Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (31)

29.
Истинската любов на Танит

Изпод дъските на пода долитаха гласове и разговори, които изпълваха мрака на стаята с полуоформени думи. Танит седеше на пода, окована за радиатора. Дотук с великия й план.

Най-лошото на белезниците не беше това, че се впиваха в кожата й, а фактът, че напълно я лишаваха от магически сили. Държаха магията на косъм извън досега й — подобно на сърбеж, който не можеш да стигнеш, за да се почешеш, или кихавица, която само дразни, но все не можеш истински да кихнеш, за да се облекчиш. Магията беше близо, ах, толкова невероятно близо и въпреки това русата магьосница не можеше да я достигне.

През цялото й тяло премина тръпка и Танит затвори очи. Никога не я беше бивало да стои окована.

После дочу стъпки точно пред вратата. Стъпките спряха, кратко колебание и после — взето решение. Дръжката на вратата се завъртя и вътре пристъпи дребничка магьосница с кестенява коса.

— Но млъкни, сърце! — рече Танит.

Аурора Джейн затвори тихо вратата зад гърба си. Последния път, когато Танит беше срещнала хубавката американка, двете с нея се бяха сражавали срещу орда бесни зомбита в лондонското Убежище. Аурора беше там с Векс и групата му в опит да откраднат последния от Богоубийците, който можеше да бъде използван срещу Даркесата в деня, в който Валкирия щеше да приеме неизбежното и да се предаде пред тъмната си страна. Разбира се, Танит пък беше в лондонското Убежище със своята група в опит да унищожи оръжието и да предотврати това някой да се изправи срещу Даркесата. Хубави спомени имаше от тази мисия.

— Как си, Танит? — попита Аурора. — Вързана за радиатора, а?

— Май, май така изглежда. На теб пък нещо да не ти стана самотно, та си дошла?

Аурора се усмихна леко.

— Не се ласкай повече, че това до нищо добро не води. Сангуайн дойде в съзнание. Все така си виси надолу с главата и три дула сочат право в него. Ако на охраната му им се стори, че планира бягство, ще го гръмнат.

— Че той от часове виси така — отвърна Танит. — Бас ловя, че се е схванал и едва ли си чувства краката. Оня Хабергеън още ли държи щита?

Аурора кимна.

— Опасявам се, че Ловците на чудовища няма да успеят да застрелят никого тази нощ.

Танит сви рамене.

— Не съм и очаквала да стрелят. Те въобще нямат пушки.

Аурора искрено се засмя. Когато търсеха Богоубийците, Ловците на чудовища също бяха в групата на Векс.

— Точно в техен стил. Реджис и Ашионе ги търсят от часове, но О’Калахан и Бейн си знаят работата. Никой не може да ги намери, ако те самите не поискат да бъдат намерени.

— Та, какво е чувството — почна Танит — да се биеш срещу тях, след като само допреди няколко седмици бяхте от една и съща страна на барикадата?

Думите й удариха Аурора по болното място, макар че малката американка се постара с всички сили да скрие това.

— Май ти си експертката по това да се биеш срещу бившите си приятели?

— Да, но в мен има Останка — отвърна Танит. — Това ми е извинението. Всъщност, много се изненадвам, че те виждам. Как въобще се уреди с пост при Мантис след всичко, което натвори напоследък?

— От твоята уста звучи така, сякаш съм извършила нещо много долно. Просто помогнах на едни приятели и заедно с тях се опитахме да направим света по-безопасен за живеене.

— Под „приятели“ имаш предвид Декстър Векс и Ловците на чудовища. С други думи, настоящите ти врагове.

— Преди няколко седмици не ми бяха врагове. Не и официално — Аурора пристъпи към прозореца и надникна навън. — Но Върховният съвет действително не ми се доверява изцяло, ако това е, което намекваш.

— И въпреки това ти се набута да участваш във войната на тяхна страна?

— И на тяхна страна трябваше да има хора с поне малко мозък в главата.

— А сега се изправяш срещу приятелите си.

— Ако си забравила, аз съм американка и повечето ми приятели са американци, а не ирландци.

