Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (38)

36.
Кръвозагуба

— Извинете, че ви прекъсвам — каза Амалия, — но нали помолихте да ви държа в течение за събитията във Франция. Имам новини.

Илори Ретисънт остави настрани доклада, който четеше, и покани с ръка жената да влезе в кабинета й. Помещението беше малко, пълно с книги и миришеше на стара хартия и топла кожа. След смъртта на Куинтин Стром, Котернъс Оуд се беше преместил в покоите на Върховния маг, а Палавър Грейвс — новият старейшина в Съвета — побърза да сложи ръка на стария кабинет на Оуд. Такъв си беше Палавър — човек с вкус към победата, дори и най-дребната, и Илори го остави да се наслаждава на постижението си. Бездруго кабинетът на Оуд никога не й се беше струвал привлекателен в никакво отношение — беше твърде голям, твърде студен и твърде близо до тоалетните.

— Мъртъвците са проникнали в аванпоста близо до Улфсонг, точно както предвиждахме — почна Амалия. — Хората на Върховен маг Мандат са щракнали подготвения капан.

Илори повдигна вежда.

— По изражението ти съдя, че от момента на щракването на капана нещата са спрели да се развиват по нашия предварителен план.

— Не разполагам с всички подробности, но по всичко личи, че Мъртъвците са получили помощ от външни сили.

Илори се отпусна назад на стола си.

— Австралийците?

— И африканците.

— И те ли?

— Боя се, че да. Мъртъвците са избягали. Отнесли са със себе си Инженера.

Илори я загледа втренчено.

— Върховният маг знае ли?

— Да, осведомяват го в момента.

— Сега ще стане весело — промърмори Илори. — Благодаря ти, Амалия. Може да се връщаш към задълженията си.

Амалия излезе, а Илори стана, метна наметалото на раменете си и го закопча с брошката, която указваше положението й в Съвета. Оправи си косата и си сложи съвсем мъничко червило, а после излезе в коридора. По пътя срещна Грейвс и той с крайна неохота тръгна рамо до рамо с нея.

— Чули сте, както разбирам — рече й, мъчейки се да я принуди да върви по-бързо.

Илори не ускори крачка.

— Чух, Палавър. Не си единственият човек с шпиони, които му шепнат на уше.

— Едва ли бих употребил думата „шпиони“, старейшина Ретисънт. Между другото, как се чувствате? Виждате ми се уморена. Навярно трябва да си отдъхнете.

Илори му се усмихна.

— Трогната съм от загрижеността ти. Сигурно наистина изглеждам уморена. Много работя — стигнаха до кабинета на Оуд и Палавър отвори вратата пред Илори. — Ти обаче имаш прекрасен отпочинал вид — довърши си изречението магьосницата и подмина колегата си.

Грейвс влезе начумерен подире й.

Върховен маг Котернъс Оуд стоеше прав с лице към френския прозорец и се взираше в панорамата над Лондон. Повечето Убежища по света се намираха основно под земята, но преди тридесет години Куинтин Стром реши да започне да строи на височина, а не да се окопава по-надълбоко. Отвън сградата не беше нито достатъчно красива, нито достатъчно грозна, че да привлича нечие внимание. Откъм улицата великолепният прозорец, през който сега гледаше Оуд, изглеждаше тесничък, а човек отвън виждаше зад него просто празна сива стая.

— Мандат оплеска всичко — рече Върховният маг, без да откъсва очи от грамадния град. — Не знам как изобщо е възможно. Тоя човек има талант да се проваля, дори и да е застанал на прага на успеха.

— Австралийците и африканците… — почна Палавър, но замълча.

— Знам за проклетите австралийци, знам и за проклетите африканци! — Оуд се извърна рязко и хвърли изпълнен с презрение поглед на мъжа до Илори, който от своя страна буквално се спаружи. — Намесата им не трябваше да има никакво значение. Ако човек успее да примами Мъртъвците да влязат в капан, то трябва да ги убие на секундата! Да взриви сградата заедно със себе си, ако се налага. Не да се опитва да ги плени живи. Не да се опитва да ги победи. Просто трябва да ги ликвидира! С един бутон. После — взрив. Вместо това Мандат изкарва всичките си магьосници и всичките си секачи, слага ги да чакат в засада, а след това, когато Мъртъвците им изскачат от някакво непредвидено място, всичките тия хора почват да се боричкат помежду си за славата да пленят някого от великите герои. А после, както вече отбелязахме… идват проклетите австралийци и проклетите африканци.

— Трябва да се свържем с тамошните Убежища — обади се Илори.

— Опитваме се — отвърна Оуд. — Засега не вдигат телефона. Закъсняхме. Знаеш, че закъсняхме, Илори. Те вече демонстрираха на чия страна застават. Недвусмислено.

— Значи отсега нататък са наши врагове — отвърна магьосницата — и ние ще се разправим с тях. Отпреди знаехме, че е твърде вероятно Люлките на магията да се съюзят помежду си.

