Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (36)

34.
Грубо събуждане

Чайна се събуди от това, че някой някъде разбиваше врата.

Тя се претърколи, щракна ключа на лампата и се измъкна от леглото. Крушките грейнаха, красавицата облече копринения си халат и пристегна колана на кръста си. Грабна дамската си чанта и я преметна на гръб така, че каишката да пресича гърдите й диагонално. Нямаше да им трябва много време да се сетят, че е подмамила онзи бизнесмен да си разменят хотелските апартаменти.

Чайна затича нагоре по стълбите към второто ниво точно в момента, в който и нейната входна врата падна разбита. Миг по-късно блесна ярка светлина и се чу изврещяване от болка. Ако си мислеха, че и тя не им е заложила няколко капана, значи не я познаваха добре и сами си бяха виновни.

Самата Чайна ги познаваше, разбира се. Опознавай враговете си, казваше винаги баба й. Красавицата беше идентифицирала преследвачите си на втория ден от гонитбата. Водачът им се казваше Винсънт Фоу, нихилист и наемен бияч, въоръжен с енергийни лъчи. Мърси Чариънт му беше заместничка, психопатка, също използваща енергийни лъчи, които обаче предпочиташе да изстрелва от устата си, а не от ръцете. Така върху лъча се упражняваше по-слаб контрол, но изстрелите бяха значително по-разрушителни. Едрият се наричаше Облоки, долавящ, специализирал се в причиняването на болка. А името на вампира беше Самюъл.

Ако Чайна все още имаше свободен достъп до финансовите си средства, ако Елиза Скорн не беше замразила всичките й сметки, щеше просто да плати на бандата повече от работодателя им и така да си реши проблема с едно махване на кредитната карта.

При сегашното положение обаче не й оставаше друго, освен да продължи да бяга.

Излезе на балкона, притисна се до дясната му стена и докосна символите на бедрата си. На секундата почувства силата, която изпълни мускулите на краката й. Качи се на парапета и скочи на съседния успореден балкон. Голите й нозе изтичаха по него, тя скочи отново на следващия балкон в редицата. Приземи се и веднага деактивира символите, преди магията да увреди мускулите й, отвори балконската врата и се вмъкна в чуждия апартамент.

От долното ниво долетяха гласове. Дочула шум, семейната двойка, наела апартамента, се чудеше какво ли става. Чайна се запромъква в мрака към стълбището. Зад гърба й балконската врата отново се отвори и вътре влезе вампирът, все още в човешки вид. Вторачи се право в магьосницата.

Чайна затича към перилото на стълбите, прескочи го и падна долу. Падна право на двойното легло. Жената изпищя. Чайна се претърколи, като при това случайно фрасна мъжа в окото с лакът. Хвърли поглед през рамо, видя как Самюъл също прескочи парапета и падна след нея, но вместо да тупне също на леглото при ужасената двойка, той се отблъсна от стената наблизо, претърколи се на пода, скочи и затича. Чайна грабна най-близката лампа и я разби в главата му. Той залитна, а красивата магьосница сви пръстите на едната си ръка и с всеки от тях поред докосна символа на другата си длан. Символът засвети в алено и ръката на Чайна се впи в гърлото на Самюъл. Той се изпъна сковано в цял ръст и в следващия миг отхвърча назад.

Магьосницата открехна входната врата и видя, че Фоу и Мърси вече тичат към нея по коридора. Измъкна пистолета от дамската си чанта, освободи предпазителя и излезе срещу им, без да спира да стреля. Изстрелите закънтяха оглушително в тихата дъблинска нощ. Фоу и Мърси се гмурнаха в отворена врата някъде встрани, повличайки и Облоки със себе си. Чайна затича към стълбището и се втурна нагоре.

Блъсна последната врата и изскочи на покрива, пресече го бегом. Стигна до другия му край и погледна надолу. Качи се на парапета. Чу гласове под себе си. Преди да успее да се огледа, червен лъч излетя от грамадната уста на Мърси и изгори ръката й. Магьосницата се завъртя, изгуби равновесие, изпусна пистолета и падна. Опита се да се приземи на долния балкон, но траекторията й се беше изместила. В последния момент протегна ръка, докопа един железен парапет, тялото й увисна рязко и изпука, сякаш рамото й щеше да се измъкне от ставата. Гримасничейки от болка, Чайна остана да виси, полюлявайки се шест етажа над тротоара.

На прозореца под нея беше застанал мъж и я наблюдаваше. Чайна махна към него със свободната си ръка, подсказвайки му да отвори. Мъжът обаче стоеше като закован.

Чайна се насили и му се усмихна, а свободната й ръка се протегна да се хване за друго желязо от парапета. Болката в дясната ръка я пронизваше от глава до пети.

— Отвори прозореца — изрече тя само с устни към мъжа.

Мъжът на секундата се зае да се бори с дръжката. Когато прозорецът отказа да се отвори, мъжът се смръщи, за пръв път откак я беше видял отмести поглед от Чайна и пробва втори път. После отново вдигна очи към магьосницата, клатейки глава отрицателно в отчаяна тревога. Прозорецът не се отваряше.

— Счупи го — рече беззвучно красавицата.

Той кимна, скри се от поглед, а в следващия момент един стол разби стъклото. Мъжът бързо очисти острите парчета, щръкнали от рамката.

— Приготви се да ме хванеш — извика му Чайна.

— Обичам те! — извика мъжът в отговор.

— Докажи го, като ме хванеш — отвърна тя и се залюля. Напред, назад, набирайки инерция, протягаше крака възможно най-далеч в едната посока, после — в противоположната, а когато усети, че китките й вече не издържат, се залюля напред и се пусна — а в следващия момент добрият мъж долу я улови в прегръдките си.

Издърпа я вътре при себе си, падна назад, а Чайна падна отгоре му.

— Обичам те — каза й мъжът.

— Толкова си мил — отвърна му тя.

Изправи се, притиснала дясната си ръка до гърдите и изхвърча от стаята. Затича надолу по стълбите и стигна до фоайето точно в момента, в който полицейските коли спираха на улицата. Чайна се обърна и се вмъкна в кухните, усмихна се на готвача, който приготвяше нечий среднощен обяд. Той само изскимтя подире й.

Задната врата я изведе в тясна уличка. Чайна настъпи нещо отвратително и го усети как изцвърча между пръстите на босите й нозе, но продължи да тича. Хвана такси, но издържа само четири минути на обожанието на шофьора, побърза да му хвърли банкнота, измъкна се от колата и отново затича.

Да проникне в затворения мол беше детска игра. Изми си краката, доколкото можа, облече тъмни джинси и широка тениска. Избра си чифт ботуши със стабилни токове и черно яке, прибра косата си на опашка. Подмина сектора с гримовете, без дори да го погледне, и се измъкна незабелязано обратно на улицата.

Ако Елиза Скорн не се беше намесила, Чайна все още щеше да разчита на приятелството на Скълдъгъри. При сегашното положение обаче Убежището беше последното място, където й се искаше да отиде. Щеше да се справи с тия биячи по същия начин, по който се беше справяла с всеки друг проблем в живота си — сама и със стил.