— Да… Само дето ирландските ти приятели не са тия, дето нанесоха първия удар.

Аурора се обърна да я погледне.

— Ако нямаше Останка в главата, щеше да си в правото си ми ми се правиш на моралистка! Сега обаче няма как твоите думи да ме накарат да се почувствам зле, така че спри да си правиш труда.

— Може и да не си спомням какво беше чувството да изпитваш вина, но много добре знам как изглежда вината, изписана на лицето. А твоето личице, сладка ми Аурора, е от гузно по-гузно.

Аурора я загледа, без да каже и дума повече. После приближи и се наведе над русата магьосница. Ако Танит искаше, можеше да я изрита право в лицето. Аурора добре го разбираше. Но й беше все едно.

— Ако бяхте дошли само вие двамата със Сангуайн — рече американката, — щях да те оставя да изгниеш в тия белезници, а него — да го застрелят, когато се опита да побегне. Но Грейшъс и Донегън са някъде наблизо, а те пък са достатъчно глупави, че да се пробват да ви измъкнат, а Мантис пък е твърде умен и твърде опитен, за да допусне това. Затова, ако Ловците дойдат да ви спасяват, най-вероятно ще загинат.

— Та, пак да попитам: защо си дошла, Аурора?

— Спри да ми се хилиш така нагло и ще ти кажа.

— Дадено.

Аурора въздъхна.

— Ще ти помогна да избягаш.

— Време беше да си дойдем на думата.

— Приемам, че си пратила гаджето си да обезвреди телепортационната система на хотела, нали? Знаеш ли дали е успял да го стори?

— За съжаление така и не успя да ми каже.

— До полунощ остават петнадесет минути. Ако хотелът си остане на мястото, Мантис ще почне да ви разпитва и двамата, за да разбере как да задейства системата отново. Стане ли това, аз вече няма да имам достъп до теб.

— Затова просто отключи белезниците, дай си ми меча и ме остави сама да избягам.

— А как ще се добереш до Сангуайн?

— Трябва ми диверсия, нещо за отвличане на вниманието — отвърна Танит. Замисли се, но после лицето й просветна. — Сетих се. Ще ти отрежа главата и ще те хвърля от покрива. Това върши отлична работа, от опит знам.

— Може да се изненадаш, но идеята не ми се нрави.

— Какво предлагаш тогава, Аурора?

— Ще облечеш куртката ми и ще се престориш на мен. Ще кажа на Мантис, че си ме нападнала и не съм могла да те спра. Междувременно ще се опиташ да стигнеш до Сангуайн и да избягате.

— Моят план по си ми харесва. В твоя план не обезглавявам никого, а днес е вторник. Вторник е ден за обезглавяване.

— Ще бягаш ли, или не?

— Добре — отвърна Танит и протегна ръце максимално, за да може Аурора да отключи белезниците. — Ами мечът ми?

— Нали ще се преструваш на мен. Аз не нося меч.

Танит се изправи, вече свободна.

— Ами почни да носиш. Без меча си не тръгвам.

— Няма да е кой знае каква маскировка, ако…

— По-скоро бих изоставила Били-Рей, но не и меча си.

— Добре! — раздразнено отвърна Аурора. — Върви да освободиш Сангуайн, аз ще видя какво мога да направя по въпроса за меча.

Танит се усмихна.

— Видя ли? Ето компромис, от който всички са доволни.

 

 

Слънчевите очила и бръсначът на Сангуайн бяха на земята точно под него. Тримата наобиколили го магьосници бяха очевидно отегчени, но не смееха да свалят очи от увисналия затворник. Оръжията им дори не трепваха. Пръстите им лежаха на спусъците, в случай че пленникът реши да сложи край на живота си с някое необмислено потрепване. Професионалисти.

Танит оцени ситуацията само с един поглед. Беше дръпнала качулката на Аурора надолу, за да скрие лицето си. Дотук нещата се развиваха добре. Лесно се смеси с вражеските магьосници, като си държеше главата ниско наведена. Хората наоколо бъбреха, майтапеха се и никой не й обърна никакво внимание. Щитът на Хабергеън представляваше купол, покрил целия хотел. Магьосникът седеше на земята с кръстосани нозе, положил ръце с дланите нагоре върху коленете си, а точно в момента се прозяваше. Колко полезна беше способността му, но пък колко скучна!

Някъде вън сред дърветата хайка преследваше Бейн и О’Калахан. Танит се надяваше Ловците все пак да се навъртат близо до мястото, което първоначално си бяха определили за среща. По-лошо от това да се върне в Дъблин без Сангуайн, беше да се върне без Ловците на чудовища.

Танит небрежно си проправи път до годеника си, подминавайки магьосници, които вече си поглеждаха часовниците. Оставаха й секунди. Тя полека заобиколи седнал на земята мъж, който тихичко настройваше китарата си, доближи на пет крачки от дървото със Сангуайн и тогава удари полунощ. Хотелът не изчезна и всички очи се обърнаха към тексасеца.

Танит видя златната възможност. Разблъска стражите и изрита Били-Рей в корема.

— Какви си ги свършил? — изръмжа му с най-добрия си американски акцент, а Сангуайн се завъртя безпомощно на въжето, борейки се за въздух. — Казвай как да го поправим!

— По-полека — рече й един от магьосниците стражи и сложи ръка на рамото й.

Танит с едно тръсване се освободи от ръката, като внимаваше да стои с гръб към всички. Тогава вратата на хотела се разтвори с трясък и Аурора Джейн изхвърча навън с меча на Танит в ръце, следвана по петите от Мантис.

— Арестувайте госпожица Джейн! — нареди генералът. — И пазете затворника!

Танит грабна бръснача на Били-Рей, завъртя се, отваряйки го в движение. Изрита магьосника, който я беше докоснал, като в същото време преряза въжето, на което висеше тексасецът. Той рухна на земята, Танит се приведе под един запратен енергиен лъч, ръката на Сангуайн я стисна за глезена и тя се остави да бъде завлечена в подземния студ и мрак.

— Почнах да мисля, че си ме забравила — рече й Били-Рей, когато тътенът на ронещата се пръст затихна.

— Аурора Джейн — прекъсна го Танит. — Тя ни помогна. Трябва и ние да й помогнем.

Не можеше да види лицето на Сангуайн, но си представи изражението му.

— Ти сериозно ли? Скъпа, не си чувствам краката и главата ми се мае. Трябва да остана няколко минути тук, долу, да си възвърна силите.

— Били-Рей, мачът ми е у нея. Не тръгвам без меча.

— Понякога ми се струва, че обичаш меча си повече, отколкото обичаш мен.

Танит не отговори.

Сангуайн я грабна, пръстта се размести и се зарони край тях — двамата отново се движеха, докато над главите им не се мерна светлинка. Танит зърна звезди, после някакви крака, после ръката на Сангуайн посегна нагоре и звездите изчезнаха, а магьосниците — вече трима — пропаднаха пак надолу и студа.

— Аурора — рече високо Танит. — Не се паникьосвай. Ние сме.

От мрака долетя гласът на Аурора.

— Мантис ме откри — избъбри тя. — Отидох да взема меча ти и той ме откри. Казах му, че искам само да разгледам острието. Но май не ме бива за лъжкиня. Но го взех. Меча ти де. Взех го.

— Аурора — отвърна Танит, — добре ли си?

Остър кратък смях.

— Имам малко клаустрофобия. Малко. Съвсем мъничко. Просто се опитвам да не изпадна в паника, това е. Но май не ми се получава — нещо съм дефектна явно. Хип-хип ура за мен! Добре. Сега спирам да говоря.

— Били-Рей — рече русата магьосница, — давай към колата. Бейн и О’Калахан ще ни чакат там.

Потеглиха. Този път по-бързо — тътенът на пръстта край тях беше още по-силен. Танит нямаше нищо против. Справили се бяха. Успешно бяха отрязали единствения път, по който Върховният съвет можеше да вкарва свои хора на ирландска територия. Русата магьосница се усмихна на себе си. Мисията изпълнена. Това вече трябваше да докаже на Валкирия, че Танит също е от добрите.