— Така е, но от това не ми става по-леко — отвърна Оуд и рухна в стола си зад бюрото. — Мътните да те вземат, Грейвс, стига си ми висял тука да се цупиш. Дай принос към разговора!

Палавър пламна.

— Да, Върховен маг, разбира се. Не трябва да забравяме, че Мъртъвците са успели да си присвоят и Инженера.

— А, да, и това! — кресна Оуд. — Проклетият Инженер! Подмамваш ги в капана с нещо, което искат — е, хубаво! Дори и ако ги изпуснеш, най-малкото, което можеш да сториш, е да им попречиш да отнесат това нещо със себе си! Имаме ли изобщо някаква идея къде са избягали?

— Боя се, че не — отвърна Палавър и наведе засрамено глава.

— В ръцете ни бяха — мърмореше Оуд. — Ревъл и Биспоук. Двама от тримата ирландски старейшини. Задачата на Мандат беше да не оплеска нещата и току-виж войната щеше да свърши, преди да е започнала.

На вратата се почука и влезе Мериуин, администраторката на английското Убежище.

— Извинете ме, старейшини. Японският Върховен маг моли за съдействие. Ударен ирландски отряд унищожава инфраструктурата на Убежището му по-бързо, отколкото хората му са в състояние да я възстановяват.

— Моля, съобщете на Върховен маг Кумо да се оправя сам. Ние тука водим война.

— Той знае това, господине, и изтъква, че водим тази война с помощта на негови магьосници. Почти не са му останали хора, с които да защитава Убежището си. И той не е единственият с този проблем. Получихме молби за помощ от Сирия, Румъния, Исландия…

— Исландия? — излая Оуд. — Има Убежище в Исландия?

Мериуин дори не мигна.

— Да, господине, и е било нападнато.

Оуд стисна юмруци.

— Нямам време за това! Ревъл праща ударни групи срещу слабо защитените Убежища, защото са му необходими лесни победи. Действия на отчаян човек. От този момент отнасяйте всички такива молби за помощ към старейшина Грейвс. Можеш да се справиш с проблема, нали, Грейвс?

Палавър закима бързо.

— Да, Върховен маг. Разбира се.

— Чу ли, Мериуин? Повече не ме занимавай с подобни неща. Имаш ли да споделиш някаква друга важна информация?

Мериуин обърна страница на клипборда си.

— Генерал Мантис се движи по план, господине. Не докладва за никакви пречки и забавяния.

— Защо всички не могат да са ефективни като Мантис? Говорете каквото щете за странните му навици, обаче това същество има талант да се придържа към всички предварителни времеви разчети. Това ли е? Това ли ти е единствената добра новина днес?

— Опасявам се, че да, Върховен маг — отговори Мериуин.

— Остави ни.

Мериуин се поклони и се измъкна безшумно.

Оуд се извърна към Илори.

— Сподели мнение.

— Флетчър Рен представлява реален проблем — рече магьосницата. — Мъртъвците — също. Ако извадим Рен от уравнението, ирландците ще изгубят възможността си да пращат ударни отряди и да изчезват за секунди. Ако извадим Мъртъвците от уравнението, Ирландия направо ще изгуби водачите си.

— Не всичките си водачи обаче. Мадам Мист е на сигурно в Роърхейвън.

Илори повдига вежда.

— Смяташ ли, че някой извън Роърхейвън ще я последва? Мъртъвците са повече от водачи, повече от воини. Те са символ. Те са живото въплъщение на това, което малка група силно мотивирани и решителни индивиди могат да постигнат срещу значително по-многоброен враг. Доказаха го срещу Меволент. Сега го доказват и срещу нас.

— Не знаех, че си се присъединила към фен клуба им.

— Язвителността не ти отива, Върховен маг. Чувал ли си как говорят собствените ни хора за Мъртъвците? Денем ги споменават с трепет и благоговение. Но нощем? Нощем ги споменават със страх. Образът на Мъртъвците е изтъкан от суеверия и кошмари. Затова и побеждават.

— Кой казва, че побеждават?

— Ние сме пленили или убили едва десетина ирландци, докато само в битката във Франция четиридесет и един души от нашите са изкарани от строя. Ирландците успешно набелязват и нападат продоволствените ни центрове, а ние не можем дори да проникнем през щита им. Разколебават съюзниците ни един по един, а ние и думица не можем да изтръгнем от техните съюзници. Губим, Котернъс. С всеки удар те ни пускат все повече и повече кръв.

— Нямам време за това. Трябва да присъствам на конферентен разговор с останалите Върховни магове от Съвета. Без съмнение Мандат ще донесе от девет кладенеца вода да ни убеждава, че провалът във Франция не е по негова вина. Ще се разменят доста остри реплики и епитети, но нищо конкретно няма да се реши, Илори, до края на деня очаквам от вас двамата да ми представите нова стратегия за действие. Искам предложения как да се справим с австралийците и африканците. Грейвс, от тебе чакам идеи как да открием и елиминираме Мъртъвците. Заемайте се.