Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (45)

43.
Под прикритие

Скейпгрейс изпълняваше мисията си за опазване на сигурността в Роърхейвън като излизаше да патрулира нощем с присвити очи и душейки енергично. Злото имаше мирис, направо вонеше, и ако на света съществуваше нещо, което да отведе Вориен до Сила Надир, то това беше собственият му нос. Може би.

Много му харесваше да си има нос. Докато беше само глава в буркан, беше прекарал сума ти време без тази екстра и сега май-май залагаше твърде много на новия си и истински нос. Дали обикновеният нос можеше да надушва злото? Не знаеше.

— Може би трябва да се държим за ръце — предложи Бияча.

Скейпгрейс се начумери срещу му.

— Какво?

— Нали сме под прикритие, господарю. Ние сме влюбена двойка, излязла на вечерна разходка. А влюбените двойки се държат за ръце.

— Няма да се държим за ръце!

— Ами на някого може да му се стори подозрително, господарю.

Противно на здравия си разум Скейпгрейс позволи на Бияча да го хване за ръка и двамата продължиха напред.

— Прекрасна нощ, нали? — обади се Бияча.

— Млък.

— О, мисля, че трябва и да си приказваме, господарю. Може да предизвикаме подозрения, ако не си приказваме.

Скейпгрейс съвсем се навъси.

— Хубаво! Да, прекрасна нощ. Хубава луна. Хубави звезди. Хубав град. Всичко е хубаво.

— Смятате ли, че бихте могли да останете тук цял живот, господарю?

— Моля?

Към тях зави кола.

— Трябва да се целунем, господарю.

— Няма да се целуваме!

— Може да изглежда подозрително, ако не се целуваме.

Колата приближаваше, Бияча се обърна към Вориен, приведе се към него нацупил устни, а Скейпгрейс се наклони назад с устни, стиснати плътно в гневно изражение. Очите на Бияча бяха затворени, а веждите — изразително повдигнати. Скейпгрейс сложи ръка на лицето на идиота и го избута от себе си. Колата отмина, но под светлината на преминаващите фарове, Вориен видя нещо.

Пред тях през сенките се прокрадваше самотна фигура. Стройна, облечена в черно. Жена. Скейпгрейс изблъска Бияча и се запромъква след набелязаната жертва. Обожателка на Сила Надир навярно? Беше чувал за такива луди, които се чувстват силно привлечени от серийни убийци. Може би тази жена не беше единствената с подобно увлечение. Може би бяха десетки. Стотици. Възможно ли е жителите в целия град да изповядват един-единствен общ култ и да се подчиняват на всяка отровна дума на Надир?

Скейпгрейс се насили да продължи напред. Страхът нямаше място в сърцето на защитника на Роърхейвън.

С препъващия се по петите му Бияч, Вориен проследи жената до малко открито пространство зад една редица къщи. Жената спря и преследвачите приклекнаха ниско.

Бияча се изгърби, клекнал зад Вориен и прошепна:

— Това… мадам Мист ли е?

Още преди да доизслуша въпроса, Скейпгрейс вече беше зърнал черния воал и раменете му увиснаха. Мист беше старейшина. Да, страшничка жена си беше и от нея вътрешностите на Вориен буквално изстиваха, но все пак не би могла да има нищо общо с такъв като Надир. Разочарован, той се обърна да си върви, но в последния момент се върна на мястото си, защото пред Мист от нищото изникна мъж. Образът му трепкаше.

— Той маневрира! — зашепна възбудено Бияча. — На това ми прилича! Трябва да е той, господарю! Това е Сила Надир!

Фигурата на мъжа престана да трепка във въздуха. Беше дребен, слаб, носеше дълго палто и чадър, от който капеше вода, сякаш допреди миг е бил под пороен дъжд. Скейпгрейс се взря в лицето на врага си. Не можа да види кой знае какво в тъмницата, а и беше доста далеч, но този факт ни най-малко не провали драматизма на момента.

Мъжът и жената си размениха няколко думи, после мъжът подаде чадъра на Мист, която го разтвори над главата си, въпреки че небето горе беше кристално ясно. После мъжът я улови за ръка, образът на старейшината затрепка и изчезна, оставяйки непознатия мъж сам.

Скейпгрейс свали маската от лицето си и Бияча последва примера му.

Мъжът пое нанякъде и двамата роърхейвънски отмъстители се запрокрадваха след него из мрака, привели ниско глави.

