че твърде бавно вземат ключови решения, но тримата обикновено действаха в най-подходящия момент, а това — според Флетчър — беше наистина важното. Сега обаче старейшините бяха мъртви, убити в съня си. Заместниците им полагаха всички усилия да удържат положението — стараеха се африканските Убежища да не се разпаднат в целия този хаос, но едновременно си отваряха очите на четири да не би Върховният съвет да се възползва от слабостта им и да ги нападне. Засега се справяха добре. След нападението на уорлока, при което бяха загинали осемнадесет души, африканското Убежище беше изтеглило всичките си хора и ги беше събрало заедно, за да се възползва от обединените им сили. Върховният съвет пък също се въздържаше от действия, поне доколкото Флетчър можеше да прецени. Никой не желаеше да дразни звяра Африка, докато е ранен, раздразнен и оголил дългите си зъби.

Всичко това обаче означаваше, че момчето и Ловците на чудовища не можеха да разчитат на никаква помощ от страна на мозамбикското Убежище при търсенето на уорлока. Донегън Бейн явно нямаше нищо против. Той имаше приятели по целия свят, мнозина от тях — със забележително лоша репутация. Точните хора, които да им помогнат в случая.

Пред бара, в който ги беше довел Донегън, спря климатизирана лимузина и тримата влязоха вътре, като се настаниха един до друг на едната дълга седалка. Срещу им седеше красива жена, облечена в бели ленени дрехи.

— Аз съм Ажуога — рече жената, когато лимузината потегли. — Вие се интересувате от уорлока.

— Така е — отвърна Донегън. — Това са Флетчър Рен и Грейшъс О’Калахан, а аз съм Донегън Бейн. Благодаря, че се съгласихте да се срещнете с нас.

Ажуога се усмихна с блестяща усмивка.

— Удоволствието е мое, господин Бейн. Голяма почитателка съм на книгите, които вие с господин О’Калахан пишете. И Флетчър Рен, последният телепортатор. Чест е да се намирам във ваше присъствие.

— Благодаря ви, че ми се усмихнахте — отвърна Флетчър, а Ажуога се разсмя.

— Такова удоволствие сте вие, млади господине. Слушала бях за косата ви, но не и за чара ви! Бъдете спокоен, когато аз разказвам за вас, няма да спестявам подробностите. Но чуйте ме само, толкова време губя да ви се възхищавам и да ви притеснявам! Дошли сте по работа. Имате въпроси.

— Така е — отвърна Донегън. — Преди няколко дни в покрайнините на града един уорлок е убил осемнадесет души магьосници, в това число и най-добрия долавящ на вашето Убежище. Покушението срещу Съвета на африканските старейшини явно е изместило фокуса на вниманието ви, но много бихте ни помогнали, ако споделите всяка информация, която имате за уорлока. Моят приятел ме увери, че вие, госпожо, разполагате с отлични връзки.

— Хората разговарят с мен — усмихна се нежно Ажуога. — Доколкото знам, убийствата на магьосниците и на долавящия не са били основната цел, с която уорлокът е дошъл в Мозамбик.

— А знаете ли каква е била основната му цел? — попита Грейшъс.

— Договаряне на сътрудничество — отвърна Ажуога. — В Ирландия уорлокът вече е водил разговори със Стариците на студената прегръдка, но те са твърде уязвими, отказали са да се присъединят към армията на Шаривари. След това уорлокът е заминал за Швеция и е разговарял с Девиците на новата зора, но те са твърде мекушави, отказали са да се присъединят към армията на Шаривари. Тогава Шаривари лично дойде тук, за да говори с Невестите на кървавите сълзи, а Невестите са силни и Шаривари е установил, че са склонни да застанат на негова страна.

Донегън повдигна вежда.

— Самият Шаривари ли е избил магьосниците? Дошъл е тук лично? А Невестите, те… са се съгласили да го подкрепят?

— Точно така — отвърна Ажуога. — Доколкото разбирам, Шаривари търси война. Иска уорлоките и вещиците да се изправят заедно срещу онези, които са дръзнали да ги преследват. Когато приключил работата си с Невестите, Шаривари дошъл тук, за да намери долавящия и да изтръгне от него информация за Отдел Х. Кажете ми, вие какво знаете за Отдел Х?

— Знаем, че не съществува — изстреля Грейшъс.

— О, и аз знам, че не съществува — отвърна Ажуога, — но слухове за него се носят още от края на Втората световна война. А слуховете все водят началото си отнякъде.

— Отдел Х е градска легенда, нищо повече — каза Донегън.

— Разбирам. Да, естествено. Но къде е щабквартирата им? В Дъблин или в Лондон? Чувала съм, че е в Дъблин.

— Отдел Х няма щабквартира — сбърчи чело Флетчър. — Отдел Х не съществува.

Жената продължи леко да гали бедрото си. Флетчър беше почти сигурен, че го сваля. Страхотно. Но го правеше твърде очевидно, направо пред Бейн и О’Калахан, който никак не изглеждаше доволен. Всъщност и двамата Ловци в момента гледаха Ажуога с нещо, което силно напомняше на подозрение. Флетчър се позамисли и реши, че имат право. Жената продължаваше да гали бедрото си. Дори се накланяше напред към момчето. Не че Флетчър я винеше, че го е харесала. Той си беше прекрасен, косата му беше направо неповторима. Но дори и при това положение, поведението на Ажуога определено беше странно. Ако Флетчър пренебрегнеше животинския си магнетизъм и се съсредоточеше върху…

Внезапно в ръката на жената блесна нож, тя замахна към гърлото на момчето, а Бейн и О’Калахан се хвърлиха върху нея, а Флетчър се телепортира…

… но взе и останалите в колата със себе си и сега четиримата се появиха обратно в долината пред Твърдината, в лагера на Мъртъвците. Оказаха се заобиколени от ирландски магьосници.

Ажуога дръпна момчето към себе си, Флетчър се помъчи да се освободи. С ъгълчето на окото си мерна Валкирия да тича към тях, сенките вече се усукваха около юмрука й, а после ножът на Ажуога блесна отново, Флетчър се телепортира инстинктивно, после се телепортира пак и пак, мъчейки се да отърси жената от себе си, да я откъсне от тялото си, а после почувства как острието на ножа се притиска силно до гърлото му и Ажуога кротко прошепна в ухото му:

— Спри.

Флетчър спря. Бяха насред някаква пустош в Тексас. Тук беше ранна утрин.

Ръката на Ажуога с ножа не помръдваше.

— Щом ти кажа — рече тя, — ни телепортираш обратно на мястото, откъдето ви взех. Не се притеснявай, няма да срещнем нежелани елементи.

Флетчър не се чувстваше никак смел. В него се бореха различни чувства, но смелостта не беше сред тях. Дори и при това положение обаче се чу да казва:

— Ако ще ме убиваш, давай да свършваме.

Ажуога го дари с поредната от блестящите си усмивки.

— Не искам да те убивам, Флетчър. Та ти си последният телепортатор, защо ще искам да те убивам? Не, не. Уверявам те, искам само да те отвлека.