Дерек Ланди
Последната битка на Мъртъвците (28)

26.
Гонитбата започва

Чайна измъкна стъпалото си от стремето, преметна десния си крак над седлото и леко скочи на тревата. Самур остана на място, когато магьосницата закрачи към криптата. Такъв добър кон беше. От всички коне, които беше притежавала през вековете, Самур й беше любимецът. Чайна разкопча каишката на жокейската шапчица, прихваната под брадичката й, свали я и пътем я закачи на извитата опашка на един от каменните скорпиони, които пазеха входа на криптата. Бутна вратата и пантите изскърцаха. Повече от година не беше стъпвала в това кътче от имота си, а през тази врата не беше влизала от поне двойно повече време.

Щом пристъпи прага, магическите символи, изписани надлъж по стените вътре, засияха меко, хвърляйки топла светлина върху осемте каменни ковчега. С ъгълчето на окото си Чайна мерна и деветия, зейнал отворен и празен. Дори не го погледна. Вместо това спря очи върху ковчега в средата. Върху капака му, както и върху капаците на останалите, беше издълбан семейният им герб — скорпион, стъпил върху три кръга. Кръговете символизираха безизразната пустота на Безликите, а скорпионът — несломимата воля и вечната природа на рода на Чайна.

Арогантност. Арогантност от начало до край. Бабата на Чайна, по-възрастна от майка й само с тридесет години, но в замяна на това пък двеста години по-стара от самата Чайна, се беше нагърбила със задачата на религиозното обучение на децата от целия род. Основната част от догмите бяха стандартни: Безликите са единствените истински владетели на света, смъртните трябва да бъдат унищожени, магьосниците съществуват, само за да служат на великолепната лудост на боговете… Все същата реторика, втълпявана в главите на децата на всички последователи на култа.

Бабата на Чайна обаче, която на свой ред била обучавана в догмите от собствената си баба, прилагаше собствена програма на обучение, за която и дума не се издумваше вън от семейството. Когато Чайна и брат й Блис седяха вечер до камината, баба им им разкриваше същинските факти около култа: обясняваше им, че Безликите действително са луди и напълно непредсказуеми, че според легендите те били в състояние да обладаят тялото на магьосника и да го използват така, както им е угодно. Другите магьосници, учеше бабата малките Чайна и Блис, били просто храна за боговете си, просто малки лодки, застинали в очакване на божествената ръка, която да ги насочи в някаква посока. Но семейството на Чайна вярваше, че това не важи за тях, че те са специални. Вярваха, че са различни. Вярваха, че са толкова умни и силни, че когато Безликите дойдат и ги завладеят, магьосниците от рода на скорпиона ще съумеят да запазят контрол над телата си. Скорпионът никога не изневерява на себе си, казваше баба им. Колко права се оказа.

Блис никога не изневери на себе си. Мълчалив и силен, рядко прибягваше до насилие, въпреки невероятните си физически възможности. Когато напусна рода, го обявиха за предател, за богохулник, говореха, че не бил истински скорпион. Мисълта за предателство ги беше заслепила дотолкова, че така и не разбраха, че Блис се оказа най-истинският скорпион от всички. Единственият, който никога не прие чуждото мнение за чиста монета. Той винаги поставяше въпроси. Съмняваше се. Стигаше до собствени заключения. И затова го заклеймиха.

Чайна също го заклейми, разбира се. Лицемерка. Никога не е била силна като него. Върна се при стадото, затъна в култа, погреба собствените си съмнения под молитви, проповеди и омраза. На всичките старания на Блис да я спаси, да я откъсне от лудостта, тя отвърна с няколко опита да го убие собственоръчно. А дори и когато сама прозря истината и напусна култа, гордостта и упорството й вече бяха изградили непреодолима стена между двамата. Защото тя беше Чайна Сороуз, а Чайна Сороуз не иска прошка от никого.

Истината беше, че Чайна беше изгубила брат си дълго преди онзи Безлик да го разкъса и то го беше изгубила по своя вина. И ето я сега, последната от рода, изправена над ковчега му — едно от последните семейни притежания, които беше успяла да спаси от вендетата на Елиза Скорн. Дори не знаеше защо беше дошла в криптата днес. От самота може би? Самата мисъл я накара да се усмихне. Ако на света имаше човек, заслужил да прекара вечността в самота, то това без съмнение беше тя. Да, отново самосъжаление. Истински лукс. Определено през последните дни буквално тънеше в него.

Забеляза, че единият й лъснат до огледално ботуш се е изцапал с кал, вдигна крак и я остърга в ковчега на баба си. Отровно създание беше баба й и точно като всички отровни създания беше най-опасна в смъртната си агония. Чайна още чувстваше костеливите пръсти, стиснали гърлото й, още виждаше изпепеляващата омраза в онези очи. Смъртта на баба й не беше лека, не беше и бърза, но в края на краищата си беше истинска смърт, а това беше важното.

Красивата магьосница се обърна и излезе от криптата и тъкмо слагаше отново жокейската шапчица, когато до слуха й достигна рев на мотоциклетни мотори. Тя се свъси леко и пристъпи до живия плет. През усуканите клонки и гъстите листенца зърна цветове. Движение. Мотоциклетисти в имота й. В нея се надигна леден гняв. Прекрачи до малка просека в плета и погледна отново. Четирима, всичките без каски. Двама мъже със среден ръст — единият приличаше на счетоводител, а другият, тъмнокос и небръснат, очевидно беше водачът на групата. Третият мъж беше огромен, с мръсна, сплъстена коса и ръце като дънери. Жената имаше къса, щръкнала във всички посоки коса и се смееше с жесток смях. Това не бяха обикновени нарушители. Тези хора бяха дошли с точно определена цел.

Счетоводителят се огледа, докато очите му не срещнаха очите на Чайна. За един-единствен миг магьосницата узна всичко, което трябваше да се знае за него.

Вампир.

Красавицата се завъртя и хукна към коня. От другата страна на плета двигателите ревнаха. Крак на стремето, другият — прехвърлен през гърба на коня, за секунда Чайна беше на седлото и препускаше, земята полетя под бързия равномерен ритъм на конския бяг.

Мотоциклетистите бяха сред ливадата зад гърба й. Чайна насочи коня право напред, смушка го и прелетя над пътната канавка. Единият моторист се опита да я последва, изхвърча във въздуха и моторът му свърши, паднал в плета. Останалите завиха в търсене на порта. Чу се вик и моторите забързаха към най-близкия проход през бодливите клони.

Чайна препускаше по изровена от трактор широка бразда, следваше я по дължината на ливадата. Зад нея колелата на моторите са въртяха гневно и хвърляха кал. Един от мотоциклетите се откъсна напред, изпревари останалите и започни да я настига. Мотористът бръкна в джоба на якето си и Чайна мерна дръжката на пистолет. Без да изпуска юздите, магьосницата смъкна жокейската шапчица от главата си и с рязък замах я запрати в лицето на преследвача. Кръв пръсна от разбития му нос, моторът рязко изви и се преобърна. Чайна не си направи труда да види как преследвачът й пада.

Сега я догонваха другите мотори. Тя препускаше право срещу плета напред, в движение се приведе и ръцете й затърсиха символите, които бавно — и напълно безболезнено — беше издълбала в кожата на коня. Докосна ги, те мигом станаха горещи и засветиха.

Две грамадни, великолепни, електриковосини крила изникнаха от плещите на животното, разгънаха се, един от мотористите изруга, друг се преметна и падна, конят препусна по-бързо, скочи, вдигна се от земята и полетя над плета, а огромните крила биеха въздуха. Чайна полетя с него, прегърнала шията му, насочвайки го над ливади, поля и синори. Хвърли поглед назад и видя как моторите обръщат и се изтеглят обратно към пътя.

Полека снижи полета на животното, насочи го към двора пред конюшните, земята приближи и изведнъж ритмичният тропот на копита замени плясъка на крилата. Магьосницата прокара пръсти по символите и крилата се стопиха, оставяйки само измамни за окото светли ивици във въздуха. Чайна улови отново юздите, дръпна ги, спря и скочи от седлото, викайки слугите на помощ. После целуна коня по шията, потупа го окуражително, подаде юздите на човека, който се грижеше за животните и хукна към колата си. Двигателят изръмжа, гумите се завъртяха диво и магьосницата изхвърча на шосето, преследвана по петите от мотоциклетистите.