Известно време вървяха успоредно с него, а после Скейпгрейс подаде редица неразбираеми сигнали с едната си ръка.

— Ръката ли ви заболя, господарю? — съчувствено прошепна Бияча.

Скейпгрейс го изгледа намръщено.

— Да го нападнем!

— О — отвърна Бияча, като гласът му прозвуча по-загрижено от обикновено. — Окей. Ако смятате, че е добра идея.

Скейпгрейс не си даде труд да му отговаря. Припълзяха още по-близо до мъжа, Вориен скочи, налетя върху му и го блъсна изотзад. Бияча се хвърли върху им, ревейки от страх, и тримата се извъргаляха на земята. Скейпгрейс се изтъркаля настрани и блъсна Бияча върху непознатия.

— Махни се от мен! — изкрещя мъжът.

Скейпгрейс го изгледа подигравателно от горе до долу.

— Иска ти се!

— Да, иска ми се! — изпъхтя мъжът.

— Селски идиот, остани на място.

Бияча изскимтя нещо за Здравеняка, но се подчини. Скейпгрейс сложи крак на гърба му, натисна го надолу и мъжът под двамата изпухтя.

— Какво искате, бе, хора?

— Справедливост! — обяви Скейпгрейс. — Свят, в който невинните са свободни да се радват на живота, спокойни в увереността си, че няма да бъдат убити по ужасяващ начин от смахнат, прескачащ из измеренията сериен убиец!

— Ти… мислиш, че аз съм Сила Надир?

— Знам, че ти си Сила Надир!

— Аз не съм Сила Надир!

— Това е нещо, което само Сила Надир би казал.

— Нищо подобно! Това би го казал всеки, който не е Сила Надир!

Скейпгрейс се замисли. Разумно казано. После поклати глава.

— Добър опит, Надир, но няма да ме надвиеш с манипулативни аргументи. Аз съм Рицаря на мрака и бурята, аз съм защитникът на Роърхейвън и не се подчинявам на логиката!

— Аз не съм Надир, идиотке!

— Кой си тогава? И къде изпрати мадам Мист?

Мъжът го изгледа злобно.

— Видели сте ни?

Скейпгрейс пак се захили подигравателно.

— Аз виждам всичко.

— Тогава ти си една мъртва жена.

Подигравателната усмивчица се стопи.

— Моля?

— Не те знам коя си, но ако шпионираш мадам Мист, значи не ти остава да живееш дълго. Разбере ли, че я дебнете, мадам Мист ще дойде и ще ви намери. Няма къде да избягате, навсякъде ще ви спипа.

— Чакай сега…

— Мислиш ли, че те ще допуснат двама кретени с маски да им провалят плановете? Имаш ли представа какво са сторили, за да стигнат дотук? Имаш ли представа какво са готови още да сторят?

— Кой какво е готов да стори?

— Господарю — обади се Бияча, — смятам да стана. Този човек ме плаши.

— Планират това от сто години — продължи мъжът и задиша по-леко, тъй като Бияча се дръпна от него. — Имат връзки по цялото земно кълбо. Имат хора навсякъде — мъжът се изправи на крака и загледа отмъстителите. — Нямате ни най-малка представа, направо ви е бедна фантазията до какви дълбини на низостта са паднали. Не знаете какво са готови да рискуват.

— И какво по-точно са готови да…?

— Унищожение — продума мъжът. — Изтребление. Търсите Надир, нали? Той не е тук. Но вместо него намерихте собствения си край.

— Няма такова нещо — настоя Скейпгрейс. — И изобщо не сме шпионирали мадам Мист. Просто я зърнахме веднъж, това е. Наистина, няма нужда да й казвате, няма нужда на никого да казвате. Стана грешка. Помислихме ви за Сила Надир. Очевидно, вие не сте Сила Надир. Дълбоки, искрени извинения от нас! Ето, нищо не е станало! Пътищата ни тук се разделят, всеки продължава да си живее живота и никога не отваря дума за тазвечерната ни среща.

— Моля ви, не ни убивайте! — примоли се Бияча.

— Твърде късно е за това — отвърна мъжът.

Тогава на Скейпгрейс му хрумна идея.

— Бягай! — рече той на Бияча и сам хукна.

Докато тичаха през задните улички на Роърхейвън, Вориен смъкна маската от лицето си и я запокити в тъмнината.

Ха да видим как щяха да го намерят